1 ( По слав. 138). За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си <ме>.

O lord, thou hast searched me, and known me.

2 Т и познаваш сядането ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,

Thou knowest my downsitting and mine uprising, thou understandest my thought afar off.

3 И здирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.

Thou compassest my path and my lying down, and art acquainted with all my ways.

4 З ащото <докато> думата не е <още> на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.

For there is not a word in my tongue, but, lo, O Lord, thou knowest it altogether.

5 Т и си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.

Thou hast beset me behind and before, and laid thine hand upon me.

6 & lt;Това> знание е пречудно за мене; Високо е; не мога <да го стигна>.

Such knowledge is too wonderful for me; it is high, I cannot attain unto it.

7 К ъде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?

Whither shall I go from thy spirit? or whither shall I flee from thy presence?

8 А ко възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.

If I ascend up into heaven, thou art there: if I make my bed in hell, behold, thou art there.

9 & lt;Ако> взема крилата на зората <И> се заселя в най-далечните краища на морето,

If I take the wings of the morning, and dwell in the uttermost parts of the sea;

10 И там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница ще ме държи.

Even there shall thy hand lead me, and thy right hand shall hold me.

11 А ко река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще <стане на> нощ,

If I say, Surely the darkness shall cover me; even the night shall be light about me.

12 Т о и самата тъмнина не укрива <нищо> от Тебе, А нощта свети като деня; <За Тебе> тъмнината и светлината са безразлични.

Yea, the darkness hideth not from thee; but the night shineth as the day: the darkness and the light are both alike to thee.

13 З ащото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.

For thou hast possessed my reins: thou hast covered me in my mother's womb.

14 Щ е Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае <това>.

I will praise thee; for I am fearfully and wonderfully made: marvellous are thy works; and that my soul knoweth right well.

15 К остникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочините на земята ми се даваше разнообразната <ми> форма.

My substance was not hid from thee, when I was made in secret, and curiously wrought in the lowest parts of the earth.

16 Т воите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките <ми> определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.

Thine eyes did see my substance, yet being unperfect; and in thy book all my members were written, which in continuance were fashioned, when as yet there was none of them.

17 И колко скъпоценни за мене са <тия> Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!

How precious also are thy thoughts unto me, O God! how great is the sum of them!

18 & lt;Ако бих поискал> да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли се още съм с Тебе.

If I should count them, they are more in number than the sand: when I awake, I am still with thee.

19 Н епременно ще поразиш нечестивите, Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.

Surely thou wilt slay the wicked, O God: depart from me therefore, ye bloody men.

20 З ащото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат <против Тебе> заради суета.

For they speak against thee wickedly, and thine enemies take thy name in vain.

21 Н е мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?

Do not I hate them, O Lord, that hate thee? and am not I grieved with those that rise up against thee?

22 С ъс съвършена омраза ги мразя, За неприятели ги имам.

I hate them with perfect hatred: I count them mine enemies.

23 И зпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;

Search me, O God, and know my heart: try me, and know my thoughts:

24 И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечния път.

And see if there be any wicked way in me, and lead me in the way everlasting.