1 А ко се появи разпра между човеци, и дойдат пред съда, и <съдиите> ги съдят, тогава нека оправдаят правия и осъдят виновния.

«حِينَ يَقَعُ نِزاعٌ بَينَ شَخصَينِ، فَليَذْهَبا إلَى المَحكَمَةِ. وَعَلَى القُضاةِ أنْ يَفصِلُوا بَينَهُما، فَيُحَدِّدُوا مَنِ البَريءُ وَمَنِ المُذْنِبُ.

2 И ако виновният е заслужил за бой, съдията да заповяда да го повалят долу и да му ударят удари пред него, с брой, според престъплението му.

فَإنْ كانَ المُذْنِبُ يَستَحِقُّ الجَلدَ، يأمُرُهُ القاضِي بِأنْ يَستَلْقِي عَلَى بَطنِهِ. وَيُجلَدُ أمامَ القاضِي بِما يَتَناسَبُ مَعَ ذَنبِهِ.

3 Ч етиридесет удара може да му ударят, а не повече; да не би, като превишават и му ударят много повече от тия удари, брат ти да бъде унижен пред очите ти.

عَلَى ألّا يَزِيدَ عَدَدُ الجَلْداتِ عَنْ أربَعِينَ. فَإنْ جَلَدُوهُ أكثَرَ، يَكُونُ ذَلِكَ إهانَةً عَلَنِيَّةً.

4 Д а не обвързваш устата на вола когато вършее.

«لا تُكَمِّمْ ثَوراً وَهْوَ يَدْرُسُ القَمحَ. وَاجِبُ أخِي الزَّوجِ نَحوَ أرملة أخيه

5 А ко живеят братя заедно, и един от тях умре бездетен, жената на умрелия да не се омъжи вън <от семейството му> за чужд; братът на мъжа й да влезе при нея и да я вземе за своя жена, и да изпълни към нея длъжността на девер.

«حِينَ يَسكُنُ إخْوَةٌ مَعاً وَيَمُوتُ أحَدُهُمْ دُونَ أنْ يَكُونَ قَدْ أنجَبَ ابْناً، فَلا يَنبَغي أنْ تَتَزَوَّجَ أرمَلَةُ المُتَوَفِّى مِنْ رَجُلٍ خارِجَ عائِلَةِ زَوجِها. عَلَى أخِي زَوجِها أنْ يَتَزَوَّجَها وَيُعاشِرَها، وَيَقُومَ بِواجِبِ أخِي الزَّوجِ تُجاهَها.

6 И първородният, когото тя роди, да наследи в името на умрелия му брат, за да се не изличи името му от Израиля.

وَأوَّلُ وَلَدٍ تَلِدُهُ سَيُعتَبَرُ ابْنَ المُتَوَفَّى. وَهَكَذا لا يُمحَى اسْمُهُ مِنْ إسْرائِيلَ.

7 Н о ако човекът не желае да вземе жената на брата си, тогава братовата му жена да отиде на <градските> порти при старейшините и да рече: Деверът ми отказва да възстанови името на брата си в Израиля; не иска да изпълни към мене длъжността на девер.

«فَإنْ رَفَضَ الرَّجُلُ أنْ يَتَزَوَّجَ مِنْ أرمَلَةِ أخِيهِ، تَذْهَبُ إلَى الشُّيُوخِ عِندَ بَوّابَةِ المَدِينَةِ وَتَقُولُ لَهُمْ: ‹يَرفُضُ أخُو زَوجِي أنْ يَبقَى اسْمُ أخِيهِ فِي إسْرائِيلَ. وَلا يُريدُ القِيامَ بِواجِبِ أخِي الزَّوجِ مَعِي.›

8 Т огава старейшините на града му да го повикат и да му говорят; и ако той постоянствува и казва: Не желая да я взема,

فَيَستَدْعِيهِ شُيُوخُ مَدِينَتِهِ وَيُكَلِّمُوهُ. فَإنْ أصَرَّ وَقالَ: ‹لا أُرِيدُ الزَّواجَ مِنها.›

9 т огава братовата му жена да пристъпи при него пред старейшините, и като изуе обувката от ногата му да плюе на лицето му, и да проговори и рече: Така ще се прави на човек, който не иска да въздига дома на брата си.

تَتَقَدَّمُ أرمَلَةُ أخِيهِ إلَيهِ أمامَ الشُّيُوخِ، وَتَنزِعُ حِذاءَهُ مِنْ رِجلِهِ، وَتَبصُقُ فِي وَجهِهِ وَتَقُولُ: ‹هَذا ما يُصْنَعُ بِرَجُلٍ لا يُرِيدُ أنْ يُعطِيَ نَسلاً لِأخِيهِ.›

10 И той да се нарича в Израиля с името: Домът на изутия.

وَعِندَها تُعْرَفُ عائِلَتُهُ فِي إسْرائِيلَ بِاسْمِ ‹عائِلَةِ الحافِي!› تَدَخُّلُ امْرأةٍ فِي شِجار

11 А ко се сбият човеци помежду си, и жената на единия, като пристъпи да освободи мъжа си от ръката на тогова, който го бие, простре ръката си та го хване за срамните му части,

«إذا تَشاجَرَ رَجُلانِ، وَأتَتْ زَوجَةُ أحَدِهِما لِتُنقِذَ زَوجَها مِنَ الرَّجُلِ الَّذِي كانَ يَضرِبُهُ، وَمَدَّتْ يَدَها وَأمسَكَتْ بِعُضْوِهِ،

12 т огава да отсечеш ръката й; окото ти да я не пожали.

فاقطَعُوا يَدَها، وَلا تُظهِرُوا شَفَقَةً عَلَيها. فِي التِّجارَة

13 Д а нямаш в торбата си различни теглилки, тежки и леки.

«لا تَحتَفِظْ فِي كِيسِكَ بِمِعيارٍ ثَقِيلٍ وَآخَرَ خَفِيفٍ.

14 Д а нямаш в къщата си различни ефи, голяма и малка.

وَلا يَكُنْ فِي بَيتِكَ مِكيالٌ كَبِيرٌ وَآخَرَ صَغِيرٌ.

15 В ярна и права теглилка да имаш; вярна и права ефа да имаш; за да се продължат дните ти на земята, която Господ твоят Бог ти дава.

بَلْ لِيَكُنْ لَكَ مِعيارٌ سَلِيمٌ وَكامِلٌ، وَمِكيالٌ سَلِيمٌ وَكامِلٌ، لِتَحيا طَوِيلاً فِي الأرْضِ الَّتِي سَيُعطِيها إلَهُكَ لَكَ.

16 З ащото всички, които вършат това, всички, които вършат неправда, са мерзост на Господа твоя Бог.

لِأنَّ كُلَّ مَنْ يَفعَلُ هَذِهِ الأُمُورَ وَيَغِشُّ بِمَعايِيرَ وَمَكايِيلَ مَغْشُوشَةٍ، مَمْقُوتٌ مِنَ إلَهِكُمْ. عَمالِيق

17 П омни какво ти направи Амалик по пътя, когато излязохте из Египет,

«اذْكُرُوا ما عَمِلَهُ شَعبُ عَمالِيقَ بِكُمْ فِي رِحلَتِكُمْ عِنْدَ خُرُوجِكُمْ مِنْ مِصْرَ،

18 к ак ти се противи по пътя и поради задните ти човеци, всичките останали надире от слабост, когато ти беше запрял и уморен; и той не се убоя от Бога.

كَيفَ أتَوْا عَلَيكُمْ فَجأةً فِي الطَّرِيقِ، وَقَضَوْا عَلَى كُلِّ المُتَأخِّرِينَ فِي الخَلفِ؟ فَقَدْ كُنتُمْ ضُعَفاءَ وَمُنهَكِينَ، وَهُمْ لَمْ يَخافُوا اللهَ.

19 П оради това, когато те успокои Господ твоят Бог от всичките неприятели около тебе в земята, която Господ твоят Бог ти дава в наследство да я притежаваш, заличи спомена на Амалика изпод небето; да не забравиш.

فَحِينَ يُرِيحُكُمْ إلَهُكُمْ مِنْ كُلِّ أعدائِكُمْ مِنْ كُلِّ الجِهاتِ فِي الأرْضِ الَّتِي يُعطِيها إلَهُكُمْ لَكُمْ لِتمتَلِكُوها، امحُوا شَعبَ عَمالِيقَ مِنَ الأرْضِ. لا تَنسَوا ذَلِكَ!