1 ( По слав. 119). Песен на възкачванията. В бедствието си извиках към Господа; И Той ме послуша.

فِي ضِيقِي دَعَوتُ اللهَ ، فَاسْتَجابَ لِي.

2 Г осподи, избави душата ми от лъжливи устни. И от измамлив език

مِنَ النّاسِ الكاذِبِينَ المُخادِعِينَ نَجِّنِي، يا اللهُ.

3 К акво Ти дава или какво Ти притуря Измамливият език? -

أيُّها الكاذِبُونَ المُخادِعُونَ، ماذا سَتَربَحُونَ مِنَ الكَذِبِ؟

4 И зострените стрели на силен мъж, С въглища от смрика.

لَنْ تَربَحُوا غَيرَ سِهامٍ حادَّةٍ وَجَمراتٍ حامِيَةٍ.

5 Г орко ми, защото странствувам в Мосох, Живея в Кидарските шатри!

وَيلٌ لِي! فَانا بَينَكُمْ كالغَرِيبِ السّاكِنِ فِي ماشِكَ أوْ فِي الخِيامِ فِي صَحراءِ قِيدارَ.

6 Д ълго време живя душата ми С ония, които мразят мир.

طالَتْ سُكنايَ بَينَ أعداءِ السَّلامِ.

7 А з <съм> за мир; но когато говоря, Те са за бой.

إلَى السَّلامِ أدعُو، أمّا هُمْ فَيُنادُونَ بِالحَربِ.