1 И като затръби петият ангел, видях една звезда паднала на земята от небето, на която се даде ключа от бездънната пропаст.

وَنَفَخَ المَلاكُ الخامِسُ فِي بُوقِهِ فَرَأيتُ نَجماً يَسَقُطُ مِنَ السَّماءِ إلَى الأرْضِ، وَقَدْ أُعطِيَ مِفتاحَ النَّفَقِ الَّذِي يُؤَدِّي إلَى الهاوِيَةِ.

2 И тя отвори бездънната пропаст; и дим се издигна от пропастта като дим от голяма пещ; и слънцето и въздуха потъмняха от дима на пропастта.

ثُمَّ فَتَحَ النَّجمُ فُوَّهَةَ الهاوِيَةِ، فَخَرَجَ مِنها دُخانٌ كَدُخانِ فُرنٍ عَظِيمٍ. فَأظلَمَتِ الشَّمسُ وَالسَّماءُ بِسَبَبِ الدُّخانِ المُنبَعِثِ مِنَ الفُوَّهَةِ.

3 И от дима излязоха скакалци по земята; и даде им се сила, както е силата, <що> имат земните скорпии.

ثُمَّ خَرَجَ مِنَ الدُّخانِ جَرادٌ إلَى الأرْضِ. وَأُعطِيَ الجَرادُ قَدرَةً كَقُدرَةِ العَقارِبِ عَلَى الأرْضِ.

4 Н о им се заръча да не повредят тревата по земята, нито някое зеленище, нито някое дърво, а само такива човеци, които нямат Божия печат на челата си.

وَقِيلَ لَهُ أنْ لا يُؤذِيَ عُشبَ الأرْضِ، وَلا أيَّ نَباتٍ أخضَرَ أوْ شَجَرَةٍ، بَلْ فَقَطِ النّاسَ الَّذِينَ لَيسَ لَهُمْ خَتْمُ اللهِ عَلَى جِباهِهِمْ.

5 И позволи им се, не да убиват тия, но да ги мъчат пет месеца; и мъката беше като мъка от скорпия, когато ужили човека.

وَلَمْ يُسمَحْ لَهُ بِأنْ يَقتُلَهُمْ، بَلْ أنْ يُعَذِّبَهُمْ لِخَمسَةِ شُهُورٍ عَذاباً كَالَّذي تُسَبِّبُهُ لَدغَةُ العَقرَبِ.

6 П рез ония дни човеците ще потърсят смъртта, но никак няма да я намерят; и ще пожелаят да умрат, но смъртта ще побегне от тях.

وَخِلالَ ذَلِكَ الوَقتِ، سَيَطلُبُ النّاسُ المَوتَ فَلا يَجِدُونَهُ. سَيَتُوقُونَ إلَى المَوتِ، فَيَخْتَبِئَ المَوتُ مِنهُمْ.

7 И скакалците приличат на коне, приготвени за война; и на главите им <имаше> като корони подобни на злато, и лицата им бяха като човешки лица.

وَكانَ الجَرادُ يُشبِهُ خُيُولاً مُعَدَّةً لِلحَربِ، عَلَى رُؤُوسِها ما يُشبِهُ تِيجاناً مِنَ الذَّهَبِ، وَوُجُوهُها كَوُجُوهِ النّاسِ.

8 А те имаха коса като косата на жените, и зъбите им бяха като на лъв.

كانَ لَها شَعرٌ كَشَعرِ النِّساءِ، وَأسنانٌ كَأسنانِ الأُسُودِ.

9 П ри това, имаха нагръдници като железни нагръдници; и шумът на крилата им беше като шум от колесници с много коне, когато тичат на бой.

صُدُورُها كَدُرُوعٍ مِنْ حَدِيدٍ، وَصَوتُ أجنِحَتِها كَصَوتِ عَرَباتٍ تَجُرُّها خُيُولٌ كَثِيرَةٌ تَندَفِعُ نَحوَ المَعرَكَةِ.

10 И маха и опашки подобни на скорпиини, и жила; а в опашките си имаха сила да повреждат човеците пет месеца

لَها أذنابٌ كَأذنابِ العَقارِبِ، وَفِي أذنابِها إبَرٌ لادِغَةٌ، وَلَها القُدرَةُ أنْ تُعَذِّبَ النّاسَ لِخَمسَةِ شُهُورٍ.

11 И маха над себе си за цар ангела на бездната, който по еврейски се нарича Авадон {Т.е.: Погубител.}, а на гръцки се именува Аполион.

وَكانَ مَلاكُ هَذا الجَرادِ هُوَ مَلاكُ الهاوِيَةِ، الَّذِي اسْمُهُ بِالعِبرِيَّةِ «أبَدُّونُ،» وَفِي اليُونانِيَّةِ «أبُولِّيُّونُ.»

12 Е дното горко мина; ето, още две горки идат подир това.

لَقَدْ مَضَى الوَيلُ الأوَّلُ، لَكِنْ سَيَأتِي وَيلانِ آخَرانِ بَعدَ هَذا.

13 И като затръби шестият ангел, чух един глас от роговете на златния олтар, който беше пред Бога,

وَنَفَخَ المَلاكُ السّادِسُ فِي بُوقِهِ، فَسَمِعتُ صَوتاً مِنَ القُرُونِ الأربَعَةِ لِلمَذبَحِ الذَّهَبِيِّ الَّذِي أمامَ اللهِ.

14 ч е някой казваше на шестия ангел, у когото беше тръбата: Развържи четирите ангела, които са вързани при голямата река Ефрат.

فَقالَ الصَّوتُ لِلمَلاكِ السّادِسِ الَّذِي كانَ مَعَهُ البُوقُ: «حَرِّرِ المَلائِكَةَ الأربَعَةَ المُقَيَّدينَ بِجوارِ نَهرِ الفُراتِ العَظِيمِ.»

15 И развързаха се четирите ангела, които бяха приготвени за тоя час и ден и месец и година, за да убият третата част от човеците.

وَهَكَذا تَحَرَّرَ المَلائِكَةُ الأربَعَةُ الَّذِينَ كانُوا قَدْ أُعِدُّوا لِتِلكَ السّاعَةِ وَاليَومِ وَالشَّهرِ وَالسَّنَةِ، حَتَّى يَقتُلُوا ثُلْثَ الجِنسِ البَشَرِيِّ.

16 И числото на воюващите конници беше двеста милиона; аз чух числото им.

وَكانَ عَدَدُ الفُرسانِ مِئَتَي مِليُونَ فارِسٍ، فَقَدْ سَمِعْتُ عَدَدَهُمْ.

17 И конете във видението и яздещите на тях ми се видяха такива: те носеха <като> огнени, яцинтови и жупелни нагръдници; и главите на конете бяха като глави на лъвове, и от устата им излизаше огън, дим и жупел.

وَفِي رُؤيايَ بَدَتْ لِي الخُيُولُ وَفُرسانُها كَما يَلِي: كانَتْ لَهُمْ دُرُوعٌ مُلتَهِبَةٌ فِي حُمرَتِها، وَكالياقُوتِ فِي زُرقَتِها، وَكالكِبرِيتِ فِي صُفرَتِها. رُؤُوسُ الخُيُولِ كَرُؤُوسِ الأُسُودِ، وَمِنْ أفواهِها يَخرُجُ اللَّهَبُ وَالدُّخانُ وَالكِبِرِيتُ.

18 О т тия три язви, - от огъня, от дима и от жупела, що излизаха от устата им, - биде избита третата част от човеците.

بِهَذِهِ الثَّلاثةِ: النّارِ وَالدُّخانِ وَالكِبِرِيتِ الَّذي يَخرُجُ مِنْ أفواهِها، قُتِلَ ثُلْثُ الجِنسِ البَشَرِيِّ.

19 З ащото силата на конете бе в устата им и в опашките им; понеже опашките им приличаха на змии и имаха глави, и с тях повреждаха.

كانَتْ قُوَّةُ الخُيُولِ فِي أفواهِها وَفِي ذُيُولِها، فَقَدْ كانَتْ ذُيُولُها كَالأفاعِي وَلَها رُؤُوسٌ مُؤذِيَةٌ.

20 И останалите човеци, които не бяха избити от тия язви, не се покаяха от делата на ръцете си, та да се не кланят <вече> на бесовете и на златните, сребърните, медните, каменните и дървените идоли, които не могат нито да виждат, нито да чуват, нито да ходят;

أمّا بَقِيَّةُ النّاسِ الَّذِينَ لَمْ يُقتَلُوا بِهَذِهِ الضَّرباتِ، فَلَمْ يَتُوبُوا عَنْ أعمالِهِمُ السَّيِّئَةِ، وَلَمْ يَكُفُّوا عَنْ عِبادَةِ الأرواحِ الشِّرِّيرَةِ، وَأصنامِ الذَّهَبِ وَالفِضَّةِ وَالنُّحاسِ وَالحَجَرِ وَالخَشَبِ، الَّتِي لا تَستَطِيعُ أنْ تَرَى أوْ تَسمَعَ أوْ تَسِيرَ.

21 с ъщо не се покаяха нито от убийствата си, нито от чародеянията си, нито от боледуванията си, нито от кражбите си.

وَلَمْ يَتُوبُوا عَنْ جَرائِمِهِمْ، وَلا عَنْ سِحرِهِمْ أوْ زِناهُمْ أوْ عَنْ سَرِقاتِهِمْ.