1 П рез ония дни, когато пак се беше <събрало> голямо множество, и нямаха що да ядат, повика учениците Си и каза им:

In quei giorni, essendovi una folla grandissima e non avendo da mangiare, Gesú chiamò a sé i suoi discepoli, e disse loro:

2 Ж алко Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене, и нямат що да ядат;

«Ho pietà di questa folla, perché sono già tre giorni che stanno con me, e non hanno di che mangiare.

3 и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя; а някои от тях са дошли от далеч.

E se io li rimando digiuni a casa, verranno meno per via; alcuni di loro, infatti, sono venuti da lontano».

4 И учениците Му отговориха: Отде ще може някой да насити тия с хляб тук в уединено място?

E i suoi discepoli gli risposero: «Come potrebbe alcuno saziare di pane costoro, qui nel deserto?».

5 И попита ги: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем.

Ed egli domandò loro: «Quanti pani avete?». Essi dissero: «Sette».

6 И заповяда на народа да насядат на земята; и като взе седемте хляба благодари, разчупи и даваше на учениците Си за да ги сложат. И сложиха ги пред народа,

Allora egli ordinò alla folla di sedere per terra; e presi i sette pani, rese grazie, li spezzò e li diede ai suoi discepoli, perché li distribuissero alla folla; ed essi li distribuirono.

7 И маха и малко рибички; и като ги благослови, заповяда да ги сложат и тях.

Avevano pure alcuni pesciolini, dopo averli benedetti, ordinò che anche quelli fossero distribuiti alla folla.

8 И ядоха и се наситиха; и дигнаха останали къшеи, седем кошници.

Cosí essi mangiarono a sazietà; e i discepoli portarono via sette panieri di pezzi avanzati.

9 А <ония, които ядоха>, бяха около четири хиляди души; и разпусна ги.

Or quelli che avevano mangiato erano circa quattromila; poi li licenziò.

10 И веднага влезе в ладията с учениците Си и дойде в далманутанските предели.

E subito, salito in barca con i suoi discepoli, andò dalle parti di Dalmanuta.

11 И фарисеите излязоха и почнаха да се препират с Него; и като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето.

Sopraggiunsero i farisei e cominciarono a discutere con lui, chiedendogli un segno dal cielo per metterlo alla prova.

12 А Той въздъхна дълбоко от сърце и рече: Защо тоя род иска знамение? Истина ви казвам: На тоя народ няма да се даде знамение.

Ma egli, gemendo nel suo spirito, disse: «Perché questa generazione chiede un segno? In verità vi dico che non sarà dato alcun segno a questa generazione».

13 И остави ги, влезе пак <в ладията>, и мина на отвъдната страна.

Quindi lasciatili, salí di nuovo in barca e passò all'altra riva.

14 Н о учениците Му забравиха да вземат хляб, и нямаха със себе си в ладията повече от един хляб.

Ora i discepoli avevano dimenticato di prendere del pane e non avevano con sé nella barca che un pane solo.

15 И Той им заръча, казвайки: Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирода.

Ed egli li ammoniva, dicendo: «State attenti, guardatevi dal lievito dei farisei e dal lievito di Erode!».

16 И те разискваха помежду си, думайки: Това е защото нямаме хляб.

Ma essi discutevano fra di loro dicendo: «Noi non abbiamo pane».

17 А Исус, като разбра това; рече им: Защо разисквате загдето нямате хляб? Още ли не разбирате, нито разумявате? Окаменено ли е сърцето ви?

Accortosene, Gesú disse loro: «Perché discutete sul fatto che non avete pane? Non capite ancora e non intendete? Avete il vostro cuore ancora indurito?

18 К ато имате очи, не виждате ли? и като имате уши, не чувате ли? и не помните ли?

Avete occhi e non vedete, avete orecchi e non udite? E non vi ricordate?

19 К огато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко кошове пълни с къшеи дигнахте? Казват Му: Дванадесет.

Quando spezzai i cinque pani per i cinquemila, quante ceste piene di pezzi avete raccolto?». Essi dissero: «Dodici».

20 И когато седемте - на четирите хиляди души, колко кошници, пълни с къшеи дигнахте? Казват Му: Седем.

«E quando spezzai i sette pani per i quattromila, quanti panieri pieni di pezzi raccoglieste?». Ed essi dissero: «Sette».

21 И каза им: Не разбирате ли още?

Ed egli disse loro: «Come, ancora non capite?».

22 Д охождат във Витсаида. И довеждат при Него един слепец и молят Му се да се докосне до него.

Poi venne a Betsaida; e gli portarono un cieco, pregandolo di toccarlo.

23 И Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото, и, като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо?

Allora preso il cieco per mano, lo condusse fuori dal villaggio e, dopo avergli sputato sugli occhi e impostegli le mani, gli domandò se vedesse qualcosa.

24 И той, като подигна очи, каза: Виждам човеците; защото виждам <неща> като дървета, които ходят.

E quegli, alzando gli occhi, disse: «Vedo gli uomini camminare e mi sembrano alberi».

25 П осле пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя, и виждаше всичко ясно.

Allora gli pose di nuovo le mani sugli occhi e lo fece guardare in alto; ed egli recuperò la vista e vedeva tutti chiaramente.

26 И изпрати го у дома му, и каза: Не влизай в селото,.

E Gesú lo rimandò a casa sua, dicendo: «Non entrare nel villaggio e non dirlo ad alcuno nel villaggio».

27 И излезе Исус с учениците Си по селата на Кесария Филипова; и по пътя попита учениците Си, като им каза: Според както казват хората: Кой съм Аз?

Poi Gesú con i suoi discepoli, se ne andò per le borgate di Cesarea di Filippo; e lungo il cammino interrogò i suoi discepoli, dicendo loro: «Chi dice la gente che io sia?».

28 А те в отговор Му казаха: Иоан Кръстител; други - Илия; а трети - един от пророците.

Essi risposero: «Alcuni Giovanni Battista, altri Elia, ed altri uno dei profeti».

29 Т огава ги попита: Но според както вие казвате: Кой съм? Петър в отговор Му каза: Ти си Христос.

Ed egli disse loro: «Ma voi, chi dite che io sia?». E Pietro, rispondendo, gli disse: «Tu sei il Cristo».

30 И заръча им никому да не казват за Него.

Allora egli intimò loro severamente di non parlare di lui ad alcuno.

31 И почна да ги учи как Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне.

Poi cominciò a insegnare loro che era necessario che il Figlio dell'uomo soffrisse molte cose, fosse riprovato dagli anziani dai capi dei sacerdoti e dagli scribi e fosse ucciso, e dopo tre giorni risuscitasse.

32 И явно говореше тая дума. А Петър Го взе <настрана> и почна да Го мъмри.

E parlava di queste cose apertamente. Allora Pietro, lo prese in disparte e cominciò a riprenderlo.

33 А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмра Петра, като каза: Махни се, Сатано, и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, но за човешките неща.

Ma egli, voltatosi e riguardando i suoi discepoli, sgridò Pietro, dicendo: «Vattene lontano da me, Satana, perché tu non hai il senso delle cose di Dio, ma delle cose degli uomini».

34 И повика народа заедно с учениците Си и рече им: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, и <така> нека Ме следва.

Poi chiamata a sé la folla con i suoi discepoli, disse loro: «Chiunque vuol venire dietro a me rinneghi se stesso, prenda la sua croce e mi segua

35 З ащото който иска да спаси живота {Или душата; <така и до края на главата.>} си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси.

perché chiunque vorrà salvare la sua vita, la perderà; ma chi perderà la sua vita per amor mio e dell'evangelo, la salverà.

36 П онеже какво се ползува човек като спечели целия свят, а изгуби живота си?

Che gioverà infatti all'uomo guadagnare il mondo intero, se poi perde l'anima sua?

37 З ащото какво би дал човек в замяна на живота си?

O che cosa potrebbe dare l'uomo in cambio dell'anima sua?

38 З ащото ако се срамува някой поради Мене и поради думите Ми в тоя блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Отца Си със светите ангели.

Perché chi si vergognerà di me e delle mie parole, in mezzo a questa generazione adultera e peccatrice, anche il Figlio dell'uomo si vergognerà di lui, quando verrà nella gloria del Padre suo, con i santi angeli».