1 В нимавайте да не вършите <делата на> правдата си пред човеците, за да ви виждат; инак нямате награда при Отца си, Който е на небесата.

«احذَرُوا مِنْ تَقْديمِ صَدَقاتِكُمْ أمامَ النّاسِ بِهَدَفِ أنْ يَرَوكُمْ، وَإلّا فَلَنْ يُكافِئَكُمْ أبُوكُمُ الَّذِي فِي السَّماءِ.

2 И тъй, когато правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да бъдат похвалявани от човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.

فَعِندَما تُعطِي المُحتاجَ، لا تُعلِنْ ذَلِكَ وَكَأنَّكَ تَنفُخُ فِي بُوقٍ كَما يَفعَلُ المُراؤُونَ فِي المَجامِعِ وَالشَّوارِعِ طَلَباً لِمَديحِ النّاسِ. أقولُ الحَقَّ لَكُمْ، إنَّهُمْ نالُوا بِذَلِكَ مُكافَأتَهُمْ كامِلَةً.

3 А когато ти правиш милостиня, нека левицата ти не узнае какво прави десницата ти;

وَلَكِنْ عِندَما تُعطِي المُحتاجَ، لاتَدَعْ يَدَكَ اليُسْرَى تَعلَمُ ما تَعمَلُهُ يَدُكَ اليُمْنَى،

4 з а да става твоята милостиня в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде.

حَتَّى يَكُونَ عَطاؤُكَ فِي السِّرِّ. وَأبُوكَ الَّذِي يَرَى ما يَحدُثُ فِي السِّرِّ، سَيُكافِئُكَ. الصَّلاة

5 И когато се молите, не бивайте като лицемерите; защото те обичат да се молят стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.

«وَعِندَما تُصَلِّي، لاتَكُنْ كَالمُرائِينَ، لِأنَّهُمْ يُحِبُّونَ أنْ يُصَلُّوا فِي المَجامِعِ وَزَوايا الشَّوارِعِ لِكَي يَراهُمُ النّاسُ. أقولُ الحَقَّ لَكُمْ، إنَّهُمْ نالُوا بِذَلِكَ مُكافَأتَهُمْ كامِلَةً.

6 А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде.

لَكِنْ عِندَما تُصَلِّي، ادخُلْ إلَى غُرفَتِكَ وَأغلِقْ بابَكَ، وَصَلِّ إلَى أبِيكَ فِي السِّرِّ. وَأبُوكَ الَّذِي يَرَى ما يَحدُثُ فِي السِّرِّ، سَيُكافِئُكَ.

7 А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят че ще бъдат послушани заради многото си говорене.

«وَعِندَما تُصَلُّونَ، لا تَنطُقُوا بِكَلِماتٍ بِغَيرِ فَهْمٍ كَما يَفعَلُ عابِدُو الأوثانِ، فَهُمْ يَظُنُّونَ أنَّ صَلَواتِهُمْ سَتُستَجابُ بِسَبَبِ كَثْرَةِ كَلامِهِمْ.

8 И тъй, не бъдете като тях; защото Отец ви знае от що се нуждаете преди вие да Му искате.

لِذَلِكَ لا تَكُونُوا مِثلَهُمْ، لِأنَّ أباكُمْ يَعرِفُ ما تَحتاجُونَ إلَيهِ حَتَّى قَبلَ أنْ تَطلُبُوهُ مِنهُ.

9 А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!

لِذَلِكَ صَلُّوا كَما يَلِي: ‹أبانا الَّذِي فِي السَّماءِ، لِيَتَقَدَّسِ اسْمُكَ،

10 д а дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята;

لِيَأتِ مَلَكُوتُكَ، فَتَكُونَ مَشِيئِتُكَ، هُنا عَلَى الأرْضِ كَما هِيَ فِي السَّماءِ.

11 Д ай ни днес ежедневния хляб;

أعطِنا اليَوْمَ خُبزَنا كَفافَ يَومِنا،

12 и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници;

وَاغفِرْ لَنا خَطايانا، كَما غَفَرْنا نَحنُ أيضاً لِلَّذِينَ يُسِيئُونَ إلَينا.

13 и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия,.

وَلا تُدْخِلنا فِي تَجرُبَةِ، بَلْ أنقِذْنا مِنَ الشِّرِّيرِ. لأنَّ لَكَ المُلْكَ وَالقُدرَةَ وَالمَجدَ، إلَى أبَدِ الآبِدينَ. آمين›

14 З ащото, ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас.

لِأنَّكُمْ إنْ غَفَرْتُمْ لِلنّاسِ زَلّاتِهِمْ، يَغْفِرْ لَكُمْ أبُوكُمُ السَّماوِيُّ أيضاً.

15 Н о ако вие не простите на човеците съгрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения.

لَكِنْ إنْ لَمْ تَغفِرُوا لِلآخَرِينَ زَلّاتِهِمْ، فَلَنْ يَغفِرَ لَكُمْ أبُوكُمْ زَلّاتِكُمْ. الصَّوم

16 А когато постите, не бивайте унили, като лицемерите; защото те помрачават лицата си, за да ги виждат човеците, че постят; истина ви казвам: Те са получили< вече> своята награда.

«وَعِندَما تَصُومُونَ، لا تَكُونُوا كَالمُرائِينَ الَّذِينَ يُظهِرُونَ الحُزْنَ عَلى وُجُوهِهِمْ. لِأنَّهُمْ يُغَيِّرُونَ شَكلَ وُجُوهِهِمْ، لِكَي يَرَى النّاسُ بِوُضُوحٍ أنَّهُمْ صائِمُونَ. أقولُ الحَقَّ لَكُمْ، إنَّهُمْ نالُوا مُكافَأتَهُمْ كامِلَةً.

17 А ти, когато постиш, помажи главата си и умий лицето си,

لَكِنْ عِندَما تَصُومُ، ضَعْ زَيتاً عَلَى رَأسِكَ، وَاغْسِلْ وَجهَكَ،

18 з а да те не виждат човеците, че постиш, но Отец ти, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде.

حَتَّى لا يُلاحِظَ النّاسُ أنَّكَ صائِمٌ. فَأبُوكَ الَّذِي لا تَراهُ يَرَى ذَلِكَ. حِينَئِذٍ أبُوكَ الَّذِي يَرَى ما يَحدُثُ فِي السِّرِّ، سَيُكافِئُكَ. اللهُ أمِ المال

19 Н едейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат.

«لا تَخزِنُوا لِأنفُسِكُمْ كُنُوزاً عَلَى الأرْضِ، حَيثُ يُتلِفُها العَفَنُ وَالصَّدَأُ، وَحَيثُ يُمكِنَ لِلُّصُوصِ أنْ يَقتَحِمُوا بُيُوتَكُمْ وَيَسرِقُوها.

20 Н о събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат;

لَكِنِ اخزِنُوا لِأنفُسِكُمْ كُنُوزاً فِي السَّماءِ، حَيثُ لا يُتلِفُها عَفَنٌ أوْ صَّدَأٌ، وَلا يَستَطِيعُ اللُّصُوصُ أنْ يَدخُلُوا وَيَسرِقُوها.

21 з ащото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.

لِأنَّ قَلبَكَ سَيَكُونُ حَيثُ يَكونُ كَنزُكَ.

22 О кото е светило на тялото; и тъй, ако окото ти е здраво цялото ти тяло ще бъде осветено;

«سِراجُ الجَسَدِ هُوَ العَينُ. فَإنْ كانَتْ عَيناكَ صالِحَتَيْنِ، فَإنَّ جَسَدَكَ كُلُّهُ سَيَمتَلِئُ نُوراً.

23 н о ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина то колко голяма ще е тъмнината!

لَكِنْ إنْ كانَتْ عَينُكَ شِرِّيرَةً، فَإنَّ جَسَدَكَ أيضاً سَيَمتَلِئُ بِالظُّلمَةِ. فَإنْ كانَ النُّورُ الَّذِي فِيكَ ظَلاماً فِي حَقِيقَتِهِ، فَكَيفَ سَيَكُونُ الظَّلامُ الَّذي فِيكَ؟

24 Н икой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона.

«لا يُمكِنُ لأحَدٍ أنْ يَخدِمَ سَيِّدَيْنِ. فَإمّا أنْ يَكرَهَ أحَدَهُما وَيُحِبُّ الآخَرَ، وَإمّا أنْ يُخلِصَ لِأحَدِهِما وَيَحتَقِرُ الآخَرَ. لا يُمكِنُكُمْ أنْ تَخدِمُوا اللهَ وَالغِنَى. مَلَكُوتُ اللهِ أوَّلاً

25 З атова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото?

«لِهَذا أقُولُ لَكُمْ، لا تَقلَقُوا مِنْ جِهَةِ مَعِيشَتِكُمْ، أيْ بِشَأْنِ ما سَتَأْكُلُونَ وَتَشْرَبُونَ. وَلا تَقلَقُوا مِنْ جِهَةِ جَسَدِكُمْ، أيْ بِشَأْنِ ما سَتَلبَسُونَ. لِأنَّ الحَياةَ أكثَرُ أهَمِّيَّةً مِنَ الطَّعامِ، وَالجَسَدَ أكثَرُ أهَمِيَّةً مِنَ اللِّباسِ.

26 П огледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират<: и пак> небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?

انظُرُوا طُيُورَ السَّماءِ، فَهِيَ لا تَبْذُرُ وَلا تَحصُدُ، وَلا تَجمَعُ القَمحَ فِي مَخازِنَ، وَأبُوكُمُ السَماويُّ يُطعِمُها. ألَستُمْ أثْمَنَ عِنْدَ اللهِ مِنَ الطُّيورِ؟

27 И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?

مَنْ مِنكُمْ يَستَطِيعُ أنْ يُضِيفَ إلَى عُمرِهِ ساعَةً واحِدَةً عِندَما يَقلَقُ؟

28 И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят, нито предат;

«وَلِماذا تَقلَقُونَ بِخُصُوصِ ما سَتَلبَسُونَ؟ انظُرُوا كَيفَ تَنمُو زَّنابِقُ الحُقُولِ. إنَّها لا تَتعَبُ وَلا تَغزِلُ.

29 н о казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях.

لَكِنِّي أقُولُ لَكُمْ، إنَّهُ لَمْ يُكسَ أحَدٌ مِثلَ واحِدَةٍ مِنها، وَلا حَتَّى سُلَيْمانُ فِي كُلِّ مَجدِهِ.

30 Н о ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не <ще ли> много повече <да облича> вас маловерци?

فَإنْ كانَ اللهُ يُلبِسُ عُشبَ الحُقُولِ الَّذِي تَراهُ هُنا اليَومَ، وَفِي الغَدِ يُلقَى بِهِ فِي الفُرنِ، أفَلا يَهتَمُّ بِكُمْ أكثَرَ مِنْ ذَلِكَ يا قَلِيلِي الإيمانِ؟

31 И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем?

«لِذَلِكَ لا تَقلَقُوا وَلا تَسألُوا أنفُسَكُمْ: ‹ماذا سَنَأكُلُ؟› أوْ ‹ماذا سَنَشْرَبُ؟› أوْ ‹ماذا سَنَلبِسُ؟›

32 ( Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.

فَهَذِهِ أُمُورٌ يَسعَى إلَيها أهلُ العالَمِ الآخَرونَ، وَأبُوكُمُ السَماويُّ يَعرِفُ أنَّكُمْ تَحتاجُونَ إلَيها كُلِّها.

33 Н о първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.

لَكِنِ اهتَمُّوا أوَّلاً بِمَلَكُوتِ اللهِ وَبِرِّهِ، وَسَتُعطَى لَكُمْ جَمِيعُ هَذِهِ الأُمُورُ أيضاً.

34 З атова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери.

لا تَقلَقُوا بِشأنِ الغَدِ، فَلِكُلِّ يَومٍ ما يَكفِيهِ مِنَ الهُمُومِ، وَسَيَكُونُ لِلغَدِ هُمُومُهُ.