1 Т огава Агрипа рече на Павла: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел простря ръка и почна да говори в своя защита:

Then Agrippa said unto Paul, Thou art permitted to speak for thyself. Then Paul stretched forth the hand, and answered for himself:

2 Ч естит се считам, царю Агрипо, за гдето пред тебе ще се защитя днес относно всичко, за което ме обвиняват юдеите,

I think myself happy, king Agrippa, because I shall answer for myself this day before thee touching all the things whereof I am accused of the Jews:

3 а , най-вече, защото си вещ във всичките обреди и разисквания между юдеите; затова ти се моля да ме изслушаш с търпение.

Especially because I know thee to be expert in all customs and questions which are among the Jews: wherefore I beseech thee to hear me patiently.

4 К акъв, прочее, беше моят живот от младини, това всичките юдеи знаят, понеже прекарах отначало между народа си в Ерусалим.

My manner of life from my youth, which was at the first among mine own nation at Jerusalem, know all the Jews;

5 З ащото ме познават от начало, (ако искаха да засвидетелствуват), че според най-строгото учение на нашето вероизповедание живях <като> фарисей.

Which knew me from the beginning, if they would testify, that after the most straitest sect of our religion I lived a Pharisee.

6 И сега стоя пред съда <понеже имам> надежда на обещанието, което Бог е дал на бащите ни,

And now I stand and am judged for the hope of the promise made of God, unto our fathers:

7 д о <изпълнението на> което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат <на Бога> усърдно нощем и денем. За тая надежда, царю, ме обвиняват юдеите!

Unto which promise our twelve tribes, instantly serving God day and night, hope to come. For which hope's sake, king Agrippa, I am accused of the Jews.

8 З ащо да се мисли между вас нещо не за вярване, че Бог възкресява мъртвите?

Why should it be thought a thing incredible with you, that God should raise the dead?

9 И аз си мислех, че трябва да върша много неща против името на Исуса Назарянина;

I verily thought with myself, that I ought to do many things contrary to the name of Jesus of Nazareth.

10 к оето и върших в Ерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, като се снабдих с власт от главните свещеници, и за убиването им давах глас против тях.

Which thing I also did in Jerusalem: and many of the saints did I shut up in prison, having received authority from the chief priests; and when they were put to death, I gave my voice against them.

11 И като ги мъчех много пъти във всичките синагоги, стараех се да ги накарам да хулят; и в чрезмерната си ярост против тях гонех ги даже и по чуждите градове.

And I punished them oft in every synagogue, and compelled them to blaspheme; and being exceedingly mad against them, I persecuted them even unto strange cities.

12 П о която работа, когато пътувах за Дамаск с власт и поръчка от главните свещеници,

Whereupon as I went to Damascus with authority and commission from the chief priests,

13 п о пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, <която> надминаваше слънчевия блясък, и осия мене и тия, които пътуваха с мене.

At midday, O king, I saw in the way a light from heaven, above the brightness of the sun, shining round about me and them which journeyed with me.

14 И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Мъчно ти е да риташ срещу остен.

And when we were all fallen to the earth, I heard a voice speaking unto me, and saying in the Hebrew tongue, Saul, Saul, why persecutest thou me? it is hard for thee to kick against the pricks.

15 И аз рекох: Кой си Ти, Господи? А Господ рече: Аз съм Исус, Когото ти гониш.

And I said, Who art thou, Lord? And he said, I am Jesus whom thou persecutest.

16 Н о стани и се изправи на нозете си, понеже затуй ти се явих, да те назнача служител на това, че си Ме видял и на онова, което ще ти открия,

But rise, and stand upon thy feet: for I have appeared unto thee for this purpose, to make thee a minister and a witness both of these things which thou hast seen, and of those things in the which I will appear unto thee;

17 к ато те избавям от <юдейския> народ и от езичниците, между които те пращам,

Delivering thee from the people, and from the Gentiles, unto whom now I send thee,

18 д а им отвориш очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на сатана към Бога, и да приемат прощение на греховете <си> и наследство между осветените, чрез вяра в Мене.

To open their eyes, and to turn them from darkness to light, and from the power of Satan unto God, that they may receive forgiveness of sins, and inheritance among them which are sanctified by faith that is in me.

19 З атова, царю Агрипо, не бях непокорен на небесното видение;

Whereupon, O king Agrippa, I was not disobedient unto the heavenly vision:

20 н о проповядвах първо на <юдеите> в Дамаск, в Ерусалим и в цялата юдейска земя, а <после> и на езичниците, да се покаят и да се обръщат към Бога, като вършат дела съответствени на покаянието си.

But shewed first unto them of Damascus, and at Jerusalem, and throughout all the coasts of Judaea, and then to the Gentiles, that they should repent and turn to God, and do works meet for repentance.

21 П о тая причина юдеите ме уловиха в храма и се опитаха да ме убият.

For these causes the Jews caught me in the temple, and went about to kill me.

22 Н о с помощта, която получих от Бога, стоя до тоя ден та свидетелствувам и пред скромен и пред високопоставен, без да говоря нищо друго освен това, което пророците и Моисей са говорили, че щеше да бъде,

Having therefore obtained help of God, I continue unto this day, witnessing both to small and great, saying none other things than those which the prophets and Moses did say should come:

23 & lt;сиреч>, че Христос трябваше да пострада, и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на <юдейския> народ и на езичниците.

That Christ should suffer, and that he should be the first that should rise from the dead, and should shew light unto the people, and to the Gentiles.

24 К огато той така се защищаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост.

And as he thus spake for himself, Festus said with a loud voice, Paul, thou art beside thyself; much learning doth make thee mad.

25 А Павел рече: Не съм полудял, честити Фесте, но от здрав ум изговарям истинни думи.

But he said, I am not mad, most noble Festus; but speak forth the words of truth and soberness.

26 З ащото и царят, комуто говоря дързостно, знае за това, понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.

For the king knoweth of these things, before whom also I speak freely: for I am persuaded that none of these things are hidden from him; for this thing was not done in a corner.

27 Ц арю Агрипо, вярваш ли пророците? Зная че ги вярваш.

King Agrippa, believest thou the prophets? I know that thou believest.

28 А Агрипа рече на Павла: Без малко ме убеждаваш да стана християнин!

Then Agrippa said unto Paul, Almost thou persuadest me to be a Christian.

29 А Павел <рече>: Молил се бих Богу щото, било с малко, било с много, не само ти, но и всички които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, освен тия окови.

And Paul said, I would to God, that not only thou, but also all that hear me this day, were both almost, and altogether such as I am, except these bonds.

30 Т огава царят стана, с управителя и Верникия и седящите с тях.

And when he had thus spoken, the king rose up, and the governor, and Bernice, and they that sat with them:

31 И като се оттеглиха <настрана>, говореха помежду си, казвайки: Тоя човек не върши нищо достойно за смърт или окови.

And when they were gone aside, they talked between themselves, saying, This man doeth nothing worthy of death or of bonds.

32 А Агрипа рече на Феста: Тоя човек можеше да се пусне, ако не беше се отнесъл до Кесаря.

Then said Agrippa unto Festus, This man might have been set at liberty, if he had not appealed unto Caesar.