1 Н аправих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

Hice pacto con mis ojos, de no fijar mi vista en ninguna doncella.

2 З ащото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

Porque ¿qué galardón me daría desde arriba Dios, Y qué heredad el Omnipotente desde las alturas?

3 Н е е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

¿No hay quebrantamiento para el impío, Y extrañamiento para los que hacen iniquidad?

4 Н е вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

¿No ve él mis caminos, Y cuenta todos mis pasos?

5 А ко съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама, -

Si anduve con mentira, Y si mi pie se apresuró al engaño,

6 ( <Но> нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

Péseme Dios en balanzas de justicia, Y conocerá mi integridad.

7 А ко се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако се е залепило петно на ръцете ми,

Si mis pasos se apartaron del camino, Si mi corazón se fue tras mis ojos, Y si algo manchado se pegó a mis manos,

8 Т о нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

Que otro coma lo que siembre yo, Y sea arrancada mi sementera.

9 А ко се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

Si fue mi corazón seducido acerca de mujer, Y si estuve acechando a la puerta de mi prójimo,

10 Т о нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

Muela para otro mi mujer, Y otros se acuesten con ella.

11 З ащото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

Porque sería maldad e iniquidad Que han de castigar los jueces.

12 П онеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

Porque es fuego que devoraría hasta la Perdición, Y consumiría toda mi hacienda.

13 А ко съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

Si hubiera tenido en poco el derecho de mi siervo y de mi sierva, Cuando ellos contendían conmigo,

14 Т о какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

¿Qué haría yo cuando Dios se levantase? Y cuando él preguntara, ¿qué le respondería yo?

15 О ня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същият ли ни образува в утробата?

El que en el vientre me hizo a mí, ¿no los hizo a ellos también? ¿Y no nos dispuso uno mismo en la matriz?

16 А ко съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

Si me negué al deseo de los pobres, E hice desfallecer los ojos de la viuda;

17 И ли съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него, -

Si comí mi bocado yo solo, Y no comió de él el huérfano

18 ( Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата;)

(Porque desde mi juventud cuidé de él como un padre, Y desde el vientre de mi madre fui su protector);

19 А ко съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

Si he visto a algún desgraciado sin vestido, Y al menesteroso sin abrigo;

20 И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

Si no me bendijeron sus lomos, Y del vellón de mis ovejas se calentaron;

21 А ко съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

Si alcé contra el huérfano mi mano, Aunque viese que me respaldaban en la puerta;

22 Т о да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

Mi espalda se caiga de mi hombro, Y mi brazo sea desgajado.

23 З ащото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

Porque temí el castigo de Dios, Contra cuya majestad yo no tendría poder.

24 А ко съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

Si puse en el oro mi esperanza, Y dije al oro: Mi confianza eres tú;

25 А ко съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

Si puse mi complacencia en que mis riquezas se multiplicasen, Y en que mi mano acaparase mucho;

26 А ко, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

Si he mirado al sol cuando resplandecía, O a la luna cuando iba hermosa,

27 С е е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

Y mi corazón se engañó en secreto, Y mi boca les envió un beso de adoración con mi mano;

28 И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от вишния Бог.

Esto también sería maldad juzgada; Porque habría negado al Dios soberano.

29 А ко съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло, -

Si me alegré en el quebrantamiento del que me aborrecía, Y me regocijé cuando le halló el mal

30 ( Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да искам живота му с проклетия); -

(Ni aun entregué al pecado mi lengua, Pidiendo maldición para su alma);

31 А ко хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

Cuando mis siervos decían: ¡Quién nos diera saciarnos de su carne!

32 ( Чужденецът не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

(El forastero no pasaba fuera la noche; Mis puertas abría al caminante);

33 А ко съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

Si encubrí como hombre mis transgresiones, Escondiendo en mi seno mi iniquidad,

34 П онеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата; -

Por temor de la opinión pública, Y el menosprecio de las gentes me asustaba, Hasta quedarme callado, sin atreverme a salir de mi puerta;

35 ( О, да имаше някой да ме слуша! - Ето <виж> тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори! - И <да имах акта> {Еврейски: Книга.} който противникът ми е написал!

¡Quién me diera que Dios me oyese! He aquí mi confianza es que el Omnipotente testificará por mí; Aunque mi adversario escriba un libelo contra mí.

36 Е то, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

Ciertamente yo lo llevaría sobre mi hombro, Y me lo ceñiría como una corona.

37 Щ ях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да <се> приближа при него-);

Yo le daría cuenta de todos mis pasos, Y como un príncipe me presentaría ante él.

38 А ко нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

Si mi tierra clama contra mí, Y lloran todos sus surcos;

39 А ко съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

Si comí su cosecha sin pagarla, O afligí el alma de sus dueños,

40 Т огава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.

En lugar de trigo me nazcan abrojos, Y espinos en lugar de cebada. Aquí terminan las palabras de Job.