1 П ращайте агнета за княза на земята От Села {Или: Петра, т.е. скала.} в пустинята До хълма на сионовата дъщеря.

أرسِلُوا حَمَلاً إلَى حاكِمِ الأرْضِ، مِنْ سالِعَ عَبرَ البَرِّيَّةِ إلَى جَبَلِ العَزِيزَةِ صِهْيَوْنَ.

2 З ащото, подобно на скитаща се птица Изпъдена из гнездото си, Такива ще бъдат моавските дъщери при бродовете на Арнон.

نِساءُ مُوآبَ عَلَى مَعابِرِ نَهرِ أرنُونَ، تائِهاتٌ كَالطُّيُورِ المُرَفرِفَةِ، كَفِراخٍ سَقَطَتْ مِنَ العُشِّ.

3 С ъветвай се, извърши правосъдие; Всред пладне направи сянката си като нощ; Скрий изпъдените, не издавай скитащия се.

يَقُلْنَ: «هاتُوا نَصِيحَةً، اتَّخِذُوا قَراراً. فِي الظَّهِيرَةِ، اجعَلُوا ظِلَّكُمْ كَاللَّيلِ. خَبِّئُوا المَطرُودِينَ مِنَ الشَّعبِ، وَلا تَكشِفُوا لِلأعْداءِ عَنِ الهارِبِينَ طَلَباً لِلاحتِماءِ.»

4 И зпъдените ми нека пришелствуват при тебе, Моаве; Бъди им покров от разорителя; Защото грабителят изчезна, разорителят престана. Потъпквачите се изтребиха от земята

لِيَسكُنْ مُطرُودُو شَعبِ مُوآبَ بَينَكُمْ. كُونُوا مَلجأً لَهُمْ مِنَ المُهلِكِ. لأنَّهُ سَيُهزَمُ الحاكِمُ القاسِي، سَيَنتَهِي الخَرابُ، وَسَيَزُولُ المُضايِقُونَ مِنَ الأرْضِ.

5 И с милост ще се утвърди престол; И на него ще седи, с истина, в Давидовия шатър, Оня, който съди и търси правосъдие и бърза да върши правда.

ثُمَّ يُنَصَّبُ مَلِكٌ جَدِيدٍ مُحِبٍّ، وَقاضٍ أمِينٌ مِنْ بَيتِ داوُدَ يَسعَى إلَى الإنصافِ. سَيَجلِسُ عَلَى العَرشِ، وَيُسارِعُ إلَى عَمَلِ الصَّوَابَ.

6 Ч ухме за гордостта на Моава, (той е много горд), За високоумието му, гордостта му и яростта му; <Но> лъжливите му хваления са суетни.

سَمِعنا بِكِبرِياءِ مُوآبَ. شَعبُ مُوآبَ مُتَكَبِّرٌ. سَمِعنا عَنْ عَجرَفَتِهِ وَكِبرِيائِهِ وَتَشامُخِهِ. افتِخارُهُ بِلا مَعنَى.

7 З атова Моав ще възридае за Моава, - Всички ще възридаят; Ще охкате за сухо-гроздовите низаници на Кир-аресет, Горчиво поразени.

فَليَبكِ شَعبُ مُوآبَ عَلَى مُوآبَ. لَنْ تأكُلُوا كَعكاً بِالزَّبِيبِ فِيما بَعدُ مِنْ قَرَيةِ قِيرَ حارِسَةَ، لأنَّها ضُرِبَتْ ضَرْبَةً شَدِيدَةً.

8 З ащото нивите на Есевон <и> лозето на Севма са посърнали; Господарите на народите счупиха отбраните му садения, Които стигаха до Язир <и> се извиваха по пустинята; Клоновете му бяха разпрострени, минаваха през морето.

كُرُومُ حَشبُونَ وَسِبْمَةَ ذَبُلَتْ. كانَتْ عَناقِيدُ عِنَبِها تُسكِرُ رُؤَساءَ الأُمَمِ، وَقَدْ وَصَلَتْ كُرُومُهُمْ حَتَّى مَدِينَةِ جازَرَ. وَصَلَتْ إلَى الصَّحراءِ، وَامتَدَّتْ وَعَبَرَتِ البَحرَ. أُغنِيَةٌ حَزِينَةٌ عَلَى مُوآب

9 З атова, заедно с плача на Язир <и аз> ще оплача лозето на Севма; Ще те измокря със сълзите си, Есевоне и Елеало, Защото престана възклицанието за летните ти плодове и за жетвата ти.

لِذَلِكَ أبكِي بُكاءَ سُكّانِ يَعْزِيرَ، لأجلِ كُرُومِ سِبْمَةَ، سَأُغَطِّيكِ بِالدُّمُوعِ يا حَشبُونُ وَيا ألْعالَةُ. لأنَّهُ لا يَعُودُ هُناكَ هُتافُ فَرَحٍ عَلَى قِطافِ ثَمَرِكِ وَحَصادِكِ.

10 О тне се веселието и радостта от плодоносното поле, И в лозята <ти> не ще има <вече> пеене, нито радостни гласове; Не ще има кой да тъпче в линовете <и да изстиска> виното; Аз направих да престане възклицанието за гроздобера.

زالَ الفَرَحُ مِنَ البَساتِينِ. التَّرنِيمُ وَالهُتافُ اختَفَيا مِنَ الكُرُومِ. لا أحَدَ يَعصُرُ نَبِيذاً فِي المَعاصِرِ، فَقَدْ أسكَتُّ فَرَحَ الحَصّادِينَ.

11 З атова червата ми звучат като арфа за Моава, И вътрешностите ми за Кир-арес.

لِهَذا يَئِنُّ قَلبِي عَلَى مُوآبَ كَقِيثارَةٍ، وَأعماقِي تَبكِي عَلَى قِيرَ حارِسَ.

12 И когато Моав, уморен от високите си места, Се яви и влезе в капището си да се помоли, Той няма да сполучи.

عِندَما يَأتِي شَعبُ مُوآبَ لِلعِبادَةِ، وَعِندَما يُتعِبُونَ أنفُسَهُمْ فِي أماكِنِ العِبادَةِ، وَعِندَما يَذهَبُونَ إلَى المَعابِدِ، لَنْ يَقدِرُوا عَلَى الصَّلاةِ.

13 Т ова е словото, което Господ, в миналото време изговори за Моава,

هَذا هُوَ الكَلامُ الَّذِي تَكَلَّمَ بِهِ اللهُ عَلَى مُوآبَ مُنذُ زَمَنٍ.

14 А сега Господ говори, казвайки: - Вътре в три години, каквито са годините на наемник, Славата на Моава ще изпадне в презрение С цялото му голямо множество; И останалите ще бъдат много малко и незначителни.

وَلَكِنِ الآنَ يَقُولُ اللهُ: «فِي ثَلاثِ سِنِينَ – كَما تُحسَبُ سَنَواتُ الأجِيرِ – تُحتَقَرُ كَرامَةُ مُوآبَ وَجَماهِيرُ شَعبِها. أمّا النّاجُونَ، فَسَيَكُونُونَ قَلائِلَ وَضُعَفاءَ.»