1 А неприятелите на Юда и на Вениамина, като чуха, че върналите се от плена строели храма на Господа Израилевия Бог,

وَلَمّا سَمِعَ أعداءُ يَهُوذا وَبَنْيامِيْنَ أنَّ اليَهُودَ العائِدِينَ مِنَ السَّبيِ يُعِيدُونَ بِناءَ هَيكَلِ اللهِ ، إلَهِ إسْرائِيلَ،

2 д ойдоха при Зоровавела и при началниците на бащините <домове> та им рекоха: Да градим с вас; защото и ние търсим вашия Бог както вие Нему и жертвуваме от времето на Асирийския цар Есарадон, който ни възведе тук.

جاءُوا إلَى زَرُبّابِلَ وَرُؤَساءِ العَشائِرِ وَقالُوا لَهُمْ: «دَعُونا نُساعِدكُمْ فِي البِناءِ، فَنَحنُ نَتَقَرَّبُ إلَى إلَهِكُمْ مِثلُكُمْ، وَنَحنُ نُقَدِّمُ لَهُ الذَّبائِحَ مُنذُ عَهدِ أسَرْحَدُّونَ مَلِكِ أشُّورَ الَّذِي جاءَ بِنا إلَى هُنا.»

3 Н о Зоровавел, Исус и останалите началници на Израилевите бащини <домове> им рекоха: Не можете вие заедно с нас да построите дом на нашия Бог; но ние сами ще построим на Господа Израилевия Бог, както ни заповяда персийският цар Кир.

لَكِنَّ زَرُبّابِلَ وَيَشُوعَ وَرُؤَساءَ العَشائِرِ الأُخرَى رَدُّوا عَلَيهِمْ وَقالُوا: «لا نَستَطِيعُ أن نَسمَحَ لَكُمْ بِأنْ تَبنُوا مَعَنا بَيتاً لإلَهِنا. فَعَلَينا وَحدَنا أن نَبنِيَ للهِ ، إلَهِ إسْرائِيلَ، كَما أمَرَنا كُورَشُ مَلِكُ فارِسَ.»

4 Т огава людете на земята ослабваха ръцете на Юдовите люде и им пречеха в граденето,

وَكانَ شَعبُ تِلكَ الأرْضِ يُحاوِلُ بِذَلِكَ أن يُثَبِّطَ هِمَّةَ بَنِي يَهُوذا وَيُخِيفُهُمْ حَتَّى لا يَبنُوا.

5 и наемаха съветници против тях, за да осуетят намерението им, през всичките дни на персийския цар Кир, дори до царуването на персийския цар Дарий.

وَقَدَّمُوا الرِّشوَةَ لِلمَسؤُولِينَ الفُرْسِ حَتَّى يُقاوِمُوا اليَهُودَ وَيُعِيقُوا خُطَّتَهُمْ. وَاستَمَرَّ ذَلِكَ طَوالَ فَترَةِ حُكمِ المَلِكِ كُورَشَ وَإلَى أن أصبَحَ دارِيُوسُ مَلِكاً عَلَى بِلادِ فارِسَ. مُقاوَمَةُ اليَهُودِ فِي عَهدِ أحَشْوِيرُوشَ وَأرْتَحْشَسْتا

6 И когато царуваше Асуир, в началото на царуването му, написаха обвинение против жителите на Юда и Ерусалим.

وَفِي بِدايَةِ حُكمِ المَلِكِ أحَشْوِيرُوشَ، قَدَّمَ أعداءُ اليَهُودِ شَكوَى خَطِيَّةً ضِدَّ سُكّانِ يَهُوذا وَمَدينَةِ القُدْسِ.

7 В дните на Артаксеркса писаха Вислам, Митридат, Тавеил и другите им съслужители до персийския цар Артаксеркс; и писмото се написа със сирийски <букви> и се съчини на сирийски <език>.

وَفِي عَهدِ أرْتَحْشَسْتا مَلِكِ فارِسَ، كَتَبَ بِشلامُ وَمِثْرَداثُ وَطَبْئِيلُ وَبَقِيَّةُ جَماعَتِهِمْ رِسالَةً إلَى أرْتَحْشَسْتا. وَكانَتِ الوَثِيقَةُ مَكتُوبَةً بِاللُّغَةِ الأرامِيَّةِ وَمُتَرجَمَةً.

8 В ластникът Реум, и секретарят Самса писаха писмо против Ерусалим до цар Артаксеркса както следва:

وَكَتَبَ رَحُومُ نائِبُ المَلِكِ، وَشِمْسايُ الكاتِبُ، رِسالَةً إلَى المَلِكِ أرْتَحْشَسْتا يُحَرِّضانِهِ عَلَى يَهُودِ مَدينَةِ القُدْسِ، جاءَ فِيها:

9 В ластникът Реум, секретарят Самса и другите им съслужители, динците, афарсахците, тарфалците, афарсяните, архевците, вавилоняните, сусанците, деавците, еламците

مِنْ رَحُومَ وَكِيلِ المَلِكِ وَشِمْشايَ الكاتِبِ وَبَقِيَّةِ زُمَلائِهِما القُضاةِ وَالمَندُوبِينَ وَالمَسؤُولِينَ وَالفُرْسِ وَالأرَكْوِيِّينَ وَالبابِلِيِّينَ وَالشُّوشَنِيِّينَ – أي العِيلامِيِّينَ،

10 и останалите народи, които великият и славният Асенафар доведе та засели в градовете на Самария и в другите <градове> оттатък реката, и прочее, -

وَمِنْ بَقِيَّةِ الأُمَمِ الَّتِي طَرَدَها أُسْنَفَّرُ العَظِيمُ الشَّهِيرُ مِنْ بِلادِهِا، وَأسكَنَها فِي مُدُنِ السّامِرَةِ وَبَقِيَّةِ المِنْطَقَةِ غَربَ نَهرِ الفُراتِ.

11 ( ето препис от писмото, което пратиха на цар Артаксеркса, -) Слугите ти, мъжете, които са оттатък реката, и прочее:

هَذِهِ نُسخَةٌ مِنَ الرِسالةِ إلَى المَلِكِ أرْتَحْشَسْتا: إلَى المَلِكِ مِنْ عَبِيدِكَ السّاكِنِينَ فِي مِنْطَقَةِ غَرْبَ نَهرِ الفُراتِ.

12 Д а е известно на царя, че юдеите, които възлязоха от тебе при нас, като стигнаха в Ерусалим, градят бунтовния и злия град, и издигат стената като са свързали основите.

لِيَكُن مَعلُوماً عِندَ المَلِكِ أنَّ اليَهُودَ الَّذِينَ قَدِمُوا مِنْ عِندِكَ قَد تَوَجَّهُوا إلَى مَدينَةِ القُدْسِ، وَأنَّهُمْ يَقُومُونَ الآنَ بِإعادَةِ بِناءِ المَدِينَةِ المُتَمَرِّدَةِ الشِّرِيرَةِ، وَيُكمِلُونَ بِناءَ أسوارِها وَيُصلِحُونَ أساساتِها.

13 Д а е известно сега на царя, че, ако се съгради тоя град и се издигнат стените, то няма да плащат данък, мито, или пътна повинност, така щото ще повредят дохода на царете.

فَلِيَكُن مَعلُوماً لَدَى المَلِكِ أنَّهُ إذا أُعِيدَ بِناءُ المَدِينَةِ وَأُكمِلَتْ أسوارُها، فَإنَّهُمْ سَيَمتَنِعُونَ عَن دَفعِ أيِّ نَوعٍ مِنَ الضَّرائِبِ، مِمّا سَيُلحِقُ الضَرَرَ فِي نِهايَةِ الأمرِ بِالمَصالِحِ المَلَكِيَّةِ.

14 А понеже ние се храним от палата, и е неприлично за нас да гледаме вредата, <която ще се нанесе> на царя, за това пратихме да известим на царя,

وَحَيْثُ إنَّنا أكَلنا مِلحَ المَلِكِ وَعاهَدناهُ عَلَى الوَلاءِ، فَإنَّهُ لا يَلِيقُ بِنا أن نَرَى ضَرَراً يُصِيبُهُ وَنَسكُتَ. لِذَلِكَ أرسَلنا هَذِهِ الرِّسالَةَ لإبلاغِ المَلِكِ بِالأمرِ،

15 з а да се издири в книгата на летописите на бащите ти; и ще намериш в книгата на летописите и ще узнаеш, че тоя град е град бунтовен, пакостен на царете и на областите, и че още от старо време са дигали въстания всред него, за която вина тоя град е бил опустошен.

لِكَي يَتِمَّ إجراءُ بَحثٍ فِي سِجِلّاتِ آبائِكَ، فَتَكشِفَ أنَّ هَذِهِ المَدِينَةَ مَدِينَةٌ مُتَمَرِّدَةٌ تُزْعِجُ المُلُوكَ وَالأقالِيمَ، وَأنَّها حَرَّضَت عَلِى التَّمَرُّدِ مُنذُ القَدِيمِ، وَلِهَذا دُمِّرَتْ.

16 И звестяваме на царя, че, ако тоя град се съгради <наново>, и се издигнат стените му, не ще имаш никакво притежание отсам реката.

كَما نُبلِغُ المَلِكَ أنَّهُ إذا أُعِيدَ بِناءُ هَذِهِ المَدِينَةِ، وَأُكمِلَتْ أسوارُها، فَلَن يَكُونَ لَكَ نَصِيبٌ فِي إقلِيمِ ما وَراءَ نَهرِ الفُراتِ.

17 Ц арят отговори на властника Реум, на секретаря Самса и на другите им съслужители, които живееха в Самария и в другите <градове> отсам реката: Мир и прочее.

فَأرسَلَ المَلِكُ رِسالَةً جَوابِيَّةً يَقُولُ فِيها: إلَى رَحُومَ نائِبِ المَلِكِ وَشَمْشايَ الكاتِبِ وَبَقِيَّةِ زُمَلائِهِما السّاكِنِينَ فِي السّامِرَةِ وَبَقِيَّةِ إقلِيمِ ما وَراءَ نَهرِ الفُراتِ: سلامٌ لَكُمْ …

18 П исмото, което ни пратихте, прочете се разумливо пред мене,

لَقَد قُرِئَت وَتُرجِمَت رِسالَتُكُمْ أمامِي.

19 и като издадох указ, издириха и намериха, че тоя град още от старо време се е подигал против царете, и че в него са ставали бунтове и въстания.

وَأصدَرتُ أمراً بِتَقَصِّي الحَقائِقِ، فَوَجَدتُ أنَّ هَذِهِ المَدِينَةَ ثارَت عَلَى المُلُوكِ مُنذُ القَدِيمِ، وَأنَّ فِيها تَمَرُّداً وَتَحرِيضاً إلَى الآنِ.

20 И мало още и силни царе над Ерусалим, които владеели над всичките <страни> оттатък реката, на които се плащало данък, мито и пътна повинност.

وَكانَ قَد حَكَمَ مَدينَةَ القُدْسِ مُلُوكٌ أقوِياءٌ وَسَيطَرُوا عَلَى كُلِّ الإقلِيمِ الواقِعِ غَرْبَ نَهرِ الفُراتِ، وَدُفِعَت لَهُمُ الجِزيَةُ وَالضَّرِيبَةُ.

21 С ега, прочее, заповядайте да престанат ония мъже и да се не съгради тоя град, докле не се издаде указ от мене.

وَالأنَ أصْدِرُوا أمْراً بِإيقافِ أُولَئِكَ الرِّجالِ اليَهُودِ عَنِ العَمَلِ، فَلا تُبنَى هَذِهِ المَدِينَةُ ثانِيَةً إلّا بِأمْرٍ مِنِّي.

22 И внимавайте да не бъдете небрежливи в това, да не би да порасте злото за щета на царете.

وَلا تَتَهاوَنُوا فِي تَنفِيذِ هَذا الأمرِ لِئَلّا يَسوءَ الأمرُ وَتَتَضَرَّرَ المَصالِحُ المَلَكِيَّةُ. تَوَقُّف العَمَلِ فِي الهَيْكَل

23 А когато се прочете преписът от цар Артаксерксовото писмо пред Реума и секретаря Самса и служителите им, побързаха да възлязат в Ерусалим при юдеите та ги спряха на сила.

وَحالَما قُرِئَت رِسالَةُ المَلِكِ أرْتَحْشَسْتا أمامَ رَحُومَ وَشَمْشايَ الكاتِبِ وَجَماعَتِهِما، ذَهَبُوا فَوراً إلَى اليَهُودِ فِي مَدينَةِ القُدْسِ، وَأوقَفُوهُمْ عَنِ العَمَلِ بِالقُوَّةِ.

24 Т ака престана работата по Божия дом, който е в Ерусалим, и остана спряна до втората година от царуването на персийския цар Дарий.

وَتَوَقَفَ العَمَلُ فِي بَيتِ اللهِ فِي مَدينَةِ القُدْسِ، وَلَمْ يُستَأنَفِ العُمَلُ إلّا فِي السَّنَةِ الثّانِيَةِ مِنْ حُكمِ دارِيُوسَ، مَلِكِ بِلادِ فارِسَ.