1 ( По слав. 131). Песен на възкачванията. Помни, Господи, заради Давида, Всичките му скърби, -

يا اللهُ ، اذكُرْ داوُدَ وَكُلَّ ما عاناهُ!

2 К ак се кле на Господа, И се обрече на Силния Яковов, <като каза:>

قَطَعَ هَذا الوَعدَ بِقَسَمٍ للهِ القَدِيرِ، إلَهِ إسرائِيلَ:

3 Н епременно няма да вляза в шатъра на къщата си, Нито ще се кача на постланото си легло, -

«بَيتِي لَنْ أدخُلَهُ، وَعَلَى سَرِيرِي لَنْ أضطَجِعَ.

4 Н яма да дам сън на очите си, Или дрямка на клепачите си,

عَينايَ لَنْ تَعرِفا نَوماً، وَلا أجفانِي نُعاساً.

5 Д окато не намеря място за Господа, Обиталище за Силния Яковов.

إلَى أنْ أجِدَ للهِ مَكاناً، مَسكِناً لِلعَلِيِّ، إلَهِ يَعقُوبَ!»

6 Е то, ние чухме, че той бил в Ефрата; Намерихме го в полетата на Яара.

سَمِعنا عَنِ المَسكِنِ فِي أفراتَةَ. وَجَدْنا صُندُوقَ العَهدِ فِي قَرياتِ ياعِيرَ.

7 Н ека влезем в скиниите Му, Нека се поклоним при подножието Му.

يَقُولُ النّاسُ: «لِنَذهَبْ إلَى مَسكِنِهِ المُقَدَّسِ! لِنَنْحَنِ عِندَ مَوطِئِ قَدَمَيهِ!»

8 С тани, Господи, <и влез> в покоя Си, Ти и ковчега на Твоята сила;

قُمْ يا اللهُ ، أنتَ وَتابُوتُ عَهدِ قُوَّتِكَ وَاسْتَقِرَّ فِي مَكانِ راحَتِكَ الجَدِيدِ!

9 С вещениците Ти да бъдат облечени с правда. И светиите Ти нека викат радостно.

لِيَلبَسْ كَهَنَتُكَ الصَّلاحَ كَثِيابٍ، وَلْيَتبَعْهُمْ أتقِياؤُكَ بِالرَّقصِ وَالفَرَحِ!

10 З аради слугата Си Давида Недей отблъсква лицето на помазаника Си.

مِنْ أجلِ داوُدَ، عَبدِكَ، لا تَرفُضْ طَلَبَ المَلِكِ الَّذِي مَسَحتَهُ.

11 Г оспод се кле с вярност на Давида, - <И> няма да пристъпи <думата Си, - Казвайки>: От рожбата на тялото ти Ще положа на престола ти.

أقسَمَ اللهُ لِداوُدَ، وَهُوَ لا يَكذِبُ وَلَنْ يَرْجِعَ عَنْ وَعْدِهِ: «سَأضَعُ نَسلَكَ عَلَى عَرشِكَ،

12 А ко чадата ти опазят Моя завет И Моите свидетелства, на които ще ги науча, То и техните чада ще седят за винаги на престола ти.

إنْ ظَلَّ بَنُوكَ يَحفَظُونَ عَهدِي وَوَصايايَ الَّتِي أُعَلِّمُها. وَنَسلُهُمْ أيضاً، سَيَجلِسُونَ عَلَى العَرشِ إلَى الأبَدِ.»

13 З ащото Господ избра Сиона, Благоволи да обитава в него.

هَذا لأنَّ اللهَ اختارَ صِهْيَوْنَ. فَهُناكَ يُرِيدُ مَسكَنَهُ.

14 Т ова, <каза Той>, Ми е покой до века: Тук ще обитавам, защото го пожелах.

هَذا مَكانُ راحَتِي، مَسكَنِي إلَى الأبَدِ، لانَّنِي اختَرتُهُ.

15 Щ е благословя изобилно храната му! Сиромасите му ще наситя с хляб.

بِالوَفرَةِ سَأُبارِكُها، وَسَيَكُونُ حَتَّى لِلفُقَراءِ طَعامٌ كَثِيرٌ.

16 Щ е облека и свещениците му със спасение; И светиите му ще възклицават от радост.

سَأكسُو كَهَنَتَها بِثِيابِ الخَلاصِ، وَبِالفَرَحِ سَيَرقُصُ أتقِياؤُها!

17 Т ам ще направя да изникне рог на Давида; Приготвих светилник за помазаника Си.

هُناكَ سَأُعَظِّمُ قُوَّةَ داوُدَ. وَهُناكَ سَأُمَجِّدُ المَلِكِ الَّذِي مَسَحتَهُ.

18 Н еприятелите му ще облека със срам; А на него ще блещи короната.

سَأُذِلُّ أعداءَهُ، أمّا تاجُ داوُدَ، فَسَأجعَلُهُ يَسطَعُ!