1 С ине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми,

Figlio mio, fa' attenzione alla mia sapienza, porgi l'orecchio al mio intendimento

2 З а да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.

affinché tu custodisca la riflessione e le tue labbra ritengano la conoscenza.

3 З ащото от устните на чуждата жена капе мед, И устата й са по-меки от дървено масло;

Poiché le labbra della donna adultera stillano miele e la sua bocca è piú morbida dell'olio;

4 Н о сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.

ma alla fine ella è amara come l'assenzio, tagliente come una spada a due tagli.

5 Н озете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада,

I suoi piedi scendono alla morte, i suoi passi portano direttamente allo Sceol.

6 Т ъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.

Essa non cammina sul sentiero della vita, ma tu non dai peso alla cosa, le sue vie sono erranti, ma tu non ti rendi conto.

7 П рочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.

Perciò ora, figli miei, ascoltatemi e non allontanatevi dalle parole della mia bocca.

8 О тдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,

Tieni lontana da lei la tua via, e non avvicinarti alla porta della sua casa

9 Д а не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите; -

per non dare ad altri il tuo vigore, e i tuoi anni a uno senza pietà.

10 Д а не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти <да отидат> в чужд дом;

Perché gli estranei non si sazino dei tuoi beni, e le tue fatiche non vadano in casa di uno straniero,

11 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,

e non gema quando verrà la tua fine, quando la tua carne e il tuo corpo saranno consumati,

12 И да казваш: Как <можах да> намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,

e debba dire: «Come mai ho odiato l'ammaestramento, e il mio cuore ha disprezzato la correzione?

13 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си!

Non ho ascoltato la voce di quelli che mi ammaestravano e non ho prestato orecchio a quelli che mi insegnavano.

14 М алко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.

Mi sono trovato quasi nel male totale in mezzo alla folla e all'assemblea».

15 П ий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец.

Bevi l'acqua della tua cisterna e l'acqua corrente del tuo pozzo.

16 В ън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?

Dovrebbero le tue fonti spargersi al di fuori, come ruscelli d'acqua per le strade?

17 Н ека бъдат само на тебе, А не и на чужди заедно с тебе.

Siano per te solo e non per gli estranei insieme a te.

18 Д а бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.

Sia benedetta la tua fonte e rallegrati con la sposa della tua gioventú.

19 & lt;Тя да ти бъде като> любезна кошута и мила сърна; Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов.

Cerva amabile e gazzella graziosa, le sue mammelle ti soddisfino in ogni tempo, e sii continuamente rapito nel suo amore.

20 П онеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?

Perché mai, figlio mio, invaghirti di una donna adultera e abbracciare il seno di un'estranea?

21 З ащото пътищата на човека са пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.

Poiché le vie dell'uomo stanno davanti agli occhi dell'Eterno, ed egli scruta tutti i suoi sentieri.

22 Н ечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.

L'empio è preso nelle sue stesse iniquità e trattenuto dalle funi del suo peccato.

23 Т ой ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.

Egli morrà per mancanza di correzione e perirà per la grandezza della sua follia.