1 А когато целият народ съвсем беше преминал Иордан, Господ говори на Исуса, казвайки:

وَحِينَ انتَهَى جَميعُ الشَّعبِ مِنْ عُبُورِ نَهْرِ الأُردُنِّ، قالَ اللهُ لِيَشُوعَ:

2 В земете си дванадесет човека от людете, по един човек от всяко племе,

«اخْتَرِ اثنَي عَشَرَ رَجُلاً مِنَ الشَّعبِ، واحِداً مِنْ كُلِّ قَبيلَةٍ،

3 и заповядайте им като кажете: Вземете си дванадесет камъни от тук, от сред Иордан, от мястото гдето нозете на свещениците стояха твърди, и занесете ги със себе си и турете ги на мястото, гдето ще пренощувате тая нощ.

وَمُرْهُمْ وَقُلْ: ‹احمِلُوا اثنَي عَشَرَ حَجَراً مِنْ هَذا المَكانِ، مِنْ وَسَطِ مَجْرَى نَهْرِ الأُردُنِّ حَيْثُ وَقَفَ الكَهَنَةُ. خُذُوها وَضَعُوها فِي المَكانِ الَّذِي تَبِيتُونَ فِيهِ الَّلَيلَةَ.›»

4 Т огава Исус повика дванадесетте човека, които беше определил от израилтяните, по един човек от всяко племе;

فَدَعا يَشُوعُ الاثنَي عَشَرَ رَجُلاً الَّذِينَ تَمَّ اخْتِيارُهُمْ مِنَ بَنِي إسْرائِيلَ، رَجُلاً واحِداً مِنْ كُلِّ قَبيلَةٍ.

5 и Исус им каза: Заминете пред ковчега на Господа вашия Бог всред Иордан, и дигнете всеки от вас по един камък на рамената си, според числото на племената на израилтяните,

وَقالَ يَشُوعُ لَهُمْ: «عُودُوا إلَى وَسْط نَهْرِ الأُردنِّ حَيْثُ صُنْدُوقُ عَهْدِ إلَهِكُمُ المُقدَّسُ. وَلْيَحْمِلْ كُلُّ واحِدٍ مِنْكُمْ حَجَراً عَلَى كَتِفِهِ، حَجَراً لِكُلِّ قَبِيلَةٍ مِنْ قَبائِلِ إسْرائِيلَ.

6 з а да бъде това белег между вас. И утре, когато чадата ви попитат, казвайки: Защо ви са тия камъни?

فَتَكُونُ هَذِهِ الحِجارَةُ عَلامَةً فِي وَسَطِكُمْ. وَحِينَ يَسألُكُمْ أولادُكُمْ فِي المُسْتَقبَلِ: ‹ماذا تَعْنِي هَذِهِ الحِجارَةُ؟›

7 - Тогава ще им кажете: Понеже водата на Иордан се раздели пред ковчега на Господния завет; когато <ковчегът> преминаваше Иордан, водата на Иордан се раздели. И тия камъни ще бъдат за спомен до века на израилтяните.

قُولُوا لَهُمْ إنَّ مِياهَ نَهْرِ الأُردُنِّ تَوَقَّفَتْ أمامَ صُنْدُوقِ عَهْدِ اللهِ. حِينَ عَبَرَ إلَى نَهْرِ الأُردُنِّ، تَوَقَّفَتْ مِياهُ النَّهْرِ عَنِ التَّدَفُّقِ. فَتَكُونُ هَذِهِ الحِجارَةُ تِذكاراً لِبَنِي إسْرائِيلَ إلَى الأبَدِ.»

8 Т огава израилтяните сториха така както заповяда Исус; взеха дванадесет камъни отсред Иордан, според както рече Господ на Исуса, според числото на племената на израилтяните; и донесоха ги със себе си на мястото гдето пренощуваха, и там ги положиха.

وَعَمِلَ بَنُو إسْرائِيلَ كَما أمَرَهُمْ يَشُوعُ. فَأخَذُوا اثنَي عَشَرَ حَجَراً مِنْ وَسَطِ نَهْرِ الأُردُنِّ، حَجَراً لِكُلِّ قَبِيلَةٍ مِنْ قَبائِلِ إسْرائِيلَ، كَما قالَ اللهُ لِيَشُوعَ. وَحَمَلُوها مَعَهُمْ إلَى المَكانِ الَّذِي خَيَّمُوا فِيهِ، وَوَضَعُوها هُناكَ.

9 О ще Исус постави дванадесет камъни сред Иордан, на мястото гдето стояха нозете на свещениците, които носеха ковчега на завета; и те са там до днес.

وَأيضاً وَضَعَ يَشُوعُ اثنَي عَشَرَ حَجَراً فِي وَسَطِ مَجرَى نَهرِ الأُردُنِّ. فِي المَكانِ الَّذِي كانَ الكَهَنَةُ الَّذِينَ حَمَلُوا صُنْدُوقَ العَهْدِ المُقَدَّسِ واقِفِينَ فيه. وَهِيَ هُناكَ إلَى هَذا اليَومِ.

10 А свещениците, които носеха ковчега, стояха всред Иордан догде се свърши всичко що Господ заповяда на Исуса да говори на людете, според всичко, което Моисей беше заповядал на Исуса. И людете побързаха та преминаха.

وَبَقِيَ الكَهَنَةُ، حامِلُو الصُّنْدُوقِ المُقَدَّسِ، واقِفِينَ فِي وَسَطِ مَجْرَى نَهْرِ الأُردُنِّ، إلَى أنِ انتَهَى كُلُّ شَيءٍ أمَرَ اللهُ يَشُوعَ بِأنْ يُخبِرَ الشَّعبَ بِهِ. كَما أمَرَ مُوسَى يَشُوعَ. وَعَبَرَ الشَّعبُ النَّهْرَ بِسُرعَةٍ.

11 А когато всичките люде бяха съвсем преминали, мина и Господният ковчег и свещениците пред людете.

وَحِينَ انتَهَى الشَّعبُ مِنْ عُبُورِ النَّهْرِ، عَبَرَ صُنْدُوقُ اللهِ المُقَدَّسُ وَالكَهَنَةُ أمامَ الشَّعبِ.

12 И рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе преминаха въоръжени пред израилтяните, според както Моисей им бе казал;

وَعَبَرَ الرَأُوبَيْنِيُّونَ وَالجادِيُّونَ وَنِصْفُ قَبِيلَةِ مَنَسَّى مُتَجَهِّزِينَ لِلمَعرَكَةِ أمامَ بَنِي إسْرائِيلَ الآخَرِينَ كَما أمَرَهُمْ مُوسَى.

13 о коло четиридесет хиляди въоръжени ратници преминаха пред Господа на бой към ерихонските полета.

نَحْوَ أربَعِينَ ألفَ رَجُلٍ مُسَلَّحٍ، عَبَرُوا بِقِيادَةِ اللهِ لِيُحارِبُوا فِي سُهُولِ أرِيحا.

14 В оня ден Господ възвеличи Исуса пред очите на целия Израил; и те се бояха от него, както се бояха от Моисея, през всичките дни на живота му.

وَفِي ذَلِكَ اليَومِ، عَظَّمَ اللهُ يَشُوعَ فِي عُيُونِ كُلِّ إسْرائِيلَ، وَهابُوهُ كُلَّ أيّامِ حَياتِهِ كَما كانُوا يَهابُونَ مُوسَى.

15 Т огава Господ говори на Исуса, казвайки:

وَقالَ اللهُ لِيَشُوعَ:

16 З аповядай на свещениците, които носят ковчега на свидетелството, да излязат от Иордан.

«مُرِ الكَهَنَةَ الَّذِينَ يَحمِلُونَ صُنْدُوقَ الشَّهادَةِ أنْ يَخرُجُوا مِنْ وَسَطِ مَجرَى نَهْرِ الأُردُنِّ.»

17 И тъй, Исус заповяда на свещениците, като рече: Излезте от Иордан.

فَأمَرَ يَشُوعُ الكَهَنَةَ وَقالَ لَهُمُ: «اصعَدُوا مِنْ مَجرَى النَّهْرِ.»

18 А щом свещениците, които носеха ковчега на Господния завет, излязоха изсред Иордан, и стъпалата на свещеническите нозе стъпиха на сухо, водата на Иордан се върна на мястото си и преля всичките му брегове както по-напред.

وَحِينَ خَرَجَ الكَهَنَةُ الَّذِينَ يَحمِلُونَ صُنْدُوقَ عَهدِ اللهِ مِنْ مَجرَى نَهْرِ الأُردُنِّ، وَلَمَسَتْ بُطُونُ أقدامِهِمِ اليابِسَةَ، عادَتْ مِياهُ النَّهْرِ إلَى مَكانِها، وَتَدَفَّقَتْ عَلَى ضِفافِهِ كَما كانَتْ.

19 Н а десетия ден от първия месец людете излязоха от Иордан, и разположиха стан в Галгал, на източната страна от Ерихон.

فَخَرَجَ الشَّعبُ مِنْ وَسَطِ نَهْرِ الأُردُنِّ فِي اليَومِ العاشِرِ مِنَ الشَّهْرِ الأوَّلِ وَخَيَّمُوا فِي الجِلْجالِ عَلَى الحُدُودِ الشَّرقِيَّةِ لأَرِيحا.

20 И Исус постави в Галгал ония дванадесет камъни, които взеха от Иордан.

وَفِي الجِلْجالِ، نَصَبَ يَشُوعُ الاثْنَي عَشَرَ حَجَراً الَّتِي أخَذُوها مِنْ مَجرَى نَهْرِ الأُردُنِّ.

21 Т огава говори на израилтяните, казвайки: Утре, когато чадата ви попитат бащите си, думайки: Какви са тия камъни?

وَقالَ يَشُوعُ لِبَنِي إسْرائِيلَ: «فِي المُستَقْبَلِ، حِينَ يَسألُ أولادُكُمْ آباءَهُمْ: ‹ما مَعْنَى هَذِهِ الحِجارَةِ؟›

22 ( Тогава да разправите на чадата си, като речете: По сухо премина Израил тоя Иордан;

فَحِينَئِذٍ تَقُولُونَ لأَولادِكُمْ: ‹عَبَرَ إسْرائِيلُ نَهْرَ الأُردُنِّ عَلَى اليابِسَةِ.›

23 з ащото Господ вашият Бог пресуши Иорданската вода пред вас догде преминахте, както Господ вашият Бог стори на Червеното море, което пресуши пред нас догде преминахме,

لِأنَّ إلَهَكُمْ جَفَّفَ مِياهَ نَهْرِ الأُردُنِّ أمامَكُمْ إلَى أنْ عَبَرْتُمْ، كَما عَمِلَ إلَهُكُمْ لِلبَحرِ الأحمَرِ الَّذِي يَبَّسَهُ أمامَنا إلَى أنْ عَبَرْنا.

24 з а да знаят всички племена на света, че Господната ръка е мощна, та да се боят винаги от Господа вашия Бог.

لِتَعلَمَ جَميعُ شُعُوبِ الأرْضِ كَمْ هِيَ عَظِيمَةٌ قُوَّةُ اللهِ ، لِيَخشَوْا إلَهَكُمْ إلَى الأبَدِ.»