1 Т ака казва Господ Иеова: Портата на вътрешния двор която гледа към изток, нека бъде затворена през шестте делнични дни; а в съботния ден да се отваря, и в деня на новолунието да се отваря.

هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ الرَّبُّ الإلَهُ: «ستَبقَى البَوّابَةُ الشَّرقِيَّةُ، الَّتِي تَقُودُ إلَى السّاحَةِ الدّاخِلِيَّةِ، مُغلَقَةً طِيلَةَ سِتَّةِ أيّامِ العَمَلِ فِي الأُسبُوعِ، لَكِنَّها سَتُفتَحُ فِي السُّبُوتِ وَأوائِلِ الشُّهُورِ.

2 И князът нека влезе по пътя на преддверието във външната порта, и нека застане при стълба на портата; а свещениците нека принасят всеизгарянето му и примирителните му приноси; и той да се поклони при прага на портата. Тогава да излезе; обаче да се не затваря портата до вечерта.

ثُمَّ سَيَدخُلُ الرَّئِيسُ البَوّابَةَ مِنَ الخارِجِ عَبرَ الدِّهلِيزِ، وَسَيَقِفُ فِي مَدخَلِ البَوّابَةِ. وَسَيَقُومُ الكَهَنَةُ بِتَقدِيمِ الذَّبائِحِ الصَّاعِدَةِ وَذَبائِحِ السَّلامِ الَّتِي تَخُصُّهُ. حِينَئِذٍ، سَيَركَعُ عَلَى عَتَبَةِ البَوّابَةِ وَيُغادِرُ، وَلَكِنَّ البَوّابَةَ لا تُغلَقُ حَتَّى المَساءِ.

3 А людете на <Израилевата> земя да се кланят във входа на същата порта пред Господа в съботите и в новолунията.

وَسَيَركَعُ الشَّعبُ فِي حَضْرَةِ اللهِ عِندَ هَذِهِ البَوّابَةِ فِي السُّبُوتِ وَأوائِلِ الشُّهُورِ.

4 А всеизгарянето, което князът ще принася Господу в съботен ден да бъде шест агнета без недостатък и един овен без недостатък.

«وَسَيَكُونُ عَلَى الرَّئِيسِ أنْ يُقَدِّمَ أيّامَ السَّبتِ سِتَّةَ خِرافٍ وَكَبْشاً لا عَيبَ فِيها ذَبيحَةً صاعِدَةً للهِ.

5 И хлебният принос за овена да бъде една ефа, а хлебният принос за агнетата, колкото му дава ръка, и един ин дървено масло за една ефа.

وَتُقَدَّمُ مَعَ الكَبْشِ قُفَّةٌ مِنَ القَمحِ. وَأمّا تَقدِمَةُ القَمحِ المُرافِقَةِ لِلخِراف فَتَكُونُ بِقَدرِ ما يُرِيدُ. وَيَنْبَغِي تَقدِيمُ وِعاءٍ مِنَ الزَّيتِ لِكُلِّ قُفَّةٍ مِنَ القَمحِ.

6 И в деня на новолунието <приносът му> да бъде юнец без недостатък, шест агнета и един овен, които да бъдат без недостатък.

«أمّا فِي اليَومِ الأوَّلِ مِنَ الشَّهرِ، فَيَنْبَغِي تَقدِيمُ ثَورٍ وَسِتَّةَ خِرافٍ وَكَبْشٍ لا عَيبَ فِيهِمْ.

7 И нека принася хлебен принос, една ефа за юнеца и една ефа за овена, а за агнетата, колкото му стига ръка, и по един ин дървено масло за всяка ефа.

وَتُقَدَّمُ قُفَّةُ قَمحٍ لِلثَّورِ وَقُفَّةٌ لِلكَبْشِ، وَقَدرُ ما يُرِيدُ لِلخِرافِ. يَنْبَغِي تَقدِيمُ وِعاءٍ مِنَ الزَّيتِ لِكُلِّ قُفَّةٍ مِنَ القَمحِ.

8 И когато князът влиза, нека влиза по пътя на преддверието на портата, и нека излиза по същия път.

«وَيَدخُلُ الرَّئِيسُ عَبرَ قاعَةِ البَوّابَةِ الشَّرقِيَّةِ، وَسَيَخرُجُ فِي الطَّرِيقِ ذاتِها.

9 Н о когато людете на тая земя дохождат пред Господа във време на определените празници, тогава оня, който влиза по пътя на северната порта за да се поклони, нека излиза по пътя на южната порта, а който влиза по пътя на южната порта, нека излиза по пътя на северната порта; да се не връща по пътя на портата, по който е влязъл, но да излиза като върви право напред.

وَحِينَ يَأتِي النّاسُ لِلرُّكُوعِ فِي حَضْرَةِ اللهِ فِي التَّجَمُّعاتِ الدِّينِيَّةِ وَالأعيادِ، فَالَّذِينَ يَدخُلُونَ السّاحَةَ الخارِجِيَّةَ مِنَ البَوّابَةِ الشَّمالِيَّةِ عَلَيهِمْ أنْ يَخرُجُوا مِنَ البَوّابَةِ الجَنُوبِيَّةِ. فَلا يَخرُجُوا مِنَ البَوّابَةِ الَّتِي دَخَلُوا مِنها، بَلْ مِنَ البَوّابَةِ المُقابِلةِ.

10 И князът да влиза всред тях, когато влизат; и когато излизат, да излизат <заедно>.

وَيَدخُلُ الرَّئِيسُ مَعَ الشَّعبِ، وَحِينَ يُغادِرُونَ يُغادِرُ مَعَهُمْ.

11 И на тържествата и на празниците хлебният принос да бъде една ефа за юнеца и една ефа за овена; а за агнетата колкото му дава ръка, и един ин дървено масло за всяка ефа.

«وَفِي الأعيادِ، تَقَدَّمُ قُفَّةُ قَمحٍ مَعَ كُلِّ ثَورٍ، وَقُفَّةُ قَمحٍ مَعَ كُلِّ كَبْشٍ، وَوَقَدرُ ما يُرِيدُ مَعَ كُلِّ خَرُوفٍ، بِالإضافَةِ إلَى وِعاءٍ واحِدٍ مِنَ الزَّيتِ لِكُلِّ قُفَّةٍ.

12 А когато князът принася доброволно всеизгаряне или доброволни примирителни приноси Господу, тогава да му отварят портата, която гледа към изток, и нека принася всеизгарянето си и примирителните си приноси, както прави в съботен ден; тогава нека излиза; и подир излизането му нека затворят портата.

وَإنْ أرادَ الرَّئِيسُ تَقدِيمَ ذَبِيحَةٍ اختِيارِيَّةٍ أوْ ذَبيحَةٍ صاعِدَةٍ أوْ ذَبِيحَةِ سَلامٍ للهِ ، تُفتَحُ لَهُ البَوّابَةُ الشَّرقِيَّةُ لِيُقَدِّمَ ذَبِيحَتَهُ وَتَقدِمَتَهُ، كَما يُعمَلُ يَومَ السَّبتِ، وَتُغلَقُ حِينَ يَنتَهِي مِنْ تَقدِيمِ تَقدِمَتِهِ وَيَخرُجُ. التَّقدِمَةُ اليَومِيَّة

13 И да принасяш всеки ден във всеизгаряне Господу едногодишно агне без недостатък; всяка сутрин да го принасяш,

«وَلِلتَّقدِمَةِ اليَومِيَّةِ الصَّباحِيَّةِ، قَدِّمْ للهِ خَرُوفاً عُمرُهُ سَنَةٌ لا عَيبَ فِيهِ.

14 И заедно с него да принасяш всяка сутрин за хлебен принос шестата част от една ефа, и третата част от един ин дървено масло, за да го смесиш с брашното; <това да бъде> хлебен принос Господу за винаги чрез вечна наредба.

وَقَدِّمْ فِي كُلِّ صَباحٍ تَقدِمَةَ قَمحٍ مَعَ الخَرُوفِ: سُدسَ قُفَّةٍ مِنْ دَقِيقِ القَمحِ مَعَ ثُلُثِ وِعاءٍ مِنَ الزَّيتِ لِتَرطِيبِهِ. هَذِهِ هِيّ تَقدِمَةُ القَمحِ للهِ ، بِحَسبِ قَواعِدِ التَّقدِماتِ اليَوميَّةِ.

15 Т ака нека принасят агнето, хлебния принос, и дървеното масло всяка сутрин, за всегдашно всеизгаряне.

وَيُقَدِّمُ الكَهَنَةُ الخَرُوفَ وَتَقدِمَةَ القَمحِ وَالزَّيتِ فِي كُلِّ صَباحٍ كَتَقدِمَةٍ يَومِيَّةٍ مُنتَظَمَةٍ.» أحكامُ المِيراثِ للِرَّئِيس

16 Т ака казва Господ Иеова: Ако князът даде подарък на някого от синовете си, това ще му бъде наследство, ще бъде притежание на неговите синове, ще им бъде притежание по наследство.

هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ الرَّبُّ الإلَهُ: «إنْ أعطَى الرَّئِيسُ قِطعَةَ أرْضٍ مِنْ أملاكِهِ عَطِيَّةً لِأحَدِ أبنائِهِ، فَإنَّ الأرْضَ تَكُونُ لِذَلِكَ الِابنِ مِيراثاً وَمُلكاً دائِماً.

17 Н о ако даде подарък от наследството си на някого от слугите си, тогава ще бъде негов <само> до годината на освобождението, подир която да се възвръща на княза; а наследството му ще бъде за синовете му.

وَلَكِنْ إنْ أعطَى الرَّئِيسُ قِطعَةَ أرْضٍ مِنْ أملاكِهِ لِأحَدِ خُدّامِهِ، تَكُونُ تِلكَ الأرْضُ لِهَذا الخادِمِ حَتَّى سَنَةِ التَّحرِيرِ. وَتَعُودُ الأرْضُ إلَى الرَّئِيسِ فِي تِلكَ السَّنَةِ. وَأمّا الأرْضُ الَّتِي تُعطَى لِأبنائِهِ، فَإنَّها سَتَكُونُ لِأبنائِهِ مُلْكاً وَمِيراثاً دائِماً.

18 П ри това князът да не взема от наследството на людете като ги изважда с насилие от притежанието им; <ако> даде наследството на синовете си, то от своето притежание <да им даде>, за да се не разпръсват людете Ми всеки от притежанието си.

وَلا يَجُوزُ أنْ يَستَولِي الرَّئِيسُ عَلَى أرْضٍ مِنَ الشَّعبِ، أوْ أنْ يَطرَدَ أهلَها مِنْها. لَكِنَّهُ يَقسِمُ لِأولادِهِ مِنْ أرْضِهِ هُوَ، فَلا يُحرَمُ أحَدٌ مِنْ شَعبِي مِنْ أرْضِهِ.» مَطابِخُ الهَيكَل

19 П осле ме заведе през входа, който бе от страните на портата, в светите свещенически стаи, които гледат към север; и, ето, там имаше място отзад към запад.

ثُمَّ أحضَرَنِي الرَّجُلُ عَبرَ المَدخَلِ الواقِعِ إلَى جانِبِ البَوّابَةِ إلَى حُجُراتِ الكَهَنَةِ المُقَدَّسَةِ الَّتِي فِي الجِهَةِ الشَّمالِيَّةِ. فَلاحَظتُ وُجُودَ مَكانٍ فِي أقصَى الغَربِ فِي مِنطَقَةِ الهَيكَلِ.

20 И рече ми: Това е мястото гдето свещениците ще варят приноса за престъпление и приноса за грях, и гдето ще пекат хлебния принос, за да не ги изнасят във външния двор и да осветят людете.

فَقالَ لِي: «هَذا المَكانُ الَّذِي يُمكِنُ لِلكَهَنَةِ أنْ يَطبُخُوا فِيهِ ذَبائِحَ الذَّنبِ وَذَبائِحَ الخَطيَّةِ، وَأنْ يَخبِزُوا تَقدِماتِ الحُبُوبِ مِنْ دُونِ الخُرُوجِ إلَى السّاحَةِ الخارِجِيَّةِ، حَتَّى لا تَتَعَرَّضَ الأدَواتِ لِلتَدنِيسِ بِسَبَبِ لَمسِ النّاسِ لَها.»

21 Т огава като ме изведе във външния двор преведе ме около четирите ъгъла на двора; и, ето, във всеки ъгъл на двора имаше двор.

ثُمَّ أخرَجَنِي إلَى السّاحَةِ الخارِجِيَّةِ، وَأخَذَنِي إلَى أربَعِ زَوايا السّاحَةِ الخارِجِيَّةِ، حَيثُ تُوجَدُ مِنطَقَةٌ مُغلَقَةٌ عِندَ كُلِّ زاوِيَةٍ.

22 В четирите ъгъла на двора имаше заградени дворове, четиридесет <лакти> на длъж и тридесет на шир; тия четири <двора> в ъглите имаха еднаква мярка.

فَفِي كُلِّ زاويَةٍ، كانَتْ هُناكَ مِنطَقَةٌ مُغلَقَةٌ طُولُها أربَعُونَ ذِراعاً وَعَرْضُها ثَلاثُونَ ذِراعاً، وَهَذا يَنطَبِقُ عَلَى الأربَعِ زَوايا.

23 И имаше ред <здания> наоколо в тях, около четирите <двора>; и имаше готварници устроени наоколо под редовете:

وَحَولَ كُلِّ واحِدَةٍ مِنْ هَذِهِ المَناطِقِ، كانَ هُناكَ سُورٌ مُنخَفِضٌ، وَفِيها أماكِنُ لِلطَّبخِ.

24 Т огава ми каза: Тия са готварниците, гдето служителите на дома ще варят жертвите на людете.

فَقالَ لِي الرَّجُلُ: «فِي هَذِهِ المَطابِخِ يَقُومُ اللّاوِيُّونَ خُدّامُ الهَيكَلِ بِإعدادِ ذَبائِحِ الشَّعبِ وَطَبخِها.»