1 И ми рече: Сине човешки, изправи се на нозете си, и ще ти говоря.

قالَ لِي: «يا إنْسانُ، قِفْ عَلَى قَدَميكَ، فَأتَكَلَّمَ مَعكَ.»

2 И като ми говори, Духът влезе в мене и ме постави на нозете ми; и чух онзи, който ми говореше.

وَحِينَ تَكَلَّمَ مَعِي، دَخَلَتْ رُوحٌ فِيَّ، فَأوقَفَنِي عَلَى قَدَمَيَّ لأستَمِعَ لِلَّذِي يُكَلِّمُنِي.

3 И рече ми: Сине човешки, аз те изпращам при израилтяните, при бунтовни люде, които въстанаха против Мене; те и бащите им са престъпвали Моите <думи> дори до тоя днешен ден.

فَقالَ لِي: «يا إنْسانُ، ها أنا أُرسِلُكَ إلَى بَني إسْرائِيلَ، إلَى شَعبٍ عاصٍ تَمَرَّدَ عَلَيَّ. هُمْ وَآباؤُهُمُ تَعَدَّوْا شَرِيعَتِي حَتَّى هَذا اليَومَ.

4 Т ия чада, при които те изпращам, са безочливи и коравосърдечни; а ти да им думаш: Така казва Господ Иеова.

نَسلُهُمْ عَنِيدُونَ وَمُستَهتِرُونَ. فَها أنا أُرسِلُكَ إلَيْهِمْ لِتَقُولَ لَهُمْ: ‹هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ الرَّبُّ الإلَهُ.›

5 И , послушали или непослушали, (защото е бунтовен дом), пак те ще познаят, че е имало пророк всред тях.

وَسَواءٌ استَمَعُوا أمْ لَمْ يَستَمِعُوا، لأنَّهُمْ شَعبٌ مُتَمَرِدُّ. لَكِنَّهُمْ سَيَعرِفُونَ أنَّ نَبِيّاً كانَ فِي وَسَطِهِمْ.

6 И ти, сине човешки, да се не плашиш от тях, и от думите им да се не убоиш, ако и да има тръни и бодили около тебе, и да живееш между скорпии; да се не убоиш от думите им, нито да се ужасяваш от погледите им, макар че са бунтовен дом.

وَأمّا أنتَ يا إنْسانُ، فَلا تَخَفْ مِنهُمْ وَلا مِنَ كَلامِهِمْ. مَعَ أنَّهُمْ يُحِيطُونَ بِكَ كَالأشواكِ وَالعُلِّيقِ الشّائِكِ وَالعَقارِبِ. فَلا تَخَفْ مِنْ كَلامِهِمْ وَلا مِنْ نَظَراتِهِمْ، لأنَّهُمْ شَعبٌ مُتَمَرِدُّ.

7 И да им говориш думите Ми, или послушали или непослушали; защото са твърде бунтовни.

أبلِغهُمْ رِسالَتِي، سَواءٌ استَمَعُوا أمْ لَمْ يَستَمِعُوا، لأنَّهُمْ شَعبٌ مُتَمَرِدُّ.

8 Т и обаче, сине човешки, слушай това, което ти говоря; не ставай и ти бунтовник като тоя бунтовен дом; отвори устата си и изяж това, което ти давам.

أمّا أنتَ يا إنْسانُ، فَاسْتَمِعْ إلَى ما أقُولُهُ أنا لَكَ. لا تَكُنْ مُتَمَرِّداً وَعاصِياً كَهَذا الشَّعبِ المُتَمَرِّدِ وَالعاصِي. افتَحْ فَمَكَ وَكُلْ ما أُعطِيهِ لَكَ.»

9 И като погледнах, ето ръка простряна към мене, и ето в нея свитък книга,

ثُمَّ رَأيتُ يَداً تُمسِكُ بِلَفِيفَةٍ وَتَمتَدُّ إلَيَّ.

10 И Той го разви пред мене. Писаното бе отвътре и отвън, в което бяха написани плачове, ридание и горко.

فَنَشَرَها أمامِي، وَإذا بِكَلِماتِ نَحِيبٍ وَوَيلاتٍ عَلَى وَجهَيْها مِنَ الدّاخِلِ وَمِنَ الخارِجِ!