1 И когато Господ щеше да възнесе Илия на небето с вихрушка, Илия отиде с Елисея от Галгал.

وَاقتَرَبَ الوَقْتُ الَّذِي كانَ اللهُ سَيَرْفَعُ فِيهِ إيلِيّا فِي عاصِفَةٍ إلَى السَّماءِ. فانطَلَقَ إيلِيّا وَألِيشَعُ مِنَ الجِلْجالِ.

2 И Илия рече на Елисея: Седи тука, моля, защото Господ ме прати до Ветил. А Елисей рече: <Заклевам се> в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. И така, слязоха във Ветил.

فَقالَ إيلِيّا لِألِيشَعَ: «أُرِيدُكَ أنْ تَبقَى هُنا، لِأنَّ اللهَ أمَرَنِي بِأنْ أذْهَبَ إلَى بَيتَ إيلَ.» فَقالَ ألِيشَعُ: «أُقسِمُ بِاللهِ الحَيِّ، وَبِحَياتِكَ، إنِّي لَنْ أترُكَكَ.» فَنَزَلَ الرَّجُلانِ مَعاً إلَى بَيتَ إيلَ.

3 И пророческите ученици {Еврейски. Синовете на пророците; <и така из цялата глава.>}, които бяха във Ветил, излязоха при Елисея та му рекоха: Знаеш ли, че днес Господ ще ти вземе господаря, <който е бил> над тебе {Еврейски: От върху главата ти.}? А той каза: Да, зная това, мълчете.

فَجاءَتْ جَماعَةُ الأنبِياءِ فِي بَيتَ إيلَ إلَى ألِيشَعَ وَقالُوا لَهُ: «أتَعلَمُ أنَّ اللهَ سَيَأْخُذُ سَيِّدَكَ اليَوْمَ مِنْكَ؟» فَأجابَ ألِيشَعُ: «نَعَمْ، أعلَمُ. فَلا تَتَحَدَّثُوا عَنْ هَذا الأمْرِ.»

4 Т огава Илия му рече: Елисее, седи тук, моля, защото Господ ме прати в Ерихон. А той рече: <Заклевам се в> живота на Господа и <в> живота на душата ти, няма да те оставя. Така, дойдоха в Ерихон.

وَبَعدَ ذَلِكَ قالَ إيلِيّا لِألِيشَعَ: «أُرِيدُكَ أنْ تَبْقَى هُنا، لِأنَّ اللهَ أمَرَنِي بِأنْ أذهَبَ إلَى أرِيحا.» فَقالَ ألِيشَعُ: «أُقسِمُ بِاللهِ الحَيِّ، وَبِحَياتِكَ، إنِّي لَنْ أترُكَكَ.» فَذَهَبَ الرَّجُلانِ مَعاً إلَى أرِيحا.

5 И пророческите ученици, които, бяха в Ерихон, дойдоха при Елисея та му рекоха: Знаеш ли, че днес Господ ще ти вземе господаря, <който е бил> над тебе? А той отговори: Да, зная това мълчете.

فَجاءَتْ جَماعَةُ الأنبِياءِ فِي أرِيحا إلَى ألِيشَعَ وَقالُوا لَهُ: «أتَعلَمُ أنَّ اللهَ سَيَأْخُذُ سَيِّدَكَ اليَوْمَ مِنْكَ؟» فَأجابَ ألِيشَعُ: «نَعَمْ، أعلَمُ، فَلا تَتَحَدَّثُوا عَنْ هَذا الأمْرِ.»

6 Т огава Илия му рече: Седи тука, моля, защото Господ ме прати до Иордан. А той каза: <Заклевам се в> живота на Господа и <в> живота на душата ти, няма да те оставя. И тъй, отидоха и двамата.

وَبَعدَ ذَلِكَ، قالَ إيلِيّا لِألِيشَعَ: «أُرِيدُكَ أنْ تَبْقَى هُنا، لِأنَّ اللهَ أمَرنِي بِأنْ أذهَبَ إلَى نَهْرِ الأُردُنِّ.» فَأجابَ ألِيشَعُ: «أُقسِمُ بِاللهِ الحَيِّ، وَبِحَياتِكَ، إنِّي لَنْ أترُكَكَ.» فَواصَلَ الرَّجُلانِ سَيرَهُما.

7 И петдесет мъже от пророческите ученици отидоха та застанаха насреща им от далеч. А те двамата застанаха при Иордан.

وَتَبِعَهُما خَمْسُونَ رَجُلاً مِنْ جَماعَةِ الأنبِياءِ. وَوَقَفَ إيلِيّا عِنْدَ نَهْرِ الأُردُنِّ. وَوَقَفَ الأنبِياءُ الخَمْسُونَ بَعِيداً عَنْهُما مُقابِلَهُما.

8 И като взе Илия кожуха си та го сгъна, удари водата; и тя се раздели на едната и на другата страна, така че двамата преминаха по сухо.

فَخَلَعَ إيلِيّا مِعطَفَهُ، وَطَواهُ، وَضَرَبَ المياهَ بِهِ. فانشَقَّتِ المياهُ إلَى اليَمِينِ وَإلَى اليَسارِ. فَعَبَرَ إيلِيّا وَألِيشَعُ النَّهْرَ إلَى أرْضٍ يابِسَةٍ.

9 И когато преминаха, Илия каза на Елисея: Искай какво да ти сторя преди да бъда отнет от тебе. И рече Елисей: Моля, нека бъде в мене двоен дял от духа ти.

وَبَعدَ أنْ عَبَرا النَّهْرَ، سَألَ إيلِيّا ألِيشَعَ: «ماذا تُرِيدُنِي أنْ أفعَلَ لَكَ قَبلَ أنْ يَأْخُذَنِي اللهُ مِنْكَ؟» فَقالَ ألِيشَعُ: «أُرِيدُ أنْ أكُونَ خَلِيفَتَكَ.»

10 А той рече: Мъчно нещо поиска ти; <но>, ако ме видиш, когато ме отнемат от тебе, ще ти бъде така; но ако не, не ще бъде.

فَقالَ إيلِيّا: «طَلَبْتَ أمْراً صَعْباً. إذا رَأيتَنِي أُؤْخَذُ مِنْكَ، سَيُسْتَجابُ طَلَبُكَ. وَإلّا، فَلَنْ يَكُونَ لَكَ ما طَلَبْتَهُ.» ارتفاع إيلِيّا إلَى السَّماء

11 И докато те още ходеха и се разговаряха, ето огнена колесница и огнени коне, които ги разделиха един от друг; и Илия възлезе с вихрушка на небето.

وَبَينَما كانَ إيلِيّا وَألِيشَعُ يَمْشِيانِ وَيَتَحادَثانِ، جاءَتْ مَرْكَبَةٌ وَخُيُولٌ مِنْ نارٍ وَفَصَلَتْ بَينَهُما. ثُمَّ رُفِعَ إيلِيّا إلَى السَّماءِ فِي عاصِفَةٍ.

12 А Елисей, като гледаше, извика: Татко мой, татко мой, колесницата Израилева и конница негова! И не го видя вече. И хвана дрехите си та ги разкъса на две части.

فَلَمّا رَأى ألِيشَعُ ذَلِكَ، صَرَخَ: «يا أبِي! يا أبِي! يا مَرْكَبَةَ إسْرائِيلَ وَفُرْسانِها!» وَلَمْ يَرَ ألِيشَعُ إيلِيّا مَرَّةً أُخْرَى. فَأمسَكَ ألِيشَعُ ثِيابَهُ وَشَقَّها حُزْناً.

13 И като дигна кожуха на Илия, който падна от него, върна се и застана на брега на Иордан.

وَكانَ مِعطَفُ إيلِيّا قَدْ وَقَعَ عَلَى الأرْضِ، فَالتَقَطَهُ ألِيشَعُ. وَعادَ فَوَقَفَ عِنْدَ ضِفَّةِ نَهْرِ الأُرْدُنِّ.

14 И взе кожуха, който падна от Илия, та удари водата и рече: Где е Господ Израилевият Бог? И като удари и той водата, тя се раздели на едната и на другата страна; и Елисей премина.

وَضَرَبَ الماءَ بِمِعْطَفِ إيلِيّا وَقالَ: «أينَ اللهُ إلَهُ إيلِيّا؟» فانْشَقَّ الماءُ إلَى اليَمِينِ وَاليَسارِ! فَعَبَرَ ألِيشَعُ النَّهْرَ إلَى اليابِسَةِ. الأنبِياءُ يَبْحَثُونَ عَنْ إيلِيّا

15 А пророческите ученици, които бяха в Ерихон, като го видяха отсреща рекоха: Илиевият дух остава на Елисея. И дойдоха да го посрещнат, и му се поклониха до земята.

وَلَمّا رَأتْ جَماعَةُ الأنبِياءِ فِي أرِيحا ألِيشَعَ، قالُوا: «قَدْ حَلَّ رُوحُ اللهِ الَّذِي كانَ فِي إيلِيّا عَلَى ألِيشَعَ.» وَسَجَدُوا إلَى الأرْضِ احتِراماً لِألِيشَعَ.

16 Т огава му рекоха: Ето сега, между слугите ти има петдесет силни мъже; нека отидат, молим, да потърсят господаря ти, да не би да го е дигнал Господният Дух и го е хвърлил на някое бърдо или в някоя долина. А той каза: Не изпращайте.

وَقالُوا لَهُ: «ها إنَّ مَعَنا خَمْسِينَ رَجُلاً قَوِيّاً، فَليَذْهَبُوا لِيُفَتِّشُوا عَنْ سَيِّدِكَ. فَرُبَّما حَمَلَهُ رُوحُ اللهِ وَوَضَعَهُ عَلَى جَبَلٍ أوْ وَادٍ ما.» فَأجابَهُمْ ألِيشَعُ: «لا، لا تُرْسِلُوهُمْ.»

17 Н о като настояваха пред него толкоз щото се засрами, рече: Изпратете. Изпратиха, прочее, петдесет мъже, които търсиха три дена, но не го намериха.

فَألَحُّوا عَلَيهِ حَتَّى أحْرَجُوهُ، فَقالَ لَهُمْ: «أرسِلُوا الرِّجالَ.» فَأرسَلُوا الرِّجالَ الخَمْسِينَ لِيَبْحَثُوا عَنْ إيلِيّا. فَفَتَّشُوا ثَلاثَةَ أيّامٍ، فَلَمْ يَجِدُوهُ.

18 И когато се върнаха при него, (защото той беше останал в Ерихон); рече им: Не ви ли казах: Не отивайте?

فَعادَ الرِّجالُ إلَى أرِيحا حَيثُ كانَ ألِيشَعُ يُقِيمُ وَأخبَرُوهُ. فَقالَ لَهُمْ: «أما قُلْتُ لَكُمْ لا تَذْهَبُوا؟» تَحليةُ المِياه

19 С лед това, гражданите казаха на Елисея: Виж, молим ти се, местоположението на тоя град е добро, както вижда господарят ни; но водата е лоша, а земята е безплодна.

وَقالَ أهلُ المَدِيْنَةِ لِألِيشَعَ: «ها أنْتَ تَرَى أنَّ مَوْقِعَ المَدِينَةِ جَيِّدٌ وجَمِيلٌ. لَكِنَّ المِياهَ فِيها غَيرُ صالِحَةٍ لِلرَّيِّ. وَلِهَذا لا تُنتِجُ الأرْضُ مَحاصِيلَ.»

20 А той рече: Донесете ми ново блюдо, и турете в него сол. И донесоха му.

فَقالَ ألِيشَعُ: «أحْضِرُوا لِي طاساً جَدِيداً، وَضَعُوا فِيهِ مِلْحاً.» فَأحْضَرُوا لَهُ الطّاسَ.

21 Т огава слезе при извора на водата та хвърли солта в него, като рече: Така казва Господ: Изцерих тая вода; не ще има вече от нея ни смърт ни безплодие.

ثُمَّ ذَهَبَ ألِيشَعُ إلَى نَبْعِ الماءِ وَألقَى المِلْحَ فِي الماءِ. وَقالَ: «يَقُولُ اللهُ: ‹ها أنا أجعَلُ هَذِهِ المِياهِ عَذْبَةً. وَمُنْذُ الآنَ فَصاعِداً لَنْ تُسَبِّبَ مَوْتاً لِلأرْضِ وَالمَحاصِيلِ.›»

22 Т ака водата биде изцерена, <каквато е и> до днес, според словото, което Елисей говори.

فَصارَ الماءُ عَذْباً. وَما زالَ كَذَلِكَ حَتَّى يَوْمِنا هَذا كَما قالَ ألِيشَعُ. بَعْضُ الأولادِ يَسخَرُونَ مِنْ ألِيشَع

23 И от там той възлезе във Ветил; и като се качваше по пътя, излязоха из града малки деца та му се присмиваха, като му казваха: Качи се, плешиве! качи се, плешиве!

ثُمَّ انْصَرَفَ ألِيشَعُ مِنْ هُناكَ مُتَوَجِّهاً إلَى بَيتَ إيلَ. وَبَينَما كانَ ألِيشَعُ يَصْعَدُ التَّلَّةَ إلَى تِلْكَ المَدِينَةِ، خَرَجَ أولادٌ مِنَ المَدِينَةِ. وَبَدَأُوا يَهْزَأُونَ بِهِ وَيَقُولُونَ: «تَعالَ يا أصلَعُ! تَعالَ يا أصلَعُ!»

24 А той, като се озърна назад и ги видя, прокле ги в Господното име. И излязоха из дъбравата две мечки та разкъсаха от тях четиридесет и две деца.

فَالتَفَتَ ألِيشَعُ إلَى الوَراءِ، فَرَآهُمْ وَلَعَنَهُمْ بِاسْمِ اللهِ. فَخَرَجَتْ دُبَّتانِ مِنَ الغابَةِ وَمَزَّقَتا الأولادَ. وَكانُوا اثْنَينِ وَأربَعِينَ وَلَداً.

25 И от там отиде на планината Кармил, отгдето и се върна в Самария.

وَانْصَرَفَ ألِيشَعُ مِنْ بَيتَ إيلَ إلَى جَبَلِ الكَرْمَلِ. وَمِنْ هُناكَ رَجِعَ إلَى السّامِرَةِ.