1 А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?

وَكانَتِ الحَيَّةُ أمْكَرَ الحَيواناتِ البَرِّيَّةِ الَّتِي خَلَقَها اللهُ. فَقالَتْ لِلمَرأةِ: «أحَقّاً قالَ اللهُ لَكُما: ‹لا تَأْكُلا مِنْ أشْجارِ الحَدِيقَةِ كُلِّها؟›»

2 Ж ената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем;

فَقالَتِ المَرْأةُ لِلحَيَّةِ: «بَلْ نَأْكُلُ مِنْ ثَمَرِ جَمِيعِ الأشْجارِ فِي الحَديقَةِ،

3 н о от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете.

أمّا الشَّجَرَةُ الَّتي فِي وَسَطِ الحَدِيقَةِ، فَقَدْ قالَ اللهُ: ‹لا تأكُلا مِنْها وَلا تَلْمَساها وَإلّا فَسَتَمُوتان!›»

4 А змията рече на жената: Никак няма да умрете;

فَقالَتِ الحَيَّةُ لِلمَرْأةِ: «لَنْ تَمُوتا!

5 н о знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото.

لَكِنَّ اللهَ يَعْرِفُ أنَّكُما حِينَ تَأْكُلانِ مِنْها، تَنْفَتِحُ أعْيُنُكُما، وَتُصبِحانِ مِثلَ اللهِ فِي التَّمْيِيزِ بَينَ الخَيرِ وَالشَّرِّ.»

6 И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си <да яде> с нея, та и той яде.

وَرَأتِ المَرْأةُ أنَّ الشَّجَرَةَ شَهِيَّةٌ لِلأكلِ وَجَذّابَةٌ لِلعَينِ، وَمَرغُوبٌ فِيها بِسَبَبِ ما تُعْطِيهِ مِنَ الحِكْمَةِ لِلآكِلِ مِنْها. فَأخَذَتْ مِنْ ثَمَرِها، وَأكَلَتْ. ثُمَّ أعطَتْ لِزَوْجِها الَّذِي كانَ مَعَها، فَأكَلَ هُوَ أيضاً.

7 Т огава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа та си направиха препаски.

فانفَتَحَتْ أعيُنُهُما، وَأدرَكا أنَّهُما عُرْيانَينِ. فَخاطا أوْراقَ تِينٍ، وَصَنَعا لَهُما ثَوبَينِ يُخفِيانِ عَوْرَتَيهِما.

8 И при <вечерния> ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.

ثُمَّ سَمِعا صَوْتَ اللهِ ماشِياً فِي الحَدِيقَةِ مَعَ هُبُوبِ الرِيحِ. فاختَبَأ الرَّجُلُ وَزَوْجَتُهُ بَينَ أشْجارِ الحَدِيقَةِ مِنْ حَضْرَةِ اللهِ.

9 Н о Господ Бог повика човека и му рече: Где си?

فَنادَى اللهُ الرَّجُلَ وَقالَ لَهُ: «أينَ أنتَ؟»

10 А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих.

فَقالَ: «سَمِعْتُ صَوْتَكَ فِي الحَدِيقَةِ، فَخِفْتُ لِأنِّي عُرْيانٌ، فاختَبَأْتُ.»

11 А <Бог> му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?

فَقالَ اللهُ: «مَنْ قالَ لَكَ إنَّكَ عُرْيانٌ؟ هَلْ أكَلْتَ مِنَ الشَّجَرَةِ الَّتِي نَهَيتُكَ عَنِ الأكلِ مِنْها؟»

12 И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох.

فَقالَ الرَّجُلُ: «المَرْأةُ الَّتِي أعطَيتَنِي إيّاها لِتَكُونَ مَعِي أعطَتْنِي مِنْ ثَمَرِ الشَّجَرَةِ، فَأكَلْتُ.»

13 И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох.

حِينَئِذٍ قالَ اللهُ لِلمَرأةِ: «ما هَذا الَّذِي فَعَلْتِهِ؟» فَقالَتِ المَرْأةُ: «الحَيَّةُ احتالَتْ عَلَيَّ، فَأكَلْتُ.»

14 Т огава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки <вид> добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си.

فَقالَ اللهُ لِلحَيَّةِ: «لِأنَّكِ فَعَلْتِ ذَلِكَ، تَكُونِينَ مَلعُونَةً أكثَرَ مِنْ كُلِّ البَهائِمِ وَمِنْ كُلِّ الحَيواناتِ البَرِّيَّةِ. وَكُلَّ أيّامِ حَياتِكِ، سَتَزحَفِينَ عَلَى بَطنِكِ، وَسَتَتَعَفَّرِينَ بِالتُّرابِ.

15 Щ е поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.

وَسَأجعَلُ عَداوَةً بَينَكِ وَبَينَ المَرْأةِ، وَبَيْنَ نَسلِكِ وَنَسلِها. سَيَسْحَقُ نَسلُها رَأْسَكِ، وَأنْتِ سَتَلْدَغِينَ عَقِبَهُ.»

16 Н а жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено <всяко> твое желание и той ще те владее.

ثُمَّ قالَ اللهُ لِلمَرْأةِ: «سَأُكَثِّرُ آلامَ حَبَلِكِ، وَبِالوَجَعِ تَلِدِينَ أبْناءَكِ. أنتِ تَشْتاقينَ إلَى زَوْجِكِ، وَهُوَ يَسُودُ عَلَيكِ.»

17 А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си.

ثُمَّ قالَ اللهُ لِآدَمَ: «قَدِ اسْتَمَعْتَ لِمَشُورَةِ امْرَأتِكَ، فَأكَلْتَ مِنَ الشَّجَرَةِ الَّتِي نَهَيتُكَ عَنِ الأكلِ مِنْها. لِهَذا سَألعَنُ الأرْضَ، فَلا تَعُودُ تَأْكُلُ مِنْها إلّا بِالكَدِّ وَالتَّعَبِ كُلَّ أيّامِ حَياتِكَ.

18 Т ръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева.

سَتُنْبِتُ لَكَ شَوْكاً وَحَسَكاً. وَسَتُضطَرُّ إلَى الأكلِ مِنْ نَباتاتِ الحُقُولِ.

19 С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.

تَأْكُلُ خُبْزَكَ بِعَرَقِ جَبِينِكَ، إلَى أنْ تَعُودَ إلَى الأرْضِ الَّتِي مِنْها أُخِذْتَ. مِنَ التُّرابِ خُلِقْتَ، وَإلَى التُّرابِ سَتَعُودُ.»

20 И човекът наименува жена си Ева {Т.е. Живот.}, защото тя беше майка на всички живи.

وَدَعا آدَمُ زَوْجَتَهُ «حَوّاءَ» لِأنَّها سَتُصْبِحُ أُمَّ كُلِّ إنْسانٍ حَيٍّ.

21 И Господ Бог направи кожени дрехи на Адама и на жена му и ги облече.

وَصَنَعَ اللهُ مَلابِسَ مِنَ الجِلْدِ لِآدَمَ وَلِزَوْجَتِهِ، وَألْبَسَهُما.

22 И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно, -

ثُمَّ قالَ اللهُ: «ها قَدْ صارَ الإنْسانُ كَواحِدٍ مِنّا فِي التَّمْيِيزِ بَينَ الخَيرِ وَالشَّرِّ. وَالآنَ يُمْكِنُهُ أنْ يَمُدَّ يَدَهُ وَيَأْخُذَ مِنْ ثَمَرِ شَجَرَةِ الحَياةِ، وَيأكُلُ مِنْها، فَيَعيِشَ إلَى الأبَدِ.»

23 з атова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет.

فَطَرَدَهُ اللهُ مِنْ حَدِيقَةِ عَدَنٍ لِيَفلَحَ الأرْضَ الَّتِي مِنْها خُلِقَ.

24 Т ака Той изпъди Адама; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.

وَبَعدَ أنْ طَرَدَ الإنْسانَ، وَضَعَ مَلائِكَةَ الكَرُوبِيمَ، وَسيْفاً مُلْتَهِباً مُتَقَلِّباً لِحِراسَةِ الطَّرِيقِ إلَى شَجَرَةِ الحَياةِ.