1 П осле погледнах, и, ето, в простора, който бе върху главите на херувимите, се яви над тях като камък сапфир, наглед като подобие на престол.

Miré, y he aquí, en la bóveda que había sobre la cabeza de los querubines, una como piedra de zafiro apareció sobre ellos, la cual parecía como semejanza de un trono.

2 И той проговори на облечения в ленено мъж, казвайки: Влез между търкалящите <колела> под херувимите, напълни ръцете си с огнени въглища изсред херувимите и пръсни ги върху града. И той влезе пред очите ми.

Y habló al varón vestido de lino, y le dijo: Entra en medio de las ruedas debajo de los querubines, y llena tus manos de carbones encendidos de entre los querubines, y espárcelos sobre la ciudad. Y él entró ante mis ojos.

3 А херувимите стояха отдясно на дома, когато влизаше мъжът; и облакът изпълни вътрешния двор.

Ahora bien, los querubines estaban a la mano derecha de la casa cuando este varón entró; y la nube llenaba el atrio interior.

4 И Господната слава се издигна от херувимите <та застана> над прага на дома; и домът се изпълни от облака, и дворът се изпълни от сиянието на Господната слава.

Entonces la gloria de Jehová se elevó de encima del querubín al umbral de la casa; y la casa fue llena de la nube, y el atrio se llenó del resplandor de la gloria de Jehová.

5 И фученето на крилата на херувимите се чуваше дори до външния двор, като глас на Всесилния Бог, когато Той говори.

Y el estruendo de las alas de los querubines se oía hasta el atrio exterior, como la voz del Dios Omnipotente cuando habla.

6 И когато заповяда на облечения в ленено мъж, казвайки: Вземи огън измежду търкалящите <колела>, изсред херувимите, тогава той влезе та застана при едно колело.

Aconteció, pues, que al mandar al varón vestido de lino, diciendo: Toma fuego de entre las ruedas, de entre los querubines, él entró y se detuvo junto a una rueda.

7 И <един> херувим, като простря ръка изсред херувимите към огъня, който бе всред херувимите, взе <от него> и тури в ръцете на облечения в ленено, който като го взе излезе.

Y un querubín extendió su mano de en medio de los querubines al fuego que estaba entre ellos, y tomó de él y lo puso en las manos del que estaba vestido de lino, el cual lo tomó y salió.

8 А подобието на човешка ръка в херувимите се виждаше под крилата им.

Y apareció en los querubines la figura de una mano de hombre debajo de sus alas.

9 И като погледнах, ето четири колела при херувимите, едно колело при един херувим, и едно колело при друг херувим; и изгледът на колелата бе като цвят на хрисолит.

Y miré, y he aquí cuatro ruedas junto a los querubines, junto a cada querubín una rueda; y el aspecto de las ruedas era como el color del crisólito.

10 А колкото за изгледа им, и четирите имаха еднакво подобие, като че ли на колело в колело.

En cuanto a su apariencia, las cuatro eran de una misma forma, como si estuvieran una dentro de la otra.

11 К огато вървяха, вървяха към четирите си страни; не се обръщаха като вървяха, но на където се управяше първият следваха го и <другите> без да се обръщат като вървяха.

Cuando andaban, andaban hacia las cuatro direcciones; no se volvían cuando andaban, sino que al lugar adonde se dirigía la cabeza, en pos de ella iban; ni se volvían cuando andaban.

12 А цялото им тяло, гърбовете им, ръцете им, крилата им и колелата, <то ест>, колелата на четирите <живи същества>, бяха пълни с очи от всяка страна.

Y todo su cuerpo, sus espaldas, sus manos, sus alas y las ruedas estaban llenos de ojos alrededor incluso en las ruedas que tenían los cuatro.

13 А колкото за колелата, те се наричаха, като слушах аз, търкалящи <колела>.

A las ruedas, oyéndolo yo, se les gritaba: ¡La rueda!

14 В сяко <от живите същества> имаше четири лица; първото лице бе херувимско лице; второто лице човешко; третото, лъвово лице; а четвъртото, орлово лице.

Y cada uno tenía cuatro caras. La primera era rostro de querubín; la segunda, de hombre; la tercera, cara de león; la cuarta, cara de águila.

15 И херувимите се издигнаха. Това е живото същество, което видях при реката Ховар.

Y se levantaron los querubines; éste es el ser viviente que vi en el río Quebar.

16 И когато вървяха херувимите, и колелата вървяха край тях; и когато херувимите подигаха крилата си, за да се издигнат от земята, то и колелата не се отклоняваха от тях.

Y cuando andaban los querubines, andaban las ruedas junto con ellos; y cuando los querubines alzaban sus alas para levantarse de la tierra, las ruedas tampoco se apartaban de ellos.

17 К огато стояха ония, стояха и тия; а когато се издигаха ония, издигаха се и тия заедно с тях; защото духът на <всяко от> живите същества беше <и в тях>.

Cuando se paraban ellos, se paraban ellas, y cuando ellos se alzaban, se alzaban con ellos; porque el espíritu de los seres vivientes estaba en ellas.

18 Т огава Господната слава излезе изотгоре на прага на дома и застана над херувимите.

Entonces la gloria de Jehová se elevó de encima del umbral de la casa, y se puso sobre los querubines.

19 К огато излязоха, херувимите подигнаха крилата си та се издигнаха от земята, като гледах аз, и колелата край тях; и застанаха във входа на източната порта на Господния дом; и славата на Израилевия Бог, бе отгоре им.

Y alzando los querubines sus alas, se levantaron de la tierra delante de mis ojos; cuando ellos salieron, también las ruedas se alzaron al lado de ellos; y se pararon a la entrada de la puerta oriental de la casa de Jehová, y la gloria del Dios de Israel estaba por encima sobre ellos.

20 Т ова е живото същество, което видях под Израилевия Бог, при реката Ховар; и познах, че бяха херувими.

Éstos eran los mismos seres vivientes que vi debajo del Dios de Israel junto al río Quebar; y conocí que eran querubines.

21 В секи имаше четири лица, и всеки четири крила; и подобие на човешки ръце <се виждаше> под крилата им.

Cada uno tenía cuatro caras y cada uno cuatro alas, y figuras de manos de hombre debajo de sus alas.

22 А колкото за подобието на лицата им, те бяха <същите> лица, които видях при реката Ховар, - изгледът им и сами те; вървяха всяко направо пред себе си.

Y la semejanza de sus rostros era la de los rostros que vi junto al río Quebar, su misma apariencia y modo de ser. Cada uno caminaba derecho hacia adelante.