1 Н еточни везни са мерзост Господу; А точни грамове са угодни Нему.

اللهُ يَحتَقِرُ المِيزانَ المَغشُوشَ، وَيَفرَحُ بِمَنْ يَزِنُ بِالعَدلِ.

2 Д ойде ли гордост, дохожда и срам. А мъдростта е със смирените.

عِندَما تَأتِي الكِبرِياءُ، يَأتِي مَعَها العارُ، وَمَعِ التَّواضُعِ تَأْتِي الحِكْمَةُ.

3 Н езлобието на справедливите ще ги ръководи, А извратеността на коварните ще ги погуби.

نَزاهَةُ المُستَقِيمِينَ تَقُودُهُمْ، أمّا انْحِرافُ المُخادِعِ فَيُدَمِّرُهُ.

4 В ден на гняв богатството не ползува, А правдата избавя от смърт.

الغِنى لا يَنفَعُ فِي يَومِ الغَضَبِ، لَكِنَّ البِرَّ يُنقِذُ مِنَ المَوتِ.

5 П равдата на непорочния ще оправя пътя му, А нечестивият ще падне чрез своето нечестие.

البِرُّ يُسَهِّلُ طَرِيقَ الرَّجُلِ البارِّ، وَأمّا الشِّرِّيرُ فَسَيَسقُطُ بِشَرِّهِ.

6 П равдата на справедливите ще ги избави, А коварните ще се хванат в злобата си.

بِرُّ المُستَقِيمِ يُنقِذُهُ، أمّا الغادِرونَ فيَقَعُونَ فِي فَخِّ رَغباتِهِمْ.

7 К огато умира нечестивият, ожиданото от него загива; Така загива надеждата на насилниците.

عِندَما يَمُوتُ الشِّرِّيرُ فَإنَّ رَجاءَهُ يَمُوتُ، ولا تتحقَّقُ أمانِيهُ.

8 П раведният се отървава от беда; А вместо него изпада в нея нечестивият.

البارُّ يَنجُو مِنَ المَشاكِلِ، وَالشِّرِّيرُ يَقَعُ فِيها عِوَضاً عَنْهُ.

9 Б езбожният погубва ближния си с устата си. Но чрез знанието на праведните ще се избави.

الشِّرِّيرُ يُدَمِّرُ جارَهُ بِكَلامِهِ، وَبِالمَعرِفَةِ يَنجُو البارُّ.

10 К огато благоденствуват праведните, градът се весели; И когато погиват нечестивите става тържество.

يَفرَحُ سُكّانُ المَدِينَةِ عِندَما يَنجَحُ البارُّ، وَيَبتَهِجُونَ عِندَما يَمُوتُ الشِّرِّيرُ.

11 Ч рез благословението върху праведните градът се въздига, А чрез устата на нечестивите се съсипва.

بِبَرَكَةِ البارِّ تَتَمَجَّدُ المَدِينَةُ، وَتُخرَبُ بِكَلامِ الشِّرِّيرِ.

12 К ойто презира ближния си е скудоумен; А благоразумният човек мълчи.

مَنْ يَحتَقِرُ جارَهُ لا يَفهَمُ، وَالعاقِلُ يَبقَى صامِتاً.

13 О думникът обхожда и открива тайните, А верният духом потайва работата.

النَّمّامُ يُفشِي السِّرَّ، وَالأمِينُ يُبقِي الأمرَ سِرّاً.

14 Д ето няма мъдро ръководене, народът пропада, А в многото съветници <има> безопасност.

بِدُونِ قِيادَةِ الحِكْمَةِ يَسقُطُ الشَّعبُ، أمّا النَّجاةُ فَبِكَثرَةِ المُشِيرِينَ.

15 К ойто поръчителствува за чужд човек, зле ще пострада, А който мрази поръчителството е в безопасност.

مَنْ يَكفَلْ غَرِيباً يَتَألَّمْ، وَمَنْ يَرفُضْ ذَلِكَ يَنجُ.

16 Б лагодатната жена придобива чест; И насилниците придобиват богатство.

المَرأةُ الكَريمَةُ تَنالُ كَرامَةً، وَالرِّجالُ العُدوانِيُونَ يَنالُونَ غِنَىً بِلا كَرامَةٍ.

17 М илостивият човек струва добро на себе си, А жестокият смущава своето тяло.

الرَّحِيمُ وَاللَّطِيفُ يَنفَعُ نَفسَهُ، أمّا الرَّجُلُ القاسِي فَيُؤْذِي نَفسَهُ.

18 Н ечестивият придобива измамлива печалба, А който сее правда <има> сигурна награда.

الشِّرِّيرُ لا يَرْبَحُ شَيئاً حَقِيقِيّاً، أمّا الَّذِي يَبذُرُ البِرُّ فَينالُ مُكافَأةً حَقِيقِيَّةً.

19 К ойто е утвърден в правдата, <ще стигне> живот, А който се стреми към злото <съдействува> за своята смърт.

الثّابِتُ فِي البِرِّ يُعطَى حَياةً أطوَلَ، وَالَّذِي يَتبَعُ الشَّرَّ سَيَمُوتُ.

20 Р азвратените в сърце са мерзост Господу; А непорочните в пътя си са угодни Нему.

اللهُ يَكرَهُ النّاسَ الَّذِينَ يُفَكِّرُونَ بِأفكارٍ شِرِّيرَةٍ، وَيَقبَلُ الَّذِينَ يَعِيشُونَ بِاسْتَقامَةٍ.

21 & lt;Даже> ръка с ръка <да се съедини, пак> {Или: Давам ръка в ръка че.} нечестивият няма да остане ненаказан; А потомството на праведните ще се избави.

الأشرارُ سَيُعاقَبُونَ لا مَحالَةَ، أمّا الأبرارُ وَأبناؤُهُمْ فَسَينْجُونَ.

22 & lt;Както е> златна халка на носа на свиня, Така е красивата, но безразсъдна жена.

المَرأةُ الجَمِيلَةُ الحَمقاءُ، تُشبِهُ الخاتَمَ الذَّهَبِيَّ فِي أنْفِ الخِنْزِيرِ.

23 Ж еланото от праведните е само добро, А ожиданото от нечестивите е надменност.

رَغبَةُ البارِّ هِيَ لِلخَيرِ، أمّا الأشرارُ فَرَجاؤُهُمْ يُؤَدِّي إلَى الغَيظِ.

24 Е дин разпръсва <щедро>, но <пак> има повече изобилие, А друг се скъпи без мяра, но пак <стига> до немотия,

هُناكَ مَنْ يُعطِي بِسَخاءٍ فَيَزدادُ، وَهُناكَ مَنْ يُصبِحُ فَقِيراً لِأنَّهُ لا يُعطِي كَما يَنْبَغِي.

25 Б лаготворната душа ще бъде наситена; И който пои, сам ще бъде напоен.

الكَرِيمُ سَيُصبِحُ غَنِيّاً، وَمَنْ يُعِينُ غَيرَهُ هُوَ أيضاً سَيُعانُ.

26 К ойто задържа жито ще бъде проклинат от народа, А който продава, благословение <ще почива> на главата му.

يَكرَهُ النّاسُ مَنْ يَحْتَكِرُ القَمْحَ، وَيُبارِكُونَ مَنْ يَبِيعُهُ.

27 К ойто усърдно търси доброто, търси <и> благоволение, А който търси злото, то ще дойде и върху него.

مَنْ يُكافِحْ مِنْ أجلِ الخَيرِ يَجِدِ البَرَكَةَ، أمّا الباحِثُ عَنِ الشَّرِّ فَالشَّرُّ سَيَأْتِيهِ.

28 К ойто уповава на богатството си, ще падне, А праведните ще цъфтят като зелен лист.

مَنْ يَعتَمِدْ عَلَى غِناهُ يَسقُطْ، أمّا البارُّ فَسَيُشرِقُ مِثلَ وَرَقَةٍ خَضراءَ.

29 К ойто смущава своя си дом ще наследи вятър; И безумният <ще стане> слуга на мъдрия по сърце.

مَنْ يُسِيءْ إلَى عائِلَتِهِ لا يَحصُلَ عَلَى شَيءٍ، وَالأحْمَقُ يَصِيرُ عَبداً لِلحَكِيمِ.

30 П лодът на праведния е дърво на живот; И който е мъдър придобива души.

ثَمَرُ البارِّ مِثلُ شَجَرَةٍ تُعطِي الحَياةَ، وَالذي يُنْقِذُ النّاسَ بِهَذا الثَّمَرِ حَكِيمٌ.

31 Е то, <и> на праведния се въздава на земята, - Колко повече на нечестивия и на грешния!

إنْ كانَ البارُّ يَأخُذُ أُجرَةً عَلَى الأرْضِ، فَبالأَولَى الشِّرِّيرُ وَالخاطئُ.