1 ( По слав. 52). За първия певец, по боледуването му, Давидово поучение. Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се и сториха гнусно беззаконие; Няма кой да прави добро.

Dice el necio en su corazón: No hay Dios. Se han corrompido, e hicieron abominable maldad; No hay quien haga el bien.

2 Б ог надникна от небето над човешките чада, За да види, има ли някой разумен, Който да търси Бога.

Dios desde los cielos miró sobre los hijos de los hombres, Para ver si había alguno sensato Que buscara a Dios.

3 В секи един от тях се обърна надире; <всички> заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един.

Cada uno se había vuelto atrás; se habían corrompido en masa; No hay quien haga lo bueno, no hay ni siquiera uno.

4 Б ез разум ли са ония, които беззаконствуват. Които изпояждат людете ми <както> ядат хляб, И не призовават Бога?

¿No tienen conocimiento todos los que hacen iniquidad, Que devoran a mi pueblo como si comiesen pan, Y a Dios no invocan?

5 Т ам ги нападна голям страх, гдето нямаше страх; Защото Бог разпръсна костите на опълчаващите се против тебе; Посрамил си ги, защото Бог ги отхвърли.

Temblarán de pavor donde no hay nada que espante, Porque Dios ha esparcido los huesos del agresor; Los cubrirás de ignominia, porque Dios los desechó.

6 Д ано дойде от Сион избавление за Израиля! Когато върне Бог Своите люде от плен, Тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.

¡Oh, si saliera de Sión la salvación de Israel! Cuando Dios haga cambiar la suerte de su pueblo, Se gozará Jacob, y se alegrará Israel.