1 Т огава Иов в отговор рече:

But Job answered and said,

2 С лушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.

Hear diligently my speech, and let this be your consolations.

3 П отърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.

Suffer me that I may speak; and after that I have spoken, mock on.

4 З а човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?

As for me, is my complaint to man? and if it were so, why should not my spirit be troubled?

5 П огледнете на мене и почудете се, И турете ръка на устата си.

Mark me, and be astonished, and lay your hand upon your mouth.

6 С амо да си наумя <тия въпроси> ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.

Even when I remember I am afraid, and trembling taketh hold on my flesh.

7 З ащо живеят нечестивите, Остаряват, даже стават и много силни.

Wherefore do the wicked live, become old, yea, are mighty in power?

8 Ч адата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.

Their seed is established in their sight with them, and their offspring before their eyes.

9 Д омовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.

Their houses are safe from fear, neither is the rod of God upon them.

10 Г оведата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята,

Their bull gendereth, and faileth not; their cow calveth, and casteth not her calf.

11 П ущат чадата си като овце; И децата им скачат.

They send forth their little ones like a flock, and their children dance.

12 П еят при <музиката на> тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.

They take the timbrel and harp, and rejoice at the sound of the organ.

13 П рекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба.

They spend their days in wealth, and in a moment go down to the grave.

14 В се пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.

Therefore they say unto God, Depart from us; for we desire not the knowledge of thy ways.

15 Щ о е Всемогъщият та да Му служим? И какво се ползуваме като Го призоваваме?

What is the Almighty, that we should serve him? and what profit should we have, if we pray unto him?

16 Е то, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!

Lo, their good is not in their hand: the counsel of the wicked is far from me.

17 К олко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! <Бог им> разпределя болезни в гнева Си.

How oft is the candle of the wicked put out! and how oft cometh their destruction upon them! God distributeth sorrows in his anger.

18 Т е са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.

They are as stubble before the wind, and as chaff that the storm carrieth away.

19 & lt;Думате>: Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. <По-добре> нека въздаде на сами тях, за да го усещат;

God layeth up his iniquity for his children: he rewardeth him, and he shall know it.

20 С обствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.

His eyes shall see his destruction, and he shall drink of the wrath of the Almighty.

21 З ащото какво наслаждение от дома си има <нечестивият> след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?

For what pleasure hath he in his house after him, when the number of his months is cut off in the midst?

22 Щ е научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?

Shall any teach God knowledge? seeing he judgeth those that are high.

23 Е дин умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;

One dieth in his full strength, being wholly at ease and quiet.

24 Р ебрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.

His breasts are full of milk, and his bones are moistened with marrow.

25 А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.

And another dieth in the bitterness of his soul, and never eateth with pleasure.

26 З аедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.

They shall lie down alike in the dust, and the worms shall cover them.

27 Е то, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.

Behold, I know your thoughts, and the devices which ye wrongfully imagine against me.

28 З ащото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?

For ye say, Where is the house of the prince? and where are the dwelling places of the wicked?

29 Н е сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им <примери>, -

Have ye not asked them that go by the way? and do ye not know their tokens,

30 Ч е нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?

That the wicked is reserved to the day of destruction? they shall be brought forth to the day of wrath.

31 К ой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?

Who shall declare his way to his face? and who shall repay him what he hath done?

32 Н о и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата <си>.

Yet shall he be brought to the grave, and shall remain in the tomb.

33 Б уците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него.

The clods of the valley shall be sweet unto him, and every man shall draw after him, as there are innumerable before him.

34 К ак, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава <само> лъжа?

How then comfort ye me in vain, seeing in your answers there remaineth falsehood?