1 Т огава Иов в отговор рече:

Entonces respondió Job, y dijo:

2 С лушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.

Escuchad atentamente mis palabras, y que sea éste vuestro consuelo para mí.

3 П отърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.

Tened paciencia y hablaré; y después que haya hablado, os podréis burlar.

4 З а човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?

En cuanto a mí, ¿me quejo yo al hombre ? ¿Y por qué no he de ser impaciente ?

5 П огледнете на мене и почудете се, И турете ръка на устата си.

Miradme, y quedaos atónitos, y poned la mano sobre vuestra boca.

6 С амо да си наумя <тия въпроси> ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.

Aun cuando me acuerdo, me perturbo, y el horror se apodera de mi carne.

7 З ащо живеят нечестивите, Остаряват, даже стават и много силни.

¿Por qué siguen viviendo los impíos, envejecen, también se hacen muy poderosos ?

8 Ч адата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.

En su presencia se afirman con ellos sus descendientes, y sus vástagos delante de sus ojos;

9 Д омовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.

sus casas están libres de temor, y no está la vara de Dios sobre ellos.

10 Г оведата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята,

Su toro engendra sin fallar, su vaca pare y no aborta.

11 П ущат чадата си като овце; И децата им скачат.

Envían fuera a sus pequeños cual rebaño, y sus niños andan saltando.

12 П еят при <музиката на> тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.

Cantan con pandero y arpa, y al son de la flauta se regocijan.

13 П рекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба.

Pasan sus días en prosperidad, y de repente descienden al Seol.

14 В се пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.

Y dicen a Dios: “¡Apártate de nosotros! No deseamos el conocimiento de tus caminos.

15 Щ о е Всемогъщият та да Му служим? И какво се ползуваме като Го призоваваме?

“¿Quién es el Todopoderoso, para que le sirvamos, y qué ganaríamos con rogarle ?”

16 Е то, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!

He aquí, no está en mano de ellos su prosperidad; el consejo de los impíos lejos está de mí.

17 К олко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! <Бог им> разпределя болезни в гнева Си.

¿Cuántas veces es apagada la lámpara de los impíos, o cae sobre ellos su calamidad ? ¿Reparte Dios dolores en su ira?

18 Т е са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.

¿Son como paja delante del viento, y como tamo que arrebata el torbellino ?

19 & lt;Думате>: Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. <По-добре> нека въздаде на сами тях, за да го усещат;

Decís: “Dios guarda la iniquidad de un hombre para sus hijos.” Que Dios le pague para que aprenda.

20 С обствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.

Vean sus ojos su ruina, y beba de la furia del Todopoderoso.

21 З ащото какво наслаждение от дома си има <нечестивият> след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?

Pues ¿qué le importa la suerte de su casa después de él cuando el número de sus meses haya sido cortado?

22 Щ е научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?

¿Puede enseñarse a Dios sabiduría, siendo que El juzga a los encumbrados ?

23 Е дин умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;

Uno muere en pleno vigor, estando completamente tranquilo y satisfecho;

24 Р ебрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.

sus ijares están repletos de grosura, húmeda está la médula de sus huesos,

25 А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.

mientras otro muere con alma amargada, y sin haber probado nada bueno.

26 З аедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.

Juntos yacen en el polvo, y los gusanos los cubren.

27 Е то, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.

He aquí, yo conozco vuestros pensamientos, y los designios con los cuales me dañaríais.

28 З ащото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?

Porque decís: “¿Dónde está la casa del noble, y dónde la tienda donde moraban los impíos ?”

29 Н е сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им <примери>, -

¿No habéis preguntado a los caminantes, y no reconocéis su testimonio ?

30 Ч е нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?

Porque el impío es preservado para el día de la destrucción; ellos serán conducidos en el día de la ira.

31 К ой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?

¿Quién le declarará en su cara sus acciones, y quién le pagará por lo que ha hecho?

32 Н о и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата <си>.

Mientras es llevado al sepulcro, velarán sobre su túmulo.

33 Б уците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него.

Los terrones del valle suavemente le cubrirán, y le seguirán todos los hombres, e innumerables otros irán delante de él.

34 К ак, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава <само> лъжа?

¿Cómo, pues, me consoláis en vano? Vuestras respuestas están llenas de falsedad.