1 К акто сняг лятно време, И както дъжд в жетва, Така и чест не прилича на безумния.

الكَرامَةُ لا تَلِيقُ بِالأحمَقِ، كَما أنَّ الثَّلْجَ لا يُلائِمُ الصَّيفَ، وَلا المَطَرَ مَوسِمَ الحَصادِ.

2 К акто врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.

اللَّعنَةُ بِدُونِ سَبَبٍ لا تَسْتَقِرُّ عَلَيكَ، كَالعُصفُورِ الطّائِرَ وَالسُّنُونُوةِ المُحَلِّقَةِ.

3 Б ич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.

السَّوطُ لِلحِصانِ وَاللِّجامُ لِلحِمارِ، وَالعَصا لِلحَمقَى.

4 Н е отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.

لا تُجِاوِبِ الأحْمَقَ بِمِثلِ حَماقَتِهِ، لِئلّا تَبْدُو مِثلَهُ.

5 О тговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.

جاوِبَ الأحْمَقَ بِمِثلِ حَماقَتِهِ، وَسَيَظُنُّ أنَّهُ أحْكَمُ مِنْكَ!

6 К ойто праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва {Еврейски: И пие.} на себе си вреда.

مَنْ يُرسِلُ رِسالَةً مَعَ الأحْمَقِ كَمَنْ يَقطَعُ رِجلَيهِ، أوْ كَمَنْ يَبحَثُ عَنِ الظُّلْمِ.

7 К акто безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.

كَلامُ الحِكْمَةِ الَّذِي يَقُولُهُ الحَمقَى يُشبِهُ رِجلَ المَشلُولِ.

8 К акто <оня, който хвърля> възел със <скъпоценни> камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.

مَنْ يُعطِي المَجدَ لِلأحْمَقِ يُشبِهُ مَنْ يَربِطُ حَجَراً بِالمِقلاعِ.

9 К ато трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.

كَلامُ الحِكْمَةِ الَّذِي يَقُولُهُ الحَمقَى يُشبِهُ السِّكِّيرَ الَّذِي يُمسِكُ شَوكاً بِيَدِهِ.

10 К акто стрелец, който <безогледно> наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.

مَنْ يسْتَأْجِرُ أحْمَقَ أوْ عابِرَ سَبِيلٍ لِيَقُومَ بِعَمَلِهِ، يُشْبِهُ مَنْ يَضْرِبُ السِّهامَ فَيَجْرَحَ الكُلَّ.

11 К акто кучето се връща на бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.

الأحْمَقُ الَّذِي يُكَرِّرُ تَصَرُّفاتِهِ الحَمْقاءَ، كَالكَلْبِ يَعُودُ إلَى قَيئِهِ.

12 В идял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.

أرَأيتَ رَجُلاً يَظُنُّ نَفسَهُ حَكِيماً، قَدْ يُصبِحُ الأحْمَقُ حَكِيماً أمّا هَذا فَلا. صِفاتُ الكَسلان

13 Л енивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!

الكَسلانُ يَقُولُ: «هُناكَ أسَدٌ فِي الطَّرِيقِ، إنَّهُ فِي الشَّوارِعِ،» فَلا يَفْعَلُ شيئاً.

14 К акто вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.

الكَسلانُ يَتَحَرَّكُ عَلَى سَرِيرِهِ كّما يَتَحَرَّكُ البابُ عَلَى مَفاصِلِهِ.

15 Л енивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.

الكَسلانُ يَضَعُ يَدَهُ فِي الطَّبَقِ وَلا يُعِيدُها إلَى فَمِهِ.

16 Л енивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.

الكَسلانُ يَظُنُّ نَفسَهُ أذكَى مِنْ سَبعَةٍ يُجِيبُونَ بِحِكمَةٍ. النَّمِيمَةُ والخِداع

17 М инувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.

الَّذِي يَتَدَخَّلُ فِي شِجارٍ لا يَخُصُّهُ، كَمَنْ يُمسِكُ بِأُذُنَي كَلبٍ عابِرٍ ضالٍّ.

18 К акто лудият, който хвърля главни, стрели и смърт,

المَجنُونُ الَّذِي يَرمِي سِهاماً مُشتَعِلَةً وَقاتِلَةً،

19 Т ака е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли <това> на шега?

يُشبِهُ الَّذِي يَخدَعُ جارَهُ ثُمَّ يَقُولُ لَهُ: «كُنْتُ أمْزَحُ!»

20 Д ето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.

بِدُونِ حَطَبٍ تَنطَفِئُ النّارُ، وَبِدُونِ النَّمّامِ تَهدَأُ المَشاكِلُ وَالخُصُوماتُ.

21 К акто са въглища за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.

الفَحمُ يُستَخدَمُ لِلجَمرِ، وَالحَطَبُ يُستَخدَمُ لِلنّارِ، وَمُثِيرُ المَشاكِلِ يُشعِلُ النِّزاعَ.

22 Д умите на шепотника са като сладки залъци И слизат вътре в корема.

كَلامُ النَّمّامِ يُشبِهُ الطَّعامَ اللَّذِيذَ الَّذِي يَنزِلُ إلَى المَعِدَةِ.

23 У сърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.

الكَلامُ الحُلْوُ الذِي يُخْفِي قَلباً شِرِّيراً، يُشبِهُ طِلاءً مِنَ الفِضَّةِ عَلَى قِطْعَةِ فَخّارٍ.

24 Н енавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;

يُرائِي العَدُوُّ عِندَما يَتَكَلَّمُ، بَينَما يُخْفِي خِداعاً فِي داخِلِهِ.

25 К огато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;

فَإذا تَكَلَّمَ بِلُطفٍ فَلا تُصَدِّقْهُ، لِأنَّ فِي قَلبِهِ الكَثِيرَ مِنَ الشَّرِّ.

26 М акар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.

فَهُوَ يُخفِي الكُرْهَ بِالخِداعِ، وَلَكِنَّ أمرَهُ سَيُفتَضَحُ بَينَ النّاسِ.

27 К ойто копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.

مَنْ يَحفُرُ حُفرَةً لِغَيرِهِ يَقَعُ فِيها. وَمَنْ يُدَحرِجُ حَجَراً عَلَى غَيرِهِ يَرجِعُ الحَجَرُ عَلَيهِ.

28 Л ъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипия.

اللِسانُ الكاذِبُ يَكرَهُ مَنْ يَتَسَبَّبُ بِأذِيَّتِهِمْ. وَالفَمُ المُجامِلُ يَتَسَبَّبُ بِالخَرابِ.