1 В сяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.

Every wise woman buildeth her house: but the foolish plucketh it down with her hands.

2 К ойто ходи в правотата си, бои се от Господа; Но опакият в пътищата си Го презира.

He that walketh in his uprightness feareth the Lord: but he that is perverse in his ways despiseth him.

3 В устата на безумния има пръчка за гордостта <му>, А устните на мъдрите ще ги пазят.

In the mouth of the foolish is a rod of pride: but the lips of the wise shall preserve them.

4 Д ето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.

Where no oxen are, the crib is clean: but much increase is by the strength of the ox.

5 В ерният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.

A faithful witness will not lie: but a false witness will utter lies.

6 П рисмивателят търси мъдрост и не я намира, А за разумният учението е лесно.

A scorner seeketh wisdom, and findeth it not: but knowledge is easy unto him that understandeth.

7 О тмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.

Go from the presence of a foolish man, when thou perceivest not in him the lips of knowledge.

8 М ъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.

The wisdom of the prudent is to understand his way: but the folly of fools is deceit.

9 П риносът за грях се присмива на безумните, А между праведните <има Божие> благоволение.

Fools make a mock at sin: but among the righteous there is favour.

10 С ърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.

The heart knoweth his own bitterness; and a stranger doth not intermeddle with his joy.

11 К ъщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.

The house of the wicked shall be overthrown: but the tabernacle of the upright shall flourish.

12 И ма път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.

There is a way which seemeth right unto a man, but the end thereof are the ways of death.

13 Д аже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.

Even in laughter the heart is sorrowful; and the end of that mirth is heaviness.

14 Р азвратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек <ще се насити> от себе си.

The backslider in heart shall be filled with his own ways: and a good man shall be satisfied from himself.

15 П ростият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.

The simple believeth every word: but the prudent man looketh well to his going.

16 М ъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.

A wise man feareth, and departeth from evil: but the fool rageth, and is confident.

17 Я довитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.

He that is soon angry dealeth foolishly: and a man of wicked devices is hated.

18 Б езумните наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.

The simple inherit folly: but the prudent are crowned with knowledge.

19 З лите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния.

The evil bow before the good; and the wicked at the gates of the righteous.

20 С иромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.

The poor is hated even of his own neighbour: but the rich hath many friends.

21 К ойто презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.

He that despiseth his neighbour sinneth: but he that hath mercy on the poor, happy is he.

22 Н е заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и вярност <ще се показват> към тия, които измислят добро

Do they not err that devise evil? but mercy and truth shall be to them that devise good.

23 О т всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.

In all labour there is profit: but the talk of the lips tendeth only to penury.

24 Б огатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е <всякога> глупост.

The crown of the wise is their riches: but the foolishness of fools is folly.

25 В ерният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е <цяла> измама.

A true witness delivereth souls: but a deceitful witness speaketh lies.

26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.

In the fear of the Lord is strong confidence: and his children shall have a place of refuge.

27 С трахът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,

The fear of the Lord is a fountain of life, to depart from the snares of death.

28 К огато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.

In the multitude of people is the king's honour: but in the want of people is the destruction of the prince.

29 К ойто не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.

He that is slow to wrath is of great understanding: but he that is hasty of spirit exalteth folly.

30 Т ихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.

A sound heart is the life of the flesh: but envy the rottenness of the bones.

31 К ойто угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.

He that oppresseth the poor reproacheth his Maker: but he that honoureth him hath mercy on the poor.

32 Н ечестивият е смазан във <време на> бедствието си, А праведният и в смъртта си има упование.

The wicked is driven away in his wickedness: but the righteous hath hope in his death.

33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.

Wisdom resteth in the heart of him that hath understanding: but that which is in the midst of fools is made known.

34 П равдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.

Righteousness exalteth a nation: but sin is a reproach to any people.

35 Б лаговолението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.

The king's favour is toward a wise servant: but his wrath is against him that causeth shame.