1 А тесвиецът Илия, който бе от галаадските жители, рече на Ахаава: <В името на> живия Господ, Израилевия Бог, Комуто служа, <заявявам ти че> през тия години няма да падне роса или дъжд освен чрез дума от мене.

كانَ إيلِيّا نَبِيّاً مِنْ بَلْدَةِ تِشْبِي فِي جِلْعادَ. فَذَهَبَ إيلِيّا إلَى أخآبَ وَقالَ لَهُ: «أُقْسِمُ بِاللهِ الحَيِّ، إلَهِ إسْرائِيلَ، الَّذِي أقِفُ فِي حَضْرَتِهِ، لَنْ يَنزِلَ مَطَرٌ وَلا نَدَىً فِي السَّنَواتِ القادِمَةِ، إلّا عِندَما آمُرُهُ بِالنُّزُولِ.»

2 И Господното слово дойде към него и рече:

وَكَلَّمَ اللهُ إيلِيّا وَقالَ لَهُ:

3 И ди от тука, обърни се към изток, и скрий се при потока Херит, който е срещу Иордан.

«اترُكْ هَذا المَكانَ وَاذْهَبْ شَرْقاً، وَاختَبِئْ قُرْبَ جَدْوَلِ كَرِيتَ شَرْقَ نَهْرِ الأُردُنِّ.

4 Щ е пиеш от потока; а на враните заповядах да те хранят там.

اشرَبْ مِنْ ذَلِكَ الجَدوَلِ، وَقَدْ أمَرتُ غِرْباناً بِأنْ تَجلِبَ لَكَ الطَّعامَ إلَى ذَلِكَ المَكانِ.»

5 И той отиде та стори според Господното слово; защото отиде и седна при потока Херит, който е срещу Иордан.

فانصَرَفَ إيلِيّا وَفَعَلَ كَما أمَرَهُ اللهُ. فَذَهَبَ لِيُقِيمَ قُرْبَ جَدوَلِ كَرِيتَ، شرقَ نَهرِ الأُردُنِّ.

6 И враните му донасяха хляб и месо заран, и хляб и месо вечер; а той пиеше от потока.

فَكانَتِ الغِرْبانُ تَجلِبُ لَهُ الطَّعامَ كُلَّ صَباحٍ وَكُلَّ مَساءٍ، وَكانَ يَشرَبُ مِنْ ذَلِكَ الجَدوَلِ.

7 А след известно време потокът пресъхна, понеже не валя дъжд по земята.

وَبَعدَ مُدَّةٍ مِنَ الزَّمَنِ جَفَّ النَّهْرُ، إذْ لَمْ يَنزِلْ أيُّ مَطَرٍ.

8 Т огава Господното слово дойде към него и рече:

فَجاءَتْ كَلِمَةُ اللهِ إلَى إيلِيّا:

9 С тани, иди в Сарепта сидонска и седи там; ето, заповядах на една вдовица там, да те храни.

«اذْهَبْ إلَى صِرْفَةِ صَيدُونَ، وَامكُثْ هُناكَ. فَقَدْ أمَرْتُ أرْمَلَةً هُناكَ أنْ تُطْعِمَكَ.»

10 И тъй, той стана та отиде в Сарепта. И като дойде при градската порта, ето там една вдовица, която събираше дърва; и той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, малко вода в съд да пия.

فَذَهَبَ إيلِيّا إلَى صِرْفَةَ صَيدُونَ. وَعِندَما وَصَلَ إلَى بابِ المَدِينَةِ، رَأى الأرمَلَةَ تَجمَعُ عِيداناً لِلنّارِ. فَقالَ لَها إيلِيّا: «أحْضِرِي لِيَ مِنْ فَضلِكِ بَعْضَ الماءِ فِي كُوبٍ لِأشْرَبَ؟»

11 И като отиваше да донесе, той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, и залък хляб в ръката си.

وَبَينَما كانَتِ المَرأةُ ذاهِبَةً لِتُحضِرَ لَهُ ما طَلَبَهُ، قالَ لَها إيلِيّا: «أحضِرِي لِي مِنْ فَضلِكِ قِطعَةَ خُبزٍ أيضاً.»

12 А тя рече: <Заклевам се в> живота на Господа твоя Бог, нямам ни една пита, но само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в стомната и, ето, събирам две дръвчета, за да ида и да го приготвя за мене и за сина ми да го изядем и да умрем.

فَأجابَتِ المَرأةُ: «أُقْسِمُ بِإلَهِكَ الحَيِّ، لا خُبَزَ لَدَيَّ. لا أملِكُ إلّا قَلِيلاً مِنَ الطَّحِينِ فِي جَرَّةٍ، وَقَلِيلاً مِنْ زَيتِ الزَّيتُونِ فِي إبْرِيقٍ. وَقَدْ جِئتُ لِأجْمَعَ عُودَينِ أوْ ثَلاثَةً لِأُشْعِلَ ناراً وَاخْبِزَ لِي وَلابْنِي وَجبَتَنا الأخِيرَةَ. سَنَأْكُلُها ثُمَّ نَمُوتُ جُوعاً.»

13 А Илия й рече: Не бой се; иди, стори както каза; но омеси от него първо за мене една малка пита та ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си;

فَقالَ إيلِيّا لِلمَرأةِ: «لا تَقلَقِي! اذهَبِي إلَى بَيتِكِ وَاطبُخِي طَعامَكِ كَما كُنتِ تَنوِينَ. لَكِنْ اصنَعِي لِي أوَّلاً رَغِيفَ خُبْزٍ صَغِيراً مِنَ الطَّحِينِ الَّذِي عِندَكِ. وَأحضِرِي الرَّغِيفَ لِي، ثُمَّ اطبُخِي لَكِ وَلابْنِكِ.

14 з ащото така казва Господ Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще намалее, до деня, когато Господ даде дъжд на земята.

فَقَدْ قالَ اللهُ ، إلَهُ إسْرائِيلَ: ‹لَنْ تَفرَغَ جَرَّةُ الطَّحِينِ، ولن يَقِلَّ الزَّيتُ فِي الإبريقِ، إلَى أنْ يُرسِلَ اللهُ مَطَراً عَلَى الأرْضِ.›»

15 И тя отиде та стори според каквото каза Илия; и тя и той и домът й ядоха <много> дни.

فَذَهَبَتِ المَرأةُ إلَى بَيتِها. وَفَعَلَتْ كَما طَلَبَ إيلِيّا. فَأكَلَ إيلِيّا وَالمَرأةُ وَابْنُها كِفايَتَهُمْ لِأيّامٍ كَثِيرَةٍ.

16 Д елвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля, според словото, което Господ говори чрез Илия.

وَلَمْ تَفرُغْ جَرَّةُ الطَّحِينِ وَلَمْ يَنقُصِ الزَّيتُ مِنَ الإبْرِيقِ. فَكانَ هَذا تَحقِيقاً لِما تَكَلَّمَ بِهِ اللهُ عَلَى لِسانِ إيلِيّا.

17 А след това, синът на жената, домакинята, се разболя; и болестта му бе тъй тежка, щото не остана дишане в него.

وَبَعدَ فَترَةٍ مَرِضَ ابْنُ الأرمَلَةِ. وَاشتَدَّ بِهِ المَرَضُ. وَأخِيراً، لَمْ يَعُدْ يَتَنَفَّسُ.

18 Т огава тя рече на Илия: Какво има между мене и тебе, Божий човече? Дошъл ли си при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми?

فَقالَتِ الأرمَلَةُ لإيلِيّا: «مالِي وَلَكَ يا رَجُلَ اللهِ؟ أمْ إنَّكَ لَمْ تَجِئْ إلَى هُنا إلّا لِتَجعَلَنِي أتَذَكَّرُ خَطايايَ السّابِقَةَ، فأدْفَعُ ثَمَنَ تلكَ الخَطايا بِمَوتِ ابْنِي؟»

19 А той й каза: Дай ми сина си. И като го взе от пазухата й та го изнесе на горната стая, гдето живееше, положи го на леглото си.

فَقالَ لَها إيلِيّا: «أحْضِرِي ابْنَكِ.» فَأخَذَ إيلِيّا الوَلَدَ مِنْها وَحَمَلَهُ إلَى الطّابِقِ العُلوِيِّ حَيثُ كانَ يُقِيمُ.

20 И извика към Господа и рече: Господи Боже мой! нанесъл ли си зло и на вдовицата, при която живея, като си уморил сина й?

ثُمَّ صَرَخَ إلَى اللهِ وَقالَ: «يا إلَهِي ، هَلْ وَصَلَتِ المُصيبَةُ حَتَّى إلَى هَذِهِ الأرْمَلَةِ الَّتِي أُقيْمُ فِي بَيتِها، فَأمَتَّ ابْنَها؟»

21 Т огава той се простря три пъти върху детето, и извика към Господа, казвайки: Господи Боже мой, моля Ти се, нека се върне душата на това дете в него.

ثُمَّ تَمَدَّدَ إيلِيّا فَوقَ الوَلَدِ ثَلاثَ مَرّاتٍ وَصَلَّى: «يا إلَهِي ، أعِدْ رُوحَ هَذا الوَلَدِ إلَى جَسَدِهِ لِيَحيا!»

22 И Господ послуша Илиевия глас, та се върна душата на детето в него и то оживя.

فَاسْتَجابَ اللهُ صَلاةَ إيلِيّا. فَرَجِعَتْ رُوحُ الوَلَدِ إلَى جَسَدِهِ فَعاشَ!

23 Т огава Илия взе детето та го занесе от горната стая в къщата и даде го на майка му; и Илия рече: Виж, синът ти е жив.

فَنَزَلَ إيلِيّا وَهَوَ يَحمِلُ الوَلَدَ إلَى الطّابِقِ السُّفلِيِّ. وَأعطَى الوَلَدَ لِأُمِّهِ وَقالَ: «ها إنَّ ابنَكِ حَيٌّ!»

24 И жената каза на Илия: Сега познавам, че си Божий човек, и че Господното слово, което говориш, е истина.

فَأجابَتِ المَرأةُ: «الآنَ تَأكَّدْتُ أنَّكَ رَجُلُ اللهِ. وَأنا مُتَيَقِّنَةٌ أنَّ ما يَقُولُهُ اللهُ عَلَى فَمِكَ لا بُدَّ أنْ يَتِمَّ!»