1 ( По слав. 61). За първия певец, по Едутуна {виж. 1 Лет. 25: 1, 3.}. Давидов псалом. Душата ми тихо уповава само на Бога, От Когото е избавлението ми.

انتَظِرِي يا نَفسِيَ اللهَ، فَمِنهُ يَأتِي خَلاصِي!

2 С амо Той е канара моя и избавление мое, И прибежище мое; няма много да се поклатя.

هُوَ حِصْنِي وَمُخَلِّصِي! هُوَ قَلعَتِي المُرتَفِعَةُ. فَلا تَهُزُّنِي كَثْرَةُ أعْدائِي!

3 Д о кога, всички вие, ще нападате на човека За да <го> съборите {Еврейски: Убиете.} като наведена стена и разклатен плет?

إلَى مَتَى تُواصِلُونَ الهُجُومَ عَلَيَّ؟ إلَى أنْ تَهدِمُونِي كَحائِطٍ مائِلٍ؟

4 С ъветват се само да го тласкат от висотата му; Обичат лъжата; С устата си благославят, а в сърцето си кълнат. (Села).

رُغمَ كَرامَتِي، يَتَآمَرُونَ لِتَدمِيرِي، مَسرُورِينَ بِأكاذِيبِهِمْ. أمامَ النّاسِ يَمدَحُونَنِي، ثُمَّ يَلعَنُونَنِي فِي قُلُوبِهِمْ. سِلاهْ

5 Н о ти, о душе моя, тихо уповавай само на Бога, Защото от Него очаквам <помощ>.

انتَظِرِي يا نَفسِيَ اللهَ، فَمِنهُ يَأتِي رَجائِي.

6 С амо Той е канара моя, и избавление мое, И прибежище мое; няма да се поклатя.

هُوَ حِصنِي وَمُخَلِّصِي! هُوَ قَلعَتِي المُرتَفِعَةُ فَلا أخزَى!

7 У Бога е избавлението ми и славата ми; Моята силна канара и прибежището ми е в Бога.

عَلَى اللهِ تَعتَمِدُ كَرامَتِي وَخَلاصِي. هُوَ حِصنِي وَقَلعَتِي المُرتَفِعَةُ.

8 У повавайте на Него, люде, на всяко време, Изливайте сърцата си пред Него; Бог е нам прибежище. (Села).

ثِقُوا بِهِ أيُّها البَشَرُ. اسكُبُوا قُلُوبَكُمْ أمامَهُ. اللهُ هُوَ مَلجَأُنا. سِلاهْ

9 Н аистина низкопоставените човеци са лъх, а високопоставените лъжа; <Турени> на везни те се издигат нагоре; Те всички са по-<леки> от суетата.

لَكِنَّ البَشَرَ بُخارٌ لا أكثَرَ. ما هُمْ إلّا كِذبَةٌ. وَفِي المَوازِينِ لا يَزِنُونَ أكثَرَ مِنْ بُخارٍ.

10 Н е уповавайте на насилие, И не се <надявайте> суетно на грабителство; Богатство ако изникне, не прилепявайте <към него> сърцето си.

لا تَتَّكِلُوا عَلَى الانتِزاعِ مِنَ الآخَرِينَ، وَلا تَضَعُوا آمالاً كاذِبَةً فِي السَّرِقَةِ. وَإذا زادَتْ ثَروَتُكُمْ، لا تَسمَحُوا بِأنْ تَتَعَلَّقَ قُلُوبُكُمْ بِالثَّرْوَةِ.

11 Е дно <нещо> каза Бог, да! две <неща> чух, - Че силата принадлежи на Бога,

حَينَ تَكَلَّمَ اللهُ مَرَّةً، فَهِمْتُ هَذَينِ الأمرَينِ: «أنَّ القُوَّةَ للهِ،

12 И <че> на Тебе, Господи, принадлежи и милостта; Защото Ти даваш на всекиго според делото му.

وَأنَّ الرَّحمَةَ لَكَ يا رَبُّ.» أنتَ تُجازِي الجَميعَ بِحَسَبِ أعمالِهِمْ.