1 И звикай сега; има ли някой да ти отговори? И към кого от светите <духове> ще се обърнеш?

«إنْ دَعَوتَ الآنَ، فَمَنْ يُجِيبُكَ؟ وَإلَى مَنْ مِنَ المَلائِكَةِ سَتَلجَأُ؟

2 Н аистина гневът убива безумния, И негодуването умъртвява глупавия.

لأنَّ الغَيظَ يَقتُلُ الأحْمَقَ، وَالحَسَدُ يَذبَحُ الأبلَهُ.

3 А з съм виждал безумният като се е вкоренявал; Но веднага съм проклинал обиталището му;

قَد رَأيتُ الأحْمَقَ يَمُدُّ جُذُورَهُ، وَفَجأةً هُدِمَ مَسْكِنُهُ!

4 & lt;Защото> чадата му са далеч от безопасност; Съкрушават ги по съдилищата И няма кой да ги отърве;

أبناؤُهُ بَعِيدُونَ عَنِ الأمانِ، يُهزَمُونَ فِي المُحاكَمَةِ، وَما مِنْ أحَدٍ يُدافِعُ عَنهُمْ.

5 Г ладният изяжда жетвата им, Граби я даже изсред тръните; И грабителят поглъща имота им.

يَأكُلُ الجّائِعُ حَصادَهُ، وَيَأخُذُهُ مِنْ بَينِ الأشواكِ، وَيَشتَهِي الجَشِعُونَ ثَروَتَهُ.

6 З ащото скръбта не излиза от пръстта, Нито печалта пониква из земята;

لأنَّ المُصِيبَةَ لا تَأتِي مِنَ التُرابِ، وَلا تَنبُتُ المُعاناةُ مِنَ الأرْضِ.

7 Н о човек се ражда за печал, Както искрите, за да хвъркат високо,

لَكِنَّ البَشَرَ يَلِدُونَ المُصِيبَةَ، تَماماً كَما تُرفَعُ ألسِنَةُ اللَّهَبِ إلَى الأعلَى.

8 Н о аз Бога ще потърся, И делото си ще възложа на Бога,

أمّا أنا فَأتَضَرَّعُ إلَى اللهِ، وَأُخبِرُهُ بِما أصابَنِي.

9 К ойто върши велики и неизследими дела И безбройни чудеса;

فَهُوَ صانِعُ الأعمالِ العَظِيمَةِ الَّتِي يَصْعُبُ فَهْمُها، الأعمالِ المُهِيبَةِ الَّتِي لا تُحصَى.

10 К ойто дава дъжд по лицето на земята, И праща води по нивите;

هُوَ الَّذِي يُرسِلُ المَطَرَ عَلَى وَجهِ الأرْضِ، وَيُرسِلُ المِياهَ عَلَى وَجهِ الحُقُولِ.

11 К ойто възвишава смирените, И въздига в безопасност нажалените,

يَرفَعُ المُتَّضِعِينَ، وَيُحَسِّنُ حالَ مَنْ سَوَّدَ الحُزنُ حَياتَهُمْ.

12 К ойто осуетява кроежите на хитрите, Така щото ръцете им не могат да извършат предприятието си;

هُوَ الَّذِي يُحْبِطُ مُؤامَراتِ الماكِرِينَ، لِئَلّا يَنجَحُوا فِي مَقاصِدِهِمْ.

13 К ойто улавя мъдрите в лукавството им, Тъй че намисленото от коварните се прекатурва.

يَصطادُ اللهُ الحُكَماءَ بِذَكائِهِمْ، فَيُفْشِلُ خُطَّةَ الماكِرِينَ.

14 Д енем посрещат тъмнина, И по пладне пипат както нощем.

تُواجِهُهُمُ الظُّلْمَةُ فِي وَضَحِ النَّهارِ. وَيَتَلَمَّسُونَ طَرِيقَهُمْ فِي الظُّهرِ، كَما فِي الظَّلامِ.

15 Н о <Бог> избавя сиромаха от меча, който е устата им, И от ръката на силния;

لَكِنَّ اللهَ يُخَلِّصُ الفَقِيرَ مِنْ سِياطِ أفواهِهِمْ، وَمِن يَدِ القَوِيِّ.

16 И така сиромахът има надежда, А устата на беззаконието се запушват.

لِهَذا يُوجَدُ رَجاءٌ لِلمِسْكِينِ، وَيَسُدُّ الظُلمُ فَمَهُ!

17 Е то, блажен е оня човек, когото Бог изобличава; Затова, не презирай наказанието от Всемогъщия;

«هَنِيئاً لِمَن يُؤَدِّبهُ اللهُ، فَلا تَرْفُضْ تَأدِيبَ القَدِيرِ.

18 З ащото Той наранява, Той и превързва; Поразява, и Неговите ръце изцеляват.

لأنَّ اللهَ يَضْرِبُ وَيُضَمِّدُ. يَجْرَحُ وَيَداهُ تَشفِيانِ.

19 В шест беди ще те избави; Дори в седмата няма да те досегне зло.

يُخَلِّصُكَ مِنَ الضِّيقاتِ مَرَّةً بَعدَ مَرَّةٍ، وَلا يَمَسُّكَ السُّوءُ أيضاً.

20 В глад ще те откупи от смърт, И във война от силата на меча.

فِي المَجاعَةِ يَحْمِيكَ مِنَ المَوتِ، وَفِي الحَربِ مِنَ القَتلِ بِالسَّيفِ.

21 О т бича на език ще бъдеш опазен, И не ще се уплашиш от погибел, когато дойде.

يَحمِيكَ مِنَ افتِراءِ الألسِنَةِ الَّتِي تَنزِلُ كَالسِّياطِ، فَلَيْسَ ما يَدعُوكَ إلَى أنْ تَخشَى المَصائِبَ حِينَ تَأتِي.

22 Н а погибелта и на глада ще се присмиваш, И не ще се уплашиш от земните зверове;

تَهزَأُ بِالخَرابِ وَالمَجاعَةِ، وَوُحُوشُ البَرِّيَّةِ لا تُخِيفُكَ.

23 З ащото ще имаш спогодба с камъните на полето; И дивите зверове ще бъдат в мир с тебе.

لأنَّكَ سَتَقطَعُ عَهداً مَعَ صُخُورِ الأرْضِ، وَتُسالِمُكَ وُحُوشُ البَرِّيَّةِ.

24 И ще познаеш, че шатърът ти е в мир; И когато посетиш кошарата си, няма да намериш да ти липсва нещо.

سَتَعرِفُ أنَّ بَيتَكَ آمِنٌ، وَتَتَفَقَّدُ قَطِيعَكَ فَتَجِدهُ غَيرَ مَنقُوصٍ.

25 Щ е познаеш още, че е многочислено твоето потомство, И рожбите ти както земната трева.

سَتَعرِفُ أنَّكَ سَتُرْزَقُ بِنَسلٍ كَثِيرٍ، وَسَتَكُونُ ذُرِّيَّتُكَ بِعَدَدِ أوراقِ عُشبِ الأرْضِ.

26 В дълбока старост ще дойдеш на гроба си, Както се събира житен сноп на времето си.

سَتَعِيشُ حَياتَكَ كامِلَةً، فَتَكُونُ كَكَوْمَةٍ مِنَ الحُبُوبِ النّاضِجَةِ وَقتَ حَصادِها.

27 Е то, това издирихме; така е; Слушай го, и познай го за своето добро.

هَذا هُوَ الأمرُ الَّذِي تَفَحَّصناهُ، وَهُوَ هَكَذا … فَاسمَعْ وَتَعَلَّمْ أنْتَ.»