1 ( По слав. 104). Славословете Господа; призовавайте името Му; Възвестявайте между племената делата Му.

Alabad a Jehová, invocad su nombre; Dad a conocer sus obras en los pueblos.

2 П ейте Му, славословете Го; Говорете за всичките Му чудесни дела.

Cantadle, cantadle salmos; Pregonad todas sus maravillas.

3 Х валете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.

Gloriaos en su santo nombre; Alégrese el corazón de los que buscan a Jehová.

4 Т ърсете Господа и Неговата сила; Търсете лицето Му винаги.

Buscad a Jehová y su poder; Buscad siempre su rostro.

5 П омнете чудесните дела, които е извършил. Знаменията Му и съдбите на устата Му,

Acordaos de las maravillas que él ha hecho, De sus prodigios y de los juicios de su boca,

6 В ие потомци на слугата Му Авраама, Чада Яковови, Негови избрани.

Oh vosotros, descendencia de Abraham su siervo, Hijos de Jacob, sus escogidos.

7 Т ой е Господ нашият Бог, Чиито съдби са по цялата земя.

Él es Jehová nuestro Dios; En toda la tierra están sus juicios.

8 В сякога помни завета Си; Словото е заповядал <да стои> за хиляда поколения,

Se acordó para siempre de su pacto; De la palabra dada por mil generaciones,

9 К оето изговори на Авраама, И клетвата, <с която се закле> на Исаака,

La cual concertó con Abraham, Y de su juramento a Isaac.

10 К оято утвърди на Якова за закон, На Израиля за вечен завет,

La estableció a Jacob por decreto, A Israel por pacto sempiterno,

11 К ато рече: На тебе ще дам Ханаанската земя За дял на наследството ви.

Diciendo: A ti te daré la tierra de Canaán Como porción de vuestra heredad.

12 К огато те бяха <още> малко на брой Да! малцина и пришелци в нея,

Cuando ellos eran pocos en número, Y forasteros en ella,

13 И се скитаха от народ в народ, От едно царство в други люде,

Y andaban de nación en nación, De un reino a otro pueblo,

14 Т ой не остави никого да им напакости, Дори заради тях изобличи царе,

No consintió que nadie los oprimiera, Y por causa de ellos castigó a los reyes.

15 & lt;Като каза:> Да не докачите помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми

No toquéis, dijo, a mis ungidos, Ni hagáis mal a mis profetas.

16 П осле призова глад на земята, Строши всяка подпорка от хляб.

Trajo hambre sobre la tierra, Y quebrantó todo sustento de pan,

17 И зпрати пред тях човека Иосифа, Който бе продаден като роб.

Envió a un varón delante de ellos; A José, que fue vendido como esclavo.

18 С тиснаха нозете му с окови; Душата му участвуваше в <притискането от> желязото,

Afligieron sus pies con grillos; En cárcel fue puesta su persona.

19 Д о като дойде време <да се изпълни> думата му; Защото словото Господно го изпитваше.

Hasta la hora en que se cumplió su predicción, Y le acreditó la palabra de Jehová.

20 Ц арят прати та го развърза, - Управителят на племена, - та го освободи.

Envió el rey, y le soltó; El señor de los pueblos le dejó ir libre.

21 П остави го господар на дома си, И управител на всичкия си имот,

Lo puso por señor de su casa, Y por gobernador de todas sus posesiones,

22 З а да връзва първенците му по волята си, И да поучава старейшините му на мъдрост.

Para que reprimiera a sus grandes como él quisiese, Y a sus ancianos enseñara sabiduría.

23 Т огава Израил дойде в Египет, Да! Яков се пресели в Хамовата земя;

Después entró Israel en Egipto, Y Jacob moró en la tierra de Cam.

24 Г дето <Господ> умножи людете Си много, И направи ги по-силни от противниците им.

Y multiplicó su pueblo en gran manera, Y lo hizo más fuerte que sus enemigos.

25 О бърна сърцето им да мразят людете Му, Да постъпват коварно със слугите Му.

Cambió el corazón de ellos para que aborreciesen a su pueblo, Para que contra sus siervos tramasen el mal.

26 П рати слугата Си Моисея, <И> Аарона, когото бе избрал.

Envió a su siervo Moisés, Y a Aarón, al cual escogió.

27 К оито извършиха всред тях знаменията <Му >И чудесата <Му> в Хамовата земя.

Por medio de ellos realizó sus señales, Y sus prodigios en la tierra de Cam.

28 Т ой изпрати тъмнина и причини мрак, Дано не се възпротивят на думите <Му> {Еврейски: И те не се възпротивиха.}.

Envió tinieblas que lo oscurecieron todo; Pero fueron rebeldes a sus palabras.

29 П ревърна водите им в кръв, И измори рибите им.

Volvió sus aguas en sangre, Y mató sus peces.

30 З емята им кипна с жаби <Дори> до вътрешните стаи на царете им.

Su tierra produjo ranas Hasta en las alcobas de sus reyes.

31 Т ой рече, и дойдоха рояци мухи, И въшки по всичките им предели.

Habló, y vinieron enjambres de moscas, Y mosquitos en todos sus términos.

32 Д аде им град вместо дъжд, И пламенен огън в земята им.

Les dio granizo por lluvia, Y llamas de fuego en su tierra.

33 П орази тъй също лозята им и смоковниците им, И изпочупи <всичките> дървета в пределите им.

Destrozó sus viñas y sus higueras, Y quebró los árboles de su territorio.

34 Р ече, та дойдоха скакалци И безчислени гъсеници,

Habló, y vinieron langostas, Y pulgón sinnúmero;

35 К оито изпоядоха всичката трева по земята им; И изпоядоха плода на нивите им.

Y comieron toda la hierba de su país, Y devoraron el fruto de su tierra.

36 П орази и всичките първородни в земята им, Първака на силата на всички тях.

Hirió de muerte a todos los primogénitos en su tierra, Todas las primicias de su fuerza.

37 И изведе <людете Си> със сребро и злато; И нямаше ни един между племената им, който се спъваше <по пътя>.

A los suyos los sacó con plata y oro; Y no hubo en sus tribus ninguno que flaqueara.

38 Р азвесели се Египет, когато си излязоха; Защото страх от тях бе го нападнал.

Egipto se alegró de que salieran, Porque su terror había caído sobre ellos.

39 Р азпростря облак да <ги> покрива. И огън да <им> свети нощем.

Extendió una nube por cubierta, Y fuego para alumbrar la noche.

40 Т е поискаха и Той <им> докара пъдпъдъци, И с небесен хляб ги насити.

Pidieron, e hizo venir codornices; Y los sació de pan del cielo.

41 Р азцепи канарата, и бликнаха води, Потекоха в безводните места <като> река.

Abrió la peña, y fluyeron aguas, Corrieron por los sequedales como un río.

42 З ащото си припомни Своето свето обещание Към слугата Си Авраама.

Porque se acordó de su santa palabra Dada a Abraham su siervo.

43 Т ака изведе людете Си с веселие, Избраните Си с пеене.

Sacó a su pueblo con gozo; Con júbilo a sus escogidos.

44 Д аде им земите на народите; И те усвоиха <плода, за който> племената бяха се трудили,

Les dio las tierras de los gentiles, Y heredaron las labores de los pueblos;

45 З а да пазят Неговите повеления, И да изпълняват законите Му. Алилуя.

Para que guardasen sus estatutos, Y cumpliesen sus leyes. Aleluya.