1 ( По слав. 104). Славословете Господа; призовавайте името Му; Възвестявайте между племената делата Му.
Dad gracias al Señor, invocad su nombre; dad a conocer sus obras entre los pueblos.
2 П ейте Му, славословете Го; Говорете за всичките Му чудесни дела.
Cantadle, cantadle alabanzas; hablad de todas sus maravillas.
3 Х валете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.
Gloriaos en su santo nombre; alégrese el corazón de los que buscan al Señor.
4 Т ърсете Господа и Неговата сила; Търсете лицето Му винаги.
Buscad al Señor y su fortaleza; buscad su rostro continuamente.
5 П омнете чудесните дела, които е извършил. Знаменията Му и съдбите на устата Му,
Recordad las maravillas que El ha hecho, sus prodigios y los juicios de su boca,
6 В ие потомци на слугата Му Авраама, Чада Яковови, Негови избрани.
oh simiente de Abraham, su siervo, hijos de Jacob, sus escogidos.
7 Т ой е Господ нашият Бог, Чиито съдби са по цялата земя.
El es el Señor nuestro Dios; sus juicios están en toda la tierra.
8 В сякога помни завета Си; Словото е заповядал <да стои> за хиляда поколения,
Para siempre se ha acordado de su pacto, de la palabra que ordenó a mil generaciones,
9 К оето изговори на Авраама, И клетвата, <с която се закле> на Исаака,
del pacto que hizo con Abraham, y de su juramento a Isaac.
10 К оято утвърди на Якова за закон, На Израиля за вечен завет,
También lo confirmó a Jacob por estatuto, a Israel como pacto eterno,
11 К ато рече: На тебе ще дам Ханаанската земя За дял на наследството ви.
diciendo: A ti te daré la tierra de Canaán como porción de vuestra heredad.
12 К огато те бяха <още> малко на брой Да! малцина и пришелци в нея,
Cuando eran pocos en número, muy pocos, y forasteros en ella,
13 И се скитаха от народ в народ, От едно царство в други люде,
y vagaban de nación en nación, y de un reino a otro pueblo,
14 Т ой не остави никого да им напакости, Дори заради тях изобличи царе,
El no permitió que nadie los oprimiera, y por amor a ellos reprendió a reyes, diciendo:
15 & lt;Като каза:> Да не докачите помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми
No toquéis a mis ungidos, ni hagáis mal a mis profetas.
16 П осле призова глад на земята, Строши всяка подпорка от хляб.
Y llamó al hambre sobre la tierra, quebró todo sustento de pan.
17 И зпрати пред тях човека Иосифа, Който бе продаден като роб.
Envió a un hombre delante de ellos, a José, vendido como esclavo.
18 С тиснаха нозете му с окови; Душата му участвуваше в <притискането от> желязото,
Con grillos afligieron sus pies, él mismo fue puesto en cadenas,
19 Д о като дойде време <да се изпълни> думата му; Защото словото Господно го изпитваше.
hasta que su predicción se cumplió; la palabra del Señor lo puso a prueba.
20 Ц арят прати та го развърза, - Управителят на племена, - та го освободи.
El rey envió, y lo soltó, el soberano de los pueblos, lo puso en libertad.
21 П остави го господар на дома си, И управител на всичкия си имот,
Lo puso por señor de su casa, y administrador sobre todos sus bienes,
22 З а да връзва първенците му по волята си, И да поучава старейшините му на мъдрост.
para que encarcelara a sus príncipes a voluntad suya, y a sus ancianos enseñara sabiduría.
23 Т огава Израил дойде в Египет, Да! Яков се пресели в Хамовата земя;
También Israel entró en Egipto, así peregrinó Jacob en la tierra de Cam.
24 Г дето <Господ> умножи людете Си много, И направи ги по-силни от противниците им.
E hizo que su pueblo se multiplicara mucho, y los hizo más fuertes que sus adversarios.
25 О бърна сърцето им да мразят людете Му, Да постъпват коварно със слугите Му.
Cambió el corazón de éstos para que odiaran a su pueblo, para que obraran astutamente contra sus siervos.
26 П рати слугата Си Моисея, <И> Аарона, когото бе избрал.
Envió a Moisés su siervo, y a Aarón a quien había escogido.
27 К оито извършиха всред тях знаменията <Му >И чудесата <Му> в Хамовата земя.
Estos hicieron las maravillas de Dios entre ellos, y prodigios en la tierra de Cam.
28 Т ой изпрати тъмнина и причини мрак, Дано не се възпротивят на думите <Му> {Еврейски: И те не се възпротивиха.}.
Mandó tinieblas e hizo que se oscureciera, pero ellos no prestaron atención a sus palabras.
29 П ревърна водите им в кръв, И измори рибите им.
Convirtió sus aguas en sangre, e hizo morir sus peces.
30 З емята им кипна с жаби <Дори> до вътрешните стаи на царете им.
Pululó su tierra de ranas hasta en las alcobas de sus reyes.
31 Т ой рече, и дойдоха рояци мухи, И въшки по всичките им предели.
El habló, y vinieron enjambres de moscas y mosquitos por todo su territorio.
32 Д аде им град вместо дъжд, И пламенен огън в земята им.
Les dio granizo por lluvia, y llamas de fuego en su tierra.
33 П орази тъй също лозята им и смоковниците им, И изпочупи <всичките> дървета в пределите им.
Devastó también sus vides y sus higueras, y destrozó los árboles de sus territorios.
34 Р ече, та дойдоха скакалци И безчислени гъсеници,
El habló, y vinieron langostas, y orugas sin número;
35 К оито изпоядоха всичката трева по земята им; И изпоядоха плода на нивите им.
que devoraron toda la vegetación de su país, y se comieron el fruto de su suelo.
36 П орази и всичките първородни в земята им, Първака на силата на всички тях.
También hirió de muerte a todo primogénito de su tierra; las primicias de todo su vigor.
37 И изведе <людете Си> със сребро и злато; И нямаше ни един между племената им, който се спъваше <по пътя>.
Pero a ellos los sacó con plata y oro, y entre sus tribus no hubo quien tropezara.
38 Р азвесели се Египет, когато си излязоха; Защото страх от тях бе го нападнал.
Egipto se alegró cuando se fueron, porque su terror había caído sobre ellos.
39 Р азпростря облак да <ги> покрива. И огън да <им> свети нощем.
Extendió una nube para cubrirlos, y fuego para iluminar los de noche.
40 Т е поискаха и Той <им> докара пъдпъдъци, И с небесен хляб ги насити.
Pidieron, y les mandó codornices, y los sació de pan del cielo.
41 Р азцепи канарата, и бликнаха води, Потекоха в безводните места <като> река.
Abrió la roca, y brotaron las aguas; corrieron como un río en tierra seca.
42 З ащото си припомни Своето свето обещание Към слугата Си Авраама.
Porque se acordó de su santa palabra dada a Abraham su siervo,
43 Т ака изведе людете Си с веселие, Избраните Си с пеене.
y sacó a su pueblo con alegría, y a sus escogidos con gritos de júbilo.
44 Д аде им земите на народите; И те усвоиха <плода, за който> племената бяха се трудили,
También les dio las tierras de las naciones, y poseyeron el fruto del trabajo de los pueblos,
45 З а да пазят Неговите повеления, И да изпълняват законите Му. Алилуя.
a fin de que guardaran sus estatutos, y observaran sus leyes. ¡Aleluya!