1 ( По слав. 131). Песен на възкачванията. Помни, Господи, заради Давида, Всичките му скърби, -

Lord, remember David, and all his afflictions:

2 К ак се кле на Господа, И се обрече на Силния Яковов, <като каза:>

How he sware unto the Lord, and vowed unto the mighty God of Jacob;

3 Н епременно няма да вляза в шатъра на къщата си, Нито ще се кача на постланото си легло, -

Surely I will not come into the tabernacle of my house, nor go up into my bed;

4 Н яма да дам сън на очите си, Или дрямка на клепачите си,

I will not give sleep to mine eyes, or slumber to mine eyelids,

5 Д окато не намеря място за Господа, Обиталище за Силния Яковов.

Until I find out a place for the Lord, an habitation for the mighty God of Jacob.

6 Е то, ние чухме, че той бил в Ефрата; Намерихме го в полетата на Яара.

Lo, we heard of it at Ephratah: we found it in the fields of the wood.

7 Н ека влезем в скиниите Му, Нека се поклоним при подножието Му.

We will go into his tabernacles: we will worship at his footstool.

8 С тани, Господи, <и влез> в покоя Си, Ти и ковчега на Твоята сила;

Arise, O Lord, into thy rest; thou, and the ark of thy strength.

9 С вещениците Ти да бъдат облечени с правда. И светиите Ти нека викат радостно.

Let thy priests be clothed with righteousness; and let thy saints shout for joy.

10 З аради слугата Си Давида Недей отблъсква лицето на помазаника Си.

For thy servant David's sake turn not away the face of thine anointed.

11 Г оспод се кле с вярност на Давида, - <И> няма да пристъпи <думата Си, - Казвайки>: От рожбата на тялото ти Ще положа на престола ти.

The Lord hath sworn in truth unto David; he will not turn from it; Of the fruit of thy body will I set upon thy throne.

12 А ко чадата ти опазят Моя завет И Моите свидетелства, на които ще ги науча, То и техните чада ще седят за винаги на престола ти.

If thy children will keep my covenant and my testimony that I shall teach them, their children shall also sit upon thy throne for evermore.

13 З ащото Господ избра Сиона, Благоволи да обитава в него.

For the Lord hath chosen Zion; he hath desired it for his habitation.

14 Т ова, <каза Той>, Ми е покой до века: Тук ще обитавам, защото го пожелах.

This is my rest for ever: here will I dwell; for I have desired it.

15 Щ е благословя изобилно храната му! Сиромасите му ще наситя с хляб.

I will abundantly bless her provision: I will satisfy her poor with bread.

16 Щ е облека и свещениците му със спасение; И светиите му ще възклицават от радост.

I will also clothe her priests with salvation: and her saints shall shout aloud for joy.

17 Т ам ще направя да изникне рог на Давида; Приготвих светилник за помазаника Си.

There will I make the horn of David to bud: I have ordained a lamp for mine anointed.

18 Н еприятелите му ще облека със срам; А на него ще блещи короната.

His enemies will I clothe with shame: but upon himself shall his crown flourish.