1 И когато на третия ден Давид и мъжете му влязоха в Сиклаг, амаличаните бяха нападнали южната страна и Сиклаг, и бяха опустошили Сиклаг и бяха го изгорили с огън.

وَحالَما وَصَلَ داوُدُ وَرِجالُهُ إلَى صِقلَغَ فِي اليَومِ الثّالِثِ، رَأَوْا أنَّ عَمالِيقَ قَدْ هاجَمُوا المَدِينَةَ. فَقَدْ غَزا عَمالِيقُ مِنْطَقَةَ النَّقَبِ، وَهاجَمُوا صِقلَغَ، وَأحرَقُوا المَدِينَةَ،

2 Б яха запленили и жените, които се намираха в него; не бяха убили никого, ни малък, ни голям, но бяха ги откарали и бяха отишли в пътя си.

وَأخَذُوا كُلَّ نِسائِها الكَبِيراتِ مِنهُنَّ وَالصَّغِيراتِ سَبايا. لَمْ يَقتُلُوا أحَداً، لَكِنَّهُمْ أسَرُوا الجَمِيعَ، وَذَهَبُوا فِي طَرِيقِهِم.

3 А когато Давид и мъжете му дойдоха в града, ето, беше изгорен с огън, и жените им, синовете им и дъщерите им пленени.

وَعِندَما دَخَلَ داوُدُ وَرِجالُهُ صِقلَغَ، وَجَدُوها تَحتَرِقُ. وَوَجَدُوا أنَّ زَوجاتِهِمْ وَأولادَهُمْ وَبَناتِهِمْ قَدْ أُسِرُوا.

4 Т огава Давид и людете, които бяха с него, плакаха с висок глас, докато не им остана вече сила да плачат.

فَبَكَى داوُدُ وَكُلُّ رِجالِ جَيشِهِ بِشِدَّةٍ حَتَّى لَمْ تَعُدْ لَدَيهِمْ قُوَّةٌ عَلَى البُكاءِ.

5 С ъщо и двете Давидови жени бяха пленени, езраелката Ахиноам и Авигея жената на кармилеца Навал.

وَكانَتِ امرَأتا داوُدَ، أخِينُوعَمُ اليَزرَعِيلِيَّةُ وَأبِيجايِلُ أرمَلَةُ نابالَ الكَرمِلِيِّ، قَدْ أُخِذَتا أيضاً.

6 И Давид се наскърби много, защото людете говореха да го убият с камъни, понеже душата на всички люде беше преогорчена, всеки за синовете си и дъщерите си; а Давид се укрепи в Господа своя Бог.

وَكانَ كُلُّ رِجالِ الجَيشِ حَزانَى وَغاضِبِينَ لِأنَّ أولادَهُمْ وَبَناتِهِمْ قَدْ أُسِرُوا. فَتَشاوَرَ الرِّجالُ حَولَ رَجْمِ داوُدَ. فَتَضايَقَ داوُدُ كَثِيراً، لَكِنَّهُ وَجَدَ قُوَّةً فِي إلَهِهِ.

7 Т огава Давид каза на свещеника Авиатара, Ахимелеховия син: Донеси ми тук, моля, ефода. И Авиатар донесе ефода при Давида.

فَقالَ داوُدُ لِلكاهِنِ أبِياثارَ: «أحضِرِ الثَّوبَ الكَهَنُوتِيَّ،» فأحضَرَهُ.

8 И Давид се допита до Господа, казвайки: Да преследвам ли тоя полк? ще ги стигна ли? А Той му отговори: Преследвай, защото без друго ще ги стигнеш, и непременно ще отървеш <всичко>.

ثُمَّ سألَ داوُدُ اللهَ: «هَلْ سَأُطارِدُ الَّذِينَ أخَذُوا عائِلاتِنا؟ هَلْ سَألحَقُ بِهِمْ؟» فَأجابَ اللهُ: «طارِدْهُمْ، وَسَتَلحَقُ بِهِمْ، وَسَتُخَلِّصُ كُلَّ المَسبِيِّينَ.» داوُدُ يُصادِفُ عَبداً مِصرِيّاً

9 Т огава Давид отиде с шестте стотин мъже, които бяха с него, и дойдоха до потока Восор, дето се спряха изостаналите надире;

فَأخَذَ داوُدُ السِّتَّ مِئَةِ رَجُلٍ مَعَهُ وَذَهَبَ إلَى وادِي البُسُورِ. فَتَخَلَّفَ بَعْضُهُمْ.

10 п онеже останаха надире двеста души, които бяха до там уморени, щото не можаха да преминат потока Восор. А Давид и четиристотин мъже преследваха;

أمّا داوُدُ وَالأربَعُ مِئَةِ رَجُلٍ الَّذِينَ بَقُوا مَعَهُ، فَواصَلُوا مُطارَدَةَ عَمالِيقَ. فقَدْ تَخَلَّفَ مِئَتا رَجُلٍ، كانُوا تَعِبِينَ وَلَمْ يَستَطِيعُوا مُواصَلَةَ السَّيرِ.

11 и на полето намериха един египтянин, когото доведоха при Давида; и дадоха му хляб та яде, и напоиха го с вода,

فَوَجَدَ رِجالُ داوُدَ رَجُلاً مِصرِيّاً فِي الخَلاءِ، فَجاءُوا بِهِ إلَى داوُدَ. وَأعطُوا المِصرِيَّ ماءً لِيَشرَبَ وَطَعاماً لِيَأْكُلَ،

12 д адоха му и част от низаница смокини и два грозда сухо грозде; и като яде, духът му се върна в него, защото три дена и три нощи не беше ял хляб, нито беше пил вода.

إذْ لَمْ يَكُنْ قَدْ ذاقَ طَعاماً أوْ شَرِبَ ماءً ثَلاثَةَ أيّامٍ بِلَيالِيها. فَأعطُوهُ كَعكَةَ تِينٍ، وَعُنقُودَينِ مِنَ الزَّبِيبِ، فَاسْتَعادَ قُوَّتَهُ.

13 И Давид му каза: Чий си? и от где си? И той рече: Аз съм младеж египтянин, слуга на един амаличанин; и господарят ми ме остави понеже се разболях преди три дена.

فَسَألَ داوُدُ المِصْرِيَّ: «مَنْ هُوَ سَيِّدُكَ؟ وَمِنْ أينَ أنتَ؟» فَأجابَ المِصْرِيُّ: «أنا مِصْرِيٌّ، وَأنا عَبدٌ لِرَجُلٍ عَمالِيقِيٍّ. وَقَدْ مَرِضتُ قَبلَ ثَلاثَةِ أيّامٍ. فَتَخَلَّى عَنِّي سَيِّدِي.

14 Н ие нападнахме южната земя на херетците, и Юдовите земи, и южната земя на Халева, и изгорихме Сиклаг с огън.

وَكُنّا قَدْ هاجَمْنا جَنُوبَ النَّقَبِ حَيثُ يَسكُنُ الكْرِيتِيُّونَ. وَهاجَمْنا أيضاً يَهُوذا، حَيثُ يَسكُنُ الكالَبِيُّونَ وَأحرَقْنا مَدِينَةَ صِقلَغَ.»

15 Т огава Давид му каза: Завеждаш ли ме при тоя полк? А той рече: Закълни ми се в Бога, че няма да ме убиеш, нито ще ме предадеш в ръката на господаря ми, и ще те заведа при тоя полк.

فَسَألَ داوُدُ المِصْرِيَّ: «أتَقُودُنِي إلَى تِلْكَ الفِرقَةِ العَسْكَريَّةِ؟» فَأجابَ المِصْرِيُّ: «إنْ حَلَفْتَ لِي فِي حَضْرَةِ اللهِ أنَّكَ لَنْ تَقتُلَنِي أوْ تُعِيدَنِي إلَى سَيِّدِي، فَسَأُعِينُكَ عَلَى أنْ تَجِدَهُمْ.» داوُدُ يَنتَصِرُ عَلَى العَمالِقَة

16 И когато го заведе, ето, те бяха разпръснати по цялата местност та ядяха, пиеха и се веселяха поради всичките големи користи, които бяха взели от филистимската земя и от Юдовата земя.

فَقادَ المِصرِيُّ داوُدَ إلَى عَمالِيقَ. وَكانُوا مُتَمَدِّدِينَ عَلَى الأرْضِ هُنا وَهُناكَ، يَأكُلُونَ وَيَشرَبُونَ وَيَرْقُصُونَ احتِفالاً بِالغَنائمِ الَّتِي أخَذُوها مِنَ الفِلِسْطِيِّينَ وَمِنْ يَهُوذا.

17 И Давид ги поразяваше от зората дори до вечерта срещу другия ден, тъй че ни един от тях не се избави, освен четиристотин момци, които се качиха на камили и побягнаха.

فَهاجَمَهُمْ داوُدُ وَقَتَلَهُمْ. حارَبَهُمْ مِنْ شُرُوقِ الشَّمسِ إلَى مَساءِ اليَومِ التّالِي. وَلَمْ يَهرُبْ مِنهُمْ أحَدٌ غَيرُ أربَعِ مِئَةٍ مِنْ خُدّامِهِمِ الفِتيانِ الَّذِينَ رَكِبُوا عَلَى الجِمالِ وَهَرَبُوا.

18 Т ака Давид отърва всичко що бяха взели амаличаните; също и двете си жени отърва Давид.

فَاسْتَرَدَّ داوُدُ كُلَّ ما أخَذَهُ عَمالِيقُ. وَأنقَذَ زَوجَتَيهِ أيضاً.

19 Н е им се изгуби нищо, ни малко ни голямо, ни синове, ни дъщери, ни корист, ни какво да било нещо, което бяха заграбили от тях; Давид върна всичко.

وَلَمْ يَضِعْ لَهُمْ شَيءٌ. إذْ وَجَدُوا الجَمِيعَ صغاراً وَكِباراً، كُلَّ أولادِهِمْ وَبَناتِهِمْ، وَكُلَّ أشيائِهِمِ الثَّمِينَةِ. استَرجَعُوا كُلَّ ما سَلَبَهُ عَمالِيقُ. استَرجَعَ داوُدُ كُلَّ شَيءٍ.

20 С ъщо Давид взе всичките овци и говеда; и като караха тая черда пред него, казваха: Тия са Давидовите користи.

وَأخَذُوا كُلَّ الغَنَمِ وَالبَقَرِ. وَساقَها رِجالُهُ أمامَ كُلِّ الجَماعَةِ وَهُمْ يَقُولُونَ: «هَذِهِ هِيَ غَنِيمَةُ داوُدَ.» الجَمِيعُ يَقتَسِمُونَ الغَنائِمَ بِالتَّساوِي

21 И когато дойде Давид при двестате мъже, които бяха до там уморени, щото не можаха да следват Давида, и които бяха оставили при потока Восор, те излязоха да посрещнат Давида и да посрещнат людете, които бяха с него; и когато се приближи Давид при людете, поздрави ги.

وَجاءَ داوُدُ إلَى المِئَتَي رَجُلٍ الَّذِينَ بَقُوا فِي وادِي البُسُورِ. وَهُمُ الرَّجالُ الَّذِينَ كانُوا تَعِبِينَ فَلَمْ يَستَطِيعُوا أنْ يَتبَعُوا داوُدَ. فَخَرَجَ هَؤُلاءِ لِلِقاءِ داوُدَ وَالرِّجالِ الَّذِينَ ذَهَبُوا مَعَهُ. فَاقتَرَبَ داوُدُ إلَيْهِمْ وَحَيّاهُمْ.

22 А всичките лоши и развратени мъже от ония, които бяха ходили с Давида, проговориха казвайки: Понеже тия не дойдоха с нас, не ще им дадем от користите, които отървахме, освен на всекиго жена му и чадата му; тях нека вземат и да си отидат.

وَكانَ بَينَ جَيشِ داوُدَ الَّذِينَ ذَهَبُوا مَعَهُ بَعضُ مُثِيرِي المَتاعِبِ. فَتَذَمَّرُوا وَقالُوا: «لَمْ يَذهَبْ هَؤُلاءِ المِئَتا رَجُلٍ مَعَنا. فَلِماذا نُعطِيهِمْ أيَّ نَصِيبٍ مِنَ الغَنائِمِ الَّتِي أخَذناها؟ يَكفِيهِمْ أنَّنا أرجَعْنا لَهُمْ زَوجاتِهِمْ وَأبناءَهُمْ.»

23 Н о Давид каза: Не бива да постъпите така, братя мои, с ония неща, които ни даде Господ, Който ни опази и предаде в ръката ни полка що бе дошъл против нас.

فَأجابَ داوُدُ: «لا يا إخْوَتِي، لا تَفعَلُوا ذَلِكَ! انْظُرُوا كَمْ أعْطانا اللهُ! فَقَدْ حَمانا وَنَصَرَنا عَلَى أعْدائِنا الَّذِينَ هاجَمُونا.

24 И кой би послушал тия ваши думи? Но какъвто е делът на участвуващия в боя, такъв ще бъде делът и на седящия при вещите; по равно ще се делят <користите> помежду им.

وَلا أظُنُّ أنَّهُ يُوجَدُ مَنْ هُوَ مُسْتَعِدٌّ لِلتَّجاوُبِ مَعَ ما تَقُولُونَ. لِهَذا سَيَكُونُ نَصِيبُ الرَّجُلِ الَّذِي بَقِيَ عِندَ المُؤَنِ نَفسَ نَصِيبِ الرَّجُلِ الَّذِي حارَبَ. وَسَيَكُونُ تَوزِيعُ الغَنائِمِ بِالتَّساوِي.»

25 И така ставаше от оня ден и нататък; той направи това закон и повеление в Израиля, <както е> и до днес.

وَجَعَلَ داوُدُ هَذا الشَّيءَ أمراً وَقانُوناً فِي إسْرائِيلَ. وَمازالَ هَذا القانُونُ سارِياً إلَى الآنَ.

26 А когато Давид дойде в Сиклаг, изпрати от тия користи на Юдовите старейшини, на приятелите си, и рече: Ето ви подарък от користите взети от Господните врагове.

وَعِندَما وَصَلَ داوُدُ إلَى صِقلِغَ، أرسَلَ بَعضاً مِنَ الأشياءِ الَّتِي غَنِمَها مِنْ عَمالِيقَ إلَى أصدِقائِهِ قادَةِ يَهُوذا. وَقالَ لَهُمْ: «هَذِهِ هَدِيَّةٌ لَكُمْ أخَذناها منْ أعداءِ اللهِ.»

27 & lt;Изпрати> на ония, които <живееха> във Ветил, на ония в южния Рамот, на ония в Ятир,

فَأرْسلَها إلَى قادَة بَيتِ إيلَ وَرامُوثَ فِي النَّقَبِ وَيَتِّيرَ

28 н а ония в Ароир, на ония в Сифмот, на ония в Естемо,

وَعَرُوعيرَ وَسِفمُوثَ وَأشتَمُوعَ

29 н а ония в Рахал, на ония в градовете на ерамеилците, на ония в градовете на кенейците,

وَراخالَ وَمُدُنِ اليَرحَمْئِيلِيِّينَ وَمُدُنِ القِينِيِّينَ

30 н а ония в Хорма, на ония в Хорасан, на ония в Атах,

وَحُرمَةَ وَبُورِ عاشانَ وَعَتاكَ

31 н а ония в Хеврон, и на <ония във> всичките места, гдето Давид и мъжете му се навъртаха.

وَحَبْرُونَ ، وَإلَى كُلِّ الأماكِنِ الأُخرَى الَّتِي كانَ يَرتادُها داوُدُ وَرِجالُهُ.