1 И ма зло, което видях под слънцето, И е тежко върху човеците:

Hay un mal que he visto bajo el sol, y muy común entre los hombres:

2 Ч овек, на когото Бог дава богатство и имот и почест, Така щото душата му не се лишава от нищо що би пожелал, На когото, обаче, Бог не дава власт да яде от тях, Но чужденец ги яде. Това е суета и лоша болест.

un hombre a quien Dios ha dado riquezas, bienes y honores, y nada le falta a su alma de todo lo que desea, pero que Dios no le ha capacitado para disfrutar de ellos, porque un extraño los disfruta. Esto es vanidad y penosa aflicción.

3 А ко роди човек сто чада, И живее много години, Така щото дните на годините му да станат много, А душата му <да> не се насити с благо, И още той не приема <прилично> погребение, - Казвам, че пометничето е по-щастливо от него;

Si un hombre engendra cien hijos y vive muchos años, por muchos que sean sus años, si su alma no se ha saciado de cosas buenas, y tampoco halla sepultura, entonces digo: Mejor es el abortivo que él,

4 З ащото то е дошло в нищожество, и отива в тъмнина, И името му се покрива с тъмнина;

porque en vano viene, y a la oscuridad va; y en la oscuridad su nombre quedará oculto.

5 П ри туй, то не е видяло слънцето, и не е познало <нищо>, - По-добре е на него, отколкото на онзи.

Además, no ha visto el sol y nada sabe; más reposo tiene éste que aquél.

6 Д ори два пъти по хиляда години, ако би живял някой, и не види добро, Не отиват ли те всички в едно място?

Aunque el hombre viva dos veces mil años, pero no disfruta de cosas buenas, ¿no van todos al mismo lugar ?

7 В сичкият труд на човека е за устата му; Душата обаче не се насища.

Todo el trabajo del hombre es para su boca, sin embargo su apetito no se sacia.

8 З ащото какво предимство има мъдрият над безумния? Или какво <предимство> има сиромахът, който умее как да се обхожда пред живите?

Pues ¿qué ventaja tiene el sabio sobre el necio ? ¿Qué ventaja tiene el pobre que sabe comportarse entre los vivientes?

9 П о-добре е да гледаш< нещо> с очите <си>, Отколкото да блуждаеш с желанието< си>. И това е суета и гонене на вятър.

Mejor es lo que ven los ojos que lo que el alma desea. También esto es vanidad y correr tras el viento.

10 В сяко нещо, което е съществувало, вече си е получило името; И известно е, че оня, <чието име> е Човек {Или: Адам, т.е., Червеникав (направен от червена пръст)}, Не може да се състезава с по-силния от него.

A lo que existe, ya se le ha dado nombre, y se sabe lo que es un hombre: no puede contender con el que es más fuerte que él.

11 П онеже има много неща, които умножават суетата, То каква полза за човека?

Cuando hay muchas palabras, aumenta la vanidad. ¿Cuál es entonces la ventaja para el hombre?

12 З ащото кой знае кое <е> добро за човека В живота, във всичките дни на суетния му живот; Който минава като сянка? Понеже кой ще извести на човека Какво ще бъде подир него под слънцето?

Porque, ¿quién sabe lo que es bueno para el hombre durante su vida, en los contados días de su vana vida? Los pasará como una sombra. Pues, ¿quién hará saber al hombre lo que sucederá después de él bajo el sol?