1 ( По слав. 58). За първия певец, по Не Разорявай. Песен на Давида, когато Саул прати <стражи> да пазят къщата, <в която бе Давид>, за да го убият {1 Цар. 19: 11.}. Избави ме от неприятелите ми, Боже мой; Тури ме на високо от ония, които се повдигат против мене.

إلَهِي، خَلِّصْنِي مِنْ أعدائِي! انْصُرْنِي عَلَى الَّذِينَ يَقُومُونَ عَلَيَّ.

2 И збави ме от ония, които вършат беззаконие, И спаси ме от кръвопийци.

مِنْ فاعِلِي الشَّرِّ أنقِذْنِي. وَمِنَ القَتَلَةِ نَجِّنِي.

3 З ащото, ето, причакват <за да уловят> душата ми; Силните се събират против мене, Не <за> мое престъпление, Господи, нито <за> мой грях.

يُرِيدُونَ قَتلِي. وَرِجالٌ أشِدّاءُ يُثِيرُونَ مَتاعِبَ ضِدِّي. وَأنا لَمْ أفعَلْ إثماً، وَلَمْ أرتَكِبْ خَطِيَّةً، يا اللهُ!

4 Б ез <да има в мене> вина тичат и се готвят; Събуди се да ме посрещнеш, и виж.

لَمْ أُخطِئْ، غَيرَ أنَّهُمُ اندَفَعُوا نَحوِيَ، استَعَدُّوا لِمُحارَبَتِي. قُمْ وَتَعالَ إلَى عَونِي! انظُرْ ما يَجرِي.

5 Т и, Господи Боже на силите, Боже Израилев, Стани за да посетиш всичките народи; Да не покажеш милост към никого от нечестивите престъпници. (Села).

وَالآنَ يا اللهُ ، أيُّها الإلَهُ القَدِيرُ، أنتَ إلَهُ إسرائِيلَ. فَانهَضْ وَحاسِبْ هَذِهِ الشُّعُوبَ. وَلا تُظهِرْ رَحمَةً لِلغادِرِينَ. سِلاهْ

6 В ечер се връщат, Вият като кучета и обикалят града.

بِالخَفاءِ يَأتُونَ إلَى هُنا مَساءً، وَيَنبَحُونَ كَزَمجَرَةِ كِلابٍ تَهِيمُ فِي طُرُقاتِ المَدِينَةِ.

7 Е то, те бълват <думи> с устата си; Мечове <има> в устните им, Понеже, <думат те>: Кой слуша?

اسْمَعهُمْ وَهُمْ يُطلِقُونَ إهاناتِهِمْ نُباحاً، وَكَأنَّ ألسِنَتَهُمْ سُيُوفٌ. وَيَقُولُونَ لأنفُسِهِمْ: «مَنْ يَسمَعُ؟»

8 Н о, Ти Господи, ще им се присмееш, Ще се поругаеш на всички тия народи.

لَكِنَّكْ تَضْحَكُ عَلَيهِمْ يا اللهُ ، تَسخَرُ مِنْ كُلِّ الشُّعُوبِ.

9 О Сило моя, на Тебе ще се надея, Защото Бог ми е крепост.

وَسَأُرَنِّمُ لَكَ يا اللهُ تَرانِيمِي، لأنَّكَ قُوَّتِي حِصنِيَ المُرتَفِعُ!

10 М илостивият мой Бог ще ме предвари; Бог ще ме удостои да видя <повалянето> на ония, които ме причакват.

اللهُ يُحِبُّنِي وَيَتَقَدَّمُنِي فِي المَعرَكَةِ. وَسَيُرِينِي نَصراً عَلَى أعدائِي.

11 Д а ги не убиеш, да не би да забравят <това> моите люде; Разпръсни ги със силата Си. И свали ги, Господи, защитниче наш.

لا تَكتَفِ بِقَتلِهِمْ، وَإلّا نَسِيَ شَعبِي مَنْ نَصَرَهُ. شَتِّتْهُمْ بِقُوَّتِكَ يا رَبَّنا وَتُرسَنا.

12 & lt;Поради> греха на устата си, <поради> думите на устните си, Нека бъдат уловени в гордостта си, Също и поради клетвата и лъжата що говорят.

قالُوا عَنكَ كَذِباً وَلَعَنُونا فَأخطَأُوا. فَعاقِبْهُمْ بِهَذِهِ الأُمُورِ نَفسِها! وَلْيَكُنْ كِبرِياؤُهُمْ فَخّاً لَهُمْ!

13 Д овърши <ги> с гняв, довърши <ги> да ги няма вече, И нека се научат, че Бог господарува в Якова <И> до краищата на земята. (Села).

أَهلِكْهُمْ فِي غَضَبِكَ! أَهلِكْهُمْ إلَى أنْ يَفنُوا إلَى الأبَدِ! عِندَئِذٍ سَيَعلَمُ النّاسُ أنَّ اللهَ هُوَ الحاكِمُ فِي إسرائِيلَ. سِلاهْ

14 Н ека се връщат вечер, Нека вият като кучета, и нека обикалят града;

سَيَعُودُ هَؤُلاءِ عِندَ المَساءِ خِفيَةً، وَسَيَنبَحُونَ كَزُمرَةِ كِلابٍ تَهِيمُ فِي شَوارِعِ المَدِينَةِ.

15 Н ека се скитат за храна; И ако не се настанят, нека прекарат нощта< ненаситени>.

يَطُوفُونَ بَحَثاً عَنْ طَعامٍ، لَكِنَّهُمْ لَنْ يَجِدُوا لا طَعاماً وَلا مَكاناً لِلمَبِيتِ.

16 А аз ще пея за Твоята сила, Да! на ранина високо ще славословя Твоята милост; Защото Ти си ми станал крепост И прибежище в деня на бедствието ми.

أمّا أنا فَأُغَنِّي لِقُوَّتِكَ، وَأُرَنِّمُ فِي الصَّباحِ لِمَحَبَّتِكَ، فَأنتَ حِصنِيَ المُرتَفِعُ. أنتَ مَلْجَأِي فِي يَومِ ضِيقِي.

17 О Сило моя, на Тебе ще пея хваление. Защото <Ти>, Боже, милостиви мой Бог, <Си> крепост моя.

يا قُوَّتِي لَكَ سَأُرَنِّمُ، لأنَّكَ حِصنِيَ المُرتَفِعُ، لأنَّكَ إلَهِيَ المُحِبُّ.