1 И Господното слово дойде към мене и рече:

وَأتَتْ إلَيَّ كَلِمَةُ اللهِ:

2 С ине човешки, какво повече е лозовото дърво от кое да е <друго> дърво, Или лозовата пръчка, която е <такава каквито са> и горските дървета?

«يا إنْسانُ، هَلْ خَشَبُ الكَرمَةِ أفضَلُ مِنْ أيِّ غُصنٍ مَقطُوعٍ مِنْ أيِّ شَجَرَةٍ فِي الغابَةِ؟

3 Щ е се вземе ли дърво от него за да се направи някаква работа? Или ще вземат ли от него колче за да окачат на него някой съд?

هَلْ يُستَخْدَمُ خَشَبُها فِي صُنعِ شَيءٍ نافِعٍ؟ هَلْ يُصنَعُ مِنهُ وَتَدٌ لِتَعلِيقِ الأشياءِ؟

4 Е то, то се хвърля в огъня за гориво; Когато огънят е изял и двата му края, Средата му е опърлена. Ще бъде ли полезно за някоя работа?

بَلْ لا يَصلُحُ إلا وُقُوداً لِلنّارِ. فَتَبدَأُ النّارُ بِأكلِ طَرَفَيهِ، حَتَى يَتَفَحَّمَ وَسَطُهُ. فَهَلْ يُمكِنُ لِلحِرَفِيِّ حِينَئِذٍ، أنْ يَستَخدِمَ ذَلِكَ الخَشَبَ لِعَمَلِ أيِّ شَيءٍ؟

5 Е то, когато бе цяло не ставаше за работа; Колко по-малко ще стане за работа, Когато го е изял огънят и е опърлено!

لَمْ يَكُنْ مِنَ المُمكِنِ لِلحِرَفِيِ استِخدامُ خَشَبِ الكَرمَةِ وَهُوَ فِي أفضَلِ أحوالِهِ، فَكَيفَ يَنتَفِعُ بِهِ بَعدَ أنْ يَحتَرِقَ؟»

6 З атова, така казва Господ Иеова: Както предадох на огъня за гориво Лозовото дърво между горските дървета, Така ще предам тия, които живеят в Ерусалим.

لِهَذا يَقُولُ الرّبُّ الإلَهُ: «كَما أنِّي جَعَلْتُ مَصِيرَ خَشَبِ الكَرمَةِ للِنّارِ أكثَرَ مِنْ أيِّ خَشَبٍ آخَرٍ، هَكَذا أصَنَعُ بِسُكّانِ القُدْسِ.

7 Щ е насоча лицето Си против тях; Те ще излязат из огъня, Но огънят ще ги пояде; И когато насоча лицето Си против тях Ще познаете, че Аз съм Господ.

سَأُواجِهُهُمْ مَعَ أنَّ بَعضَهُمْ نَجا مِنَ النّارِ الآنِ، لَكِنَّ النارَ سَتَلتَهِمُهُمْ لاحِقاً. وَحِينَ أُواجِهُهُمْ، تَعلَمُونَ أنِّي أنا اللهُ.

8 И ще предам земята на запустение, Защото станаха престъпници, казва Господ Иеова.

سَأجعَلُ الدَّمارَ مَصِيرَ الأرْضِ، لأنَّ الشَّعبَ لَمْ يَكُنْ وَفِيّاً لِي.» يَقُولُ الرّبُّ الإلَهُ.