1 Т огава нааматецът Софар, в отговор рече: -

Respondió Zofar naamatita, y dijo:

2 Н е трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?

¿Tanta palabrería no ha de tener respuesta? ¿Y tendrá razón el charlatán?

3 Т воите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?

¿Harán tus falacias callar a los hombres? ¿Harás escarnio y no habrá quien te avergüence?

4 З ащото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.

Tú dices: Mi doctrina es pura, Y yo soy limpio delante de tus ojos.

5 Н о дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе,

Mas ¡oh, quién diera que Dios hablara, Y abriera sus labios para responderte,

6 И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността <си>. Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.

Y te declarara los secretos de la sabiduría, Que son de doble valor que tus argucias! Conocerías entonces que Dios te ha castigado menos de lo que tu iniquidad merece.

7 М ожеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?

¿Descubrirás tú las profundidades de Dios? ¿Alcanzarás el límite de la perfección del Todopoderoso?

8 Т ия <тайни> са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш?

Es más alta que los cielos; ¿qué harás? Es más profunda que el Seol; ¿cómo la conocerás?

9 М ярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.

Su dimensión es más extensa que la tierra, Y más ancha que el mar.

10 А ко мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?

Si él pasa, y aprisiona, y llama a juicio, ¿Quién podrá contrarrestarle?

11 З ащото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да <Му е нужно да> внимава в него.

Porque él conoce a los hombres vanos; Ve asimismo la iniquidad, ¿y no hará caso?

12 Н о суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.

El hombre vano se hará entendido, Cuando un asno montés se convierta en hombre.

13 А ко управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,

Si tú diriges tu corazón a Dios, Y extiendes a él tus manos;

14 А ко има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.

Si alguna iniquidad hay en tu mano, y la echas de ti, Y no consientes que more en tu casa la injusticia,

15 Т огава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;

Entonces levantarás tu rostro limpio de mancha, Y serás fuerte, y nada temerás;

16 З ащото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.

Y olvidarás tu miseria, O te acordarás de ella como de aguas que pasaron.

17 Т воето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, <пак> ще станеш като зора.

La vida te será más luminosa que el mediodía; Aunque oscurezca, será como el amanecer.

18 Щ е бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.

Tendrás confianza, porque hay esperanza; Mirarás alrededor de tu tienda, y dormirás seguro.

19 Щ е легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.

Te acostarás, y no habrá quien te espante; Y muchos buscarán tu favor.

20 А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.

Pero los ojos de los malos se consumirán, Y no tendrán refugio; Y su esperanza será dar su último suspiro.