1 Г де е отишъл твоят възлюбен, О ти прекрасна между жените? Где е свърнал твоят възлюбен, - Та да го търсим и ние с тебе?

¿Adónde se ha ido tu amado, oh la más hermosa de todas las mujeres? ¿Adónde se dirigió tu amado, Y lo buscaremos contigo?

2 М оят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите, За да пасе в градините и да бере крем.

Mi amado descendió a su huerto, a los parterres de las balsameras, Para apacentar en los huertos, y para recoger los lirios.

3 А з съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой; Той пасе <стадото си> между кремовете.

Yo soy de mi amado, y mi amado es mío; Él apacienta entre los lirios.

4 Х убава си, любезна моя, като Терса, Красива като Ерусалим, Страшна като <войска> със знамена.

Hermosa eres tú, oh amiga mía, como Tirsá; Encantadora, como Jerusalén; Imponente como ejércitos en orden.

5 О твърни очите си от мене, Защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаад;

Aparta tus ojos de delante de mí, Porque ellos me fascinan. Tu cabellera es como manada de cabras Que se recuestan en las laderas de Galaad.

6 З ъбите ти са като стадо овце възлизащи от къпането; Те са всички като близнета {Или: Чифтове.}, и не липсва ни един между тях,

Tus dientes, como manadas de ovejas que suben del baño, Todas con crías gemelas, Y estéril no hay entre ellas.

7 Ч елото ти под булото е Като част от нар.

Como mitades de granada son tus mejillas Detrás de tu velo.

8 И ма шестдесет царици, и осемдесет наложници, И безброй девойки;

Sesenta son las reinas, y ochenta las concubinas, Y las doncellas, sinnúmero;

9 & lt;Но> една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е безподобната на майка си, отборната на родителката си; Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й! Да! цариците и наложниците, и те <я> похвалиха.

Pero única es mi paloma, única mi perfecta; Es la única de su madre, La preferida de la que la dio a luz. La vieron las doncellas, y la llamaron dichosa; Las reinas y las concubinas, y la alabaron.

10 К оя е тая, която поглежда като зората, Красива като луната, чиста като слънцето, Страшна като <войска> със знамена?

¿Quién es ésta que se asoma como el alba, Hermosa como la luna, Esclarecida como el sol, Imponente como ejércitos en orden?

11 С лязох в градината на орехите За да видя зелените растения в долината. Да видя дали е напъпило лозето, И да ли са цъфнали наровете.

Al huerto de los nogales descendí A ver los frutos del valle, Y para ver si brotaban las vides, Si florecían los granados.

12 Б ез да усетя, ожидането ми ме постави <Между> колесниците на благородните ми люде.

Antes de darme cuenta, mi deseo me puso En la carroza con mi príncipe.

13 В ърни се, върни се, о суламко; Върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!

Vuélvete, vuélvete, oh sulamita; Vuélvete, vuélvete, y te miraremos. ¿Qué veréis en la sulamita? Algo así como la reunión de dos campamentos.