1 Т огава Иосиф падна на лицето на баща си, плака върху него, и го целува.

ثُمَّ انحَنَى يُوسُفُ فَوْقَ أبِيهِ، وَبَكَى عَلَيهِ، وَقَبَّلَهُ.

2 И Иосиф заповяда на служащите нему лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израиля,

وَأمَرَ يُوسُفُ أطِبّاءَهُ الخاصِّينَ بِأنْ يُحَنِّطُوا أباهُ. فَحَنَّطَ الأطِبّاءُ إسْرائِيلَ.

3 к ато <работиха> над него напълно четиридесет дена; защото толкова е пълното време за балсамиране; и египтяните го оплакваха седемдесет дена.

وَأمضُوا أيّامَ التَّحنِيطِ الأرْبَعِينَ. وَبَكَى عَلَيهِ المِصْرِيُّونَ سَبْعِينَ يَوماً.

4 И като преминаха дните на жалейката за него, Иосиф говори на Фараоновия дом, казвайки: Ако съм придобил вашето благоволение, говорете, моля ви се, в ушите на Фараона, и речете:

وَلَمّا انتَهَتْ فَتْرَةُ الحِدادِ، تَحَدَّثَ يُوسُفُ إلَى بَيتِ فِرعَوْنَ وَقالَ: «إنْ كُنْتُمْ تُحِبُّونَنِي وَرَضِيتُمْ عَنِّي حَقّاً، فَتَكَلَّمُوا مَعَ فِرعَوْنَ وَقُولُوا لَهُ

5 Б аща ми ме закле, като каза: Виж, аз умирам; в гроба, който си приготвих в Ханаанската земя, там да ме погребеш. Сега, прочее, нека отида, моля, да погреба баща си; и ще се върна.

إنَّ أبِي اسْتَحلَفَنِي وَقالَ لِي: ‹ها أنا أحتَضِرُ. فادْفِنِّي فِي القَبْرِ الَّذِي حَفَرْتُهُ لِنَفْسِي فِي أرْضِ كَنْعانَ.› فَأرجُو الآنَ أنْ تَسْمَحَ لِي بِأنْ أذْهَبَ وَأدفِنَ أبِي، وَبَعْدَ ذَلِكَ سَأعُودُ.»

6 А рече Фараон: Иди, погреби баща си, според както те е заклел.

فَقالَ لَهُ فِرعَوْنُ: «اذْهَبْ وَادفِنْ أباكَ كَما اسْتَحلَفَكَ.»

7 И така, Иосиф отиде да погребе баща си; и с него отидоха всичките служители на Фараона, старейшините на дома му, и всичките старейшини на Египетската земя,

فَذَهَبَ يُوسُفُ لِيَدفِنَ أباهُ. وَذَهَبَ مَعَهُ كُلُّ وُزَراءِ فِرعَوْنَ وَشُيُوخِ بَيتِهِ وَكُلُّ وُجَهاءِ أرْضِ مِصْرَ.

8 с ъщо и целият дом на Иосифа, братята му, и бащиният му дом; само челядите си, стадата си и добитъка си оставиха в Гесенската земя.

وَذَهَبَ أيضاً كُلُّ بَيتِ يُوسُفَ وَإخوَتِهِ وَبُيُوتِهِمْ، وَلَمْ يَترُكُوا خَلْفَهُمْ فِي أرْضِ جاسانَ إلّا أطفالَهُمْ وَغَنَمَهُمْ وَبَقَرَهُمْ.

9 О тидоха с него и колесници и конници, тъй че стана много голямо шествие.

وَخَرَجَتْ عَرَباتٌ وَفُرْسانٌ أيضاً مَعَهُ. فَكانَ جُمهُوراً عَظِيماً جِدّاً.

10 И когато пристигнаха до Атадовото гумно, което е оттатък {Вероятно: на запад от.} Иордан, там ридаха твърде много и силно; и <Иосиф> направи за баща си седмодневна жалейка.

وَوَصَلُوا إلَى بَيدَرِ أطادَ عَلَى الضِّفَّةِ الشَّرْقِيَّةِ لِنَهْرِ الأُردُنِّ. وَهُناكَ بَكُوا عَلَى يَعقُوبَ بُكاءً عالِياً مُرّاً. وَعَمِلَ يُوسُفُ هُناكَ مَناحَةً لِسَبْعَةِ أيّامٍ.

11 А ханаанците, тамошните жители, като видяха жалейката при Атадовото гумно, рекоха: египтяните имат голяма жалейка; затова, <мястото>, което е оттатък Иордан, се наименува Авел-мисраим {Т. Е., Египетско ридание.}.

وَرَأى سُكّانُ تِلْكَ المِنطَقَةِ مِنَ الكَنْعانِيِّينَ المَناحَةَ المُقامَةَ عَلَى بَيدَرِ أطادَ. فَقالُوا: «المِصْرِيُّونَ يَنُوحُونَ بِمَرارَةٍ.» فَسَمُّوا ذَلِكَ المَكانَ آبِلَ مِصْرايِمَ، وَهُوَ شَرْقُ نَهْرِ الأُردُنِّ.

12 Т огава синовете на <Израиля> му сториха, според както им беше заповядал;

وَهَكَذا فَعَلَ أولادُ يَعقُوبَ كَما أوصاهُمْ.

13 з ащото синовете му го пренесоха в Ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, която <пещера> Авраам купи заедно с нивата за собствено гробище от хетееца Ефрон.

إذْ حَمَلُوهُ إلَى أرْضِ كَنْعانَ. ثُمَّ دَفَنُوهُ فِي الحَقلِ الَّذِيِ فِي حَقلِ المَكفِيلَةِ قُرْبَ مَمْرا. وَهُوَ الحَقلُ الَّذِي اشْتَراهُ إبْراهِيمُ مِنْ عِفْرُونَ الحِثِّيِّ لِيَكُونَ مَقْبَرَةً.

14 И Иосиф, като погреба баща си, върна се в Египет, той и братята му и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му.

ثُمَّ عادَ يُوسُفُ وَإخوَتُهُ وَكُلُّ الَّذِينَ جاءُوا مَعَهُ لِدَفْنِ أبِيهِ إلَى مِصْرَ، بَعْدَ أنْ دَفَنَ أباهُ. خوفُ إخْوَةِ يُوسُفَ منه

15 А като видяха Иосифовите братя, че умря баща им, думаха си: Може би Иосиф да ни намрази и да ни възвърне жестоко за всичкото зло, що сме му сторили.

ثُمَّ أحَسَّ إخْوَةُ يُوسُفَ بِالخَوفِ، لِأنَّ أباهُمْ ماتَ. فَقالُوا: «رُبَّما يَحمِلُ يُوسُفُ ضَغِينَةً عَلَينا. وَرُبَّما يَجعَلُنا نَدفَعُ ثَمَنَ إساءَتِنا لَهُ.»

16 З атова пратиха на Иосифа да му кажат: Преди да умре, баща ти ни заповяда с думите:

فَأرْسَلُوا رِسالَةً إلَى يُوسُفَ تَقُولُ: أوصانا أبوكَ بِهَذا قَبلَ مَوْتِهِ فَقالَ لَنا:

17 Т ака да кажете на Иосифа: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти сториха. И тъй, прости молим ти се, престъплението на слугите на бащиния ти Бог. А Иосиф се разплака, когато му говориха.

«قُولُوا لِيُوسُفَ: لَقَدْ أساءَ إلَيكَ إخْوَتُكَ حَقّاً. لَكِنْ أرجُو أنْ تُسامِحَهُمْ عَلَى جَرِيمَتِهِمْ وَخَطِيَّتِهِمْ.» فَالآنَ أرجُو أنْ تَغْفِرَ جَرِيمَةَ خُدّامِ إلَهِ أبِيكَ. فَبَكَى يُوسُفُ بِسَبَبِ رِسالَتِهِمْ.

18 П осле отидоха и братята му та паднаха пред него и рекоха: Ето, ние сме ти слуги.

وَذَهَبَ إلَيهِ إخْوَتُهُ أيضاً. وَألقَوْا بِأنفُسِهِمْ أمامَهُ وَقالُوا: «ها نَحنُ عَبِيدٌ لَكَ.»

19 А Иосиф им каза: Не бойте се; нима съм аз вместо Бога?

لَكِنَّ يُوسُفَ قالَ لَهُمْ: «لا تَخافُوا، فَهَلْ أنا اللهُ لِأُدِينَكُمْ؟

20 В ие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действува така, щото да спаси живота на много люде, както и стана днес.

أنتُمْ نَوَيتُمْ بِي شَرّاً، لَكِنَّ اللهَ نَوَى بِهِ خَيراً. فَقَدْ قَصَدَ اللهُ أنْ يُحَقِّقَ النَّتائِجَ الحالِيَّةَ: أنْ يُبْقِيَ عَلَى حَياةِ كَثِيرِينَ.

21 П рочее, не бойте се; аз ще храня вас и челядите ви. И утеши ги и говори им любезно.

فَلا تَخافُوا. وَأنا سَأعُولُكُمْ وَأعُولُ أطفالَكُمْ.» وَهَكَذا طَمْأنَهُمْ وَطَيَّبَ قُلُوبَهُمْ.

22 Т ака Иосиф остана да живее в Египет, той и бащиният му дом. И Иосиф живя сто и десет години;

فَبَقِيَ يُوسُفُ وَبَيتُ أبِيهِ فِي مِصْرَ. وَعاشَ يُوسُفُ مِئَةً وَعَشْرَ سِنِينَ.

23 и Иосиф видя Ефремови чада от третия род; също и децата на Манасиевия син Махира се родиха на Иосифовите колене.

وَعاشَ يُوسُفَ لِيَرَى أبْناءَ أفْرايِمَ وَأحفادَهُ. وَنُسِبَ أبْناءُ ماكِيرَ بْنِ مَنَسَّى إلَى يُوسُفَ. موتُ يُوسُف

24 С лед това, Иосиф рече на братята си: Аз умирам; а Бог непременно ще ви посети, и ще ви заведе от тая земя в земята, за която се е клел на Авраама, Исаака и Якова.

وَقالَ يُوسُفُ لإخوَتِهِ: «أنا أحتَضِرُ، لَكِنَّ اللهَ سَيَهْتَمُّ بِكُمْ وَسَيُخْرِجُكُمْ مِنْ هَذَهِ الأرْضِ إلَى الأرْضِ الَّتِي وَعَدَ بِها إبْراهِيمَ وَإسْحاقَ وَيَعقُوبَ.»

25 И Иосиф закле потомците на Израиля, като рече: <Понеже> Бог непременно ще ви посети, то вие да изнесете костите ми от тука.

وَاسْتَحلَفَ يُوسُفُ أبْناءَ إسْرائِيلَ وَقالَ: «عِندَما يَأْتِي اللهُ إلَيكُمْ وَيُخْرِجُكُمْ، احمِلُوا عِظامِي مِنْ هُنا.»

26 И тъй, Иосиф умря, на възраст сто и десет години; и балсамираха го и положиха го в ковчег в Египет.

وَماتَ يُوسُفُ بَعْدَ أنْ عاشَ مِئَةً وَعَشَرَ سَنَواتٍ. فَحَنَّطُوهُ وَوَضَعُوهُ فِي تابُوتٍ فِي مِصْرَ.