1 К ойто се отлъчва <от другите>, търси <само> своето желание, И се противи на всеки здрав разум.

El hombre esquivo busca sus caprichos, Y se irrita contra todo consejo.

2 Б езумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.

No toma placer el necio en la inteligencia, Sino en que su corazón se manifieste.

3 С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта <идва и> позор.

Cuando viene el impío, viene también el menosprecio, Y con el deshonrador, la afrenta.

4 Д умите из устата на човека са <като> дълбоки води, И изворът на мъдростта е <като> поток.

Aguas profundas son las palabras de la boca del hombre; Y arroyo que rebosa, la fuente de la sabiduría.

5 Н е е добре да се приема нечестивия, <Или> да се изкривява съда на праведния.

Tener respeto a la persona del impío, Para pervertir el derecho del justo, no es bueno.

6 У стните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.

Los labios del necio provocan contiendas; Y su boca llama a los azotes.

7 У стата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.

La boca del necio es quebrantamiento para sí, Y sus labios son una trampa para su alma.

8 Д умите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.

Las palabras del chismoso son como golosinas, Que penetran hasta el fondo de sus entrañas.

9 Н емарливият в работата си Е брат на разсипника.

También el que es negligente en su trabajo Es hermano del hombre disipador.

10 И мето Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея и е поставен на високо.

Torreón fuerte es el nombre de Jehová; A él se acogerá el justo, y estará a salvo.

11 И мотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.

Las riquezas del rico son su ciudad fortificada, Y como un muro alto en su imaginación.

12 П реди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето <то> се смирява.

Antes del quebrantamiento se ensoberbece el corazón del hombre, Y antes de la honra es la humildad.

13 Д а отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.

Responder antes de haber escuchado, Es fatuidad y oprobio.

14 Д ухът на човека ще <го> подпира <в> немощта му; Кой може да подига унилия дух?

El ánimo del hombre le sostiene en su enfermedad; Mas ¿quién sostendrá al animo angustiado?

15 С ърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъдрите търси знание.

El corazón del entendido adquiere sabiduría; Y el oído de los sabios busca la ciencia.

16 П одаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.

La dádiva del hombre le ensancha el camino Y le conduce a la presencia de los grandes.

17 К ойто пръв защищава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.

Parece tener razón el primero que aboga por su causa; Pero viene su adversario, y le descubre.

18 Ж ребието прекратява разприте, И решава между силите.

La suerte pone fin a los pleitos, Y decide entre los poderosos.

19 Б рат онеправдан е <по-недостъпен> от укрепен град, И разногласията <им> са като лостове на крепост.

El hermano ofendido es más tenaz que una ciudad fuerte, Y las contiendas de los hermanos son como cerrojos de alcázar.

20 О т плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.

Del fruto de la boca del hombre se llenará su vientre; Se saciará del producto de sus labios.

21 С мърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.

La muerte y la vida están en poder de la lengua, Y el que la cuida comerá de sus frutos.

22 К ойто е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.

El que halla esposa halla el bien, Y alcanza la benevolencia de Jehová.

23 С иромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.

El pobre habla con ruegos, Mas el rico responde durezas.

24 Ч овек, <който има> много приятели <намира в това> погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.

El hombre que tiene amigos ha de mostrarse amigo; Y hay amigo más unido que un hermano.