1 ( По слав. 93). Господи Боже, Комуто принадлежи отмъщението, Боже, Комуто принадлежи отмъщението, възсияй.

O Lord God, to whom vengeance belongeth; O God, to whom vengeance belongeth, shew thyself.

2 И здигни се, Ти Съдия на земята, Отдай на горделивите това, което им се пада.

Lift up thyself, thou judge of the earth: render a reward to the proud.

3 Г осподи, до кога нечестивите, До кога нечестивите ще тържествуват?

Lord, how long shall the wicked, how long shall the wicked triumph?

4 Т е бъбрят, говорят надменно; Всички, които вършат беззаконие, се хвалят.

How long shall they utter and speak hard things? and all the workers of iniquity boast themselves?

5 Т е съкрушават людете Ти, Господи, И притесняват наследството Ти;

They break in pieces thy people, O Lord, and afflict thine heritage.

6 У биват вдовицата и чужденеца, И умъртвяват сирачетата.

They slay the widow and the stranger, and murder the fatherless.

7 И казват: Господ няма да види, Нито ще обърне внимание Якововият Бог.

Yet they say, The Lord shall not see, neither shall the God of Jacob regard it.

8 Р азсъдете, вие безумни между людете! Вие глупави, кога ще поумнеете? -

Understand, ye brutish among the people: and ye fools, when will ye be wise?

9 О ня, Който е поставил {Еврейски: Насадил.} ухото, не чува ли? Който е създал окото, не вижда ли?

He that planted the ear, shall he not hear? he that formed the eye, shall he not see?

10 О ня, Който вразумява народите, Който учи човека знание, Не изобличава ли?

He that chastiseth the heathen, shall not he correct? he that teacheth man knowledge, shall not he know?

11 Г оспод знае, че човешките мисли са лъх.

The Lord knoweth the thoughts of man, that they are vanity.

12 Б лажен оня човек, когото Ти, Господи, вразумяваш, И <когото> учиш от закона Си,

Blessed is the man whom thou chastenest, O Lord, and teachest him out of thy law;

13 З а да го успокояваш през дните на злощастието, Докато се изкопае ров за нечестивия.

That thou mayest give him rest from the days of adversity, until the pit be digged for the wicked.

14 З ащото Господ не ще отхвърли людете Си, Нито ще остави наследството Си;

For the Lord will not cast off his people, neither will he forsake his inheritance.

15 П онеже съдбата пак ще се съобразява с {Еврейски: Ще се върне при.} правдата, И всички, които са с прави сърца, ще я последват.

But judgment shall return unto righteousness: and all the upright in heart shall follow it.

16 К ой ще стане за мене против злодейците Кой ще стане с мене против ония които вършат беззаконие?

Who will rise up for me against the evildoers? or who will stand up for me against the workers of iniquity?

17 А ко не беше ми помогнал Господ, Душата ми без малко би се преселила в мълчанието.

Unless the Lord had been my help, my soul had almost dwelt in silence.

18 К огато казвах: Подхлъзва се ногата ми, <Тогава>, Господи, Твоята милост ме подпря.

When I said, My foot slippeth; thy mercy, O Lord, held me up.

19 В сред множеството грижи на сърцето ми Твоите утешения веселят душата ми.

In the multitude of my thoughts within me thy comforts delight my soul.

20 Щ е има ли съобщение с Тебе седалището на беззаконието, Което е хитро да върши зло чрез закон?

Shall the throne of iniquity have fellowship with thee, which frameth mischief by a law?

21 Т е се опълчват против душата на праведния И осъждат невинна кръв.

They gather themselves together against the soul of the righteous, and condemn the innocent blood.

22 Н о Господ е високата моя кула, И Бог мой <е> канара, при която прибягвам.

But the Lord is my defence; and my God is the rock of my refuge.

23 Т ой ще обърне върху тях собственото им беззаконие, И ще ги отсече в нечестието им; Господ нашият Бог ще ги отсече.

And he shall bring upon them their own iniquity, and shall cut them off in their own wickedness; yea, the Lord our God shall cut them off.