1 ( По слав. 52). За първия певец, по боледуването му, Давидово поучение. Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се и сториха гнусно беззаконие; Няма кой да прави добро.

The fool has said in his heart, “ There is no God.” They are corrupt, and have done abominable iniquity; There is none who does good.

2 Б ог надникна от небето над човешките чада, За да види, има ли някой разумен, Който да търси Бога.

God looks down from heaven upon the children of men, To see if there are any who understand, who seek God.

3 В секи един от тях се обърна надире; <всички> заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един.

Every one of them has turned aside; They have together become corrupt; There is none who does good, No, not one.

4 Б ез разум ли са ония, които беззаконствуват. Които изпояждат людете ми <както> ядат хляб, И не призовават Бога?

Have the workers of iniquity no knowledge, Who eat up my people as they eat bread, And do not call upon God?

5 Т ам ги нападна голям страх, гдето нямаше страх; Защото Бог разпръсна костите на опълчаващите се против тебе; Посрамил си ги, защото Бог ги отхвърли.

There they are in great fear Where no fear was, For God has scattered the bones of him who encamps against you; You have put them to shame, Because God has despised them.

6 Д ано дойде от Сион избавление за Израиля! Когато върне Бог Своите люде от плен, Тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.

Oh, that the salvation of Israel would come out of Zion! When God brings back the captivity of His people, Let Jacob rejoice and Israel be glad.