1 С ине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми,

My son, pay attention to my wisdom; Lend your ear to my understanding,

2 З а да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.

That you may preserve discretion, And your lips may keep knowledge.

3 З ащото от устните на чуждата жена капе мед, И устата й са по-меки от дървено масло;

For the lips of an immoral woman drip honey, And her mouth is smoother than oil;

4 Н о сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.

But in the end she is bitter as wormwood, Sharp as a two-edged sword.

5 Н озете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада,

Her feet go down to death, Her steps lay hold of hell.

6 Т ъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.

Lest you ponder her path of life— Her ways are unstable; You do not know them.

7 П рочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.

Therefore hear me now, my children, And do not depart from the words of my mouth.

8 О тдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,

Remove your way far from her, And do not go near the door of her house,

9 Д а не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите; -

Lest you give your honor to others, And your years to the cruel one;

10 Д а не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти <да отидат> в чужд дом;

Lest aliens be filled with your wealth, And your labors go to the house of a foreigner;

11 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,

And you mourn at last, When your flesh and your body are consumed,

12 И да казваш: Как <можах да> намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,

And say: “How I have hated instruction, And my heart despised correction!

13 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си!

I have not obeyed the voice of my teachers, Nor inclined my ear to those who instructed me!

14 М алко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.

I was on the verge of total ruin, In the midst of the assembly and congregation.”

15 П ий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец.

Drink water from your own cistern, And running water from your own well.

16 В ън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?

Should your fountains be dispersed abroad, Streams of water in the streets?

17 Н ека бъдат само на тебе, А не и на чужди заедно с тебе.

Let them be only your own, And not for strangers with you.

18 Д а бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.

Let your fountain be blessed, And rejoice with the wife of your youth.

19 & lt;Тя да ти бъде като> любезна кошута и мила сърна; Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов.

As a loving deer and a graceful doe, Let her breasts satisfy you at all times; And always be enraptured with her love.

20 П онеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?

For why should you, my son, be enraptured by an immoral woman, And be embraced in the arms of a seductress?

21 З ащото пътищата на човека са пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.

For the ways of man are before the eyes of the Lord, And He ponders all his paths.

22 Н ечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.

His own iniquities entrap the wicked man, And he is caught in the cords of his sin.

23 Т ой ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.

He shall die for lack of instruction, And in the greatness of his folly he shall go astray.