1 Т огава първосвещеникът рече: Така ли е това?

ثُمَّ قالَ رَئيسُ الكَهَنَةِ لإستِفانُوسَ: «هَلْ ما يَتَّهِمُونَكَ بِهِ صَحِيحٌ؟»

2 А той каза: Братя и бащи, слушайте - Бог на славата се яви на Отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му рече:

فَأجابَ: «أيُّها الإخوَةُ وَالآباءُ، أصغُوا إلَيَّ! لَقَدْ ظَهَرَ إلَهُ المَجدِ لِأبِينا إبراهِيمَ حِينَ كانَ ما يَزالُ فِي أرْضِ ما بَينَ النَّهرَينِ، قَبلَ أنْ يَسكُنَ فِي حارانَ.

3 " Излез из отечеството си и из рода си, та дойди в земята, която ще ти покажа".

وَقالَ لَهُ: ‹اترُكْ بَلَدَكَ وَشَعبَكَ. وَاذْهَبْ إلَى الأرْضِ الَّتِي سَأُرِيها أنا لَكَ،

4 Т огава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, <Бог> го пресели в тая земя, в която вие сега живеете.

فَغادَرَ أرْضَ الكِلدانِيِّيْنَ وَاستَقَرَّ فِي حارانَ. «وَبَعدَ أنْ ماتَ أبُوهُ، أرسَلَهُ اللهُ مِنْ هُناكَ إلَى هَذِهِ الأرْضِ حَيثُ أنتُمْ تَسكُنُونَ الآنَ.

5 И не му даде наследство в нея ни колкото една стъпка от нога, а обеща се да я даде за притежание нему и на потомството му след него, докато той още нямаше чадо.

وَلَمْ يُعطِهِ أيَّ مِيراثٍ هُنا، وَلا حَتَّى شِبراً واحِداً. لَكِنَّهُ وَعَدَ أنْ يُعطِيَها لَهُ وَلِنَسلِهِ مِنْ بَعدِهِ مُلْكاً، رُغمَ أنَّهُ لَمْ يَكُنْ لَدَيهِ ابنٌ.

6 И Бог му говори в смисъл, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, гдето щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години.

«وَهَذا هُوَ ما قالَهُ اللهُ لَهُ: ‹سَيَكُونُ نَسلُكَ غَرِيباً فِي أرْضٍ غَرِيبَةٍ، وَسَيُستَعبَدُونَ لِأهلِها الَّذِيْنَ سَيَقسُونَ عَلَيهِمْ مُدَّةَ أربَعِ مِئَةِ عامٍ.

7 Н о Аз, рече Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и подир това ще излязат и ще Ми служат на това място.

لَكِنِّي سَأُعاقِبُ الأُمَّةَ الَّتِي تَستَعبِدُهُمْ.› وَقالَ اللهُ: ‹وَبَعدَ ذَلِكَ سَيَخرُجُونَ مِنْ تِلكَ الأرْضِ، وَسَيَعبُدُونَنِي فِي هَذا المَكانِ.›

8 И му даде в завет обрязването; и така <Авраам> роди Исаака, и обряза го в осмия ден; Исаак <роди> Якова, а Яков дванадесетте патриарси.

«وَأعطَىْ اللهُ إبْراهيمَ عَهداً عَلامَتُهُ الخِتانُ. ثُمَّ أنجَبَ إسْحاقَ وَخَتَنَهُ فِي اليَومِ الثّامِنِ لِمَولِدِهِ. وَأنجَبَ إسْحاقُ يَعقُوبَ، وَأنجَبَ يَعقُوبُ الآباءَ الاثنَيْ عَشَرَ.

9 А патриарсите завидяха на Иосифа та го продадоха в Египет; Бог, обаче, беше с него.

«وَغارَ الآباءُ مِنْ يُوسُفَ وَباعُوهُ لِيَكُونَ عَبداً فِي مِصرَ. لَكِنَّ اللهَ كانَ مَعَهُ،

10 и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар Фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом.

وَأنقَذَهُ مِنْ كُلِّ ضِيقاتِهِ. وَأعطاهُ الحِكْمَةَ، وَمَكَّنَهُ مِنْ أنْ يَكسِبَ رِضَى فِرعَوْنَ مَلِكِ مِصْرَ. فَجَعَلَهُ والِياً عَلَى مِصرَ وَعَلَى كُلِّ شُؤونِ قَصرِهِ.

11 И настана глад по цялата египетска и ханаанска земя, и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана.

ثُمَّ أتَتْ مَجاعَةٌ عَلَى كُلِّ مِصْرَ وَكَنعانَ. فَكانَ هُناكَ ضِيقٌ شَدِيدٌ، وَلَمْ يَجِدْ آباؤُنا طَعاماً.

12 А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първи път бащите ни;

«فَلَمّا سَمِعَ يَعقُوبُ أنَّهُ يُوجَدُ فِي مِصرَ قَمحٌ، أرسَلَ آباءَنا إلَى هُناكَ. فَكانَتْ هَذِهِ أوَّلَ زِيارَةٍ لَهُمْ لِمِصْرَ.

13 и на втори път Иосиф се откри на братята си, и Иосифовият род стана известен на Фараона.

«وَفِي زِيارَتِهِمُ الثّانِيَةِ لِمِصْرَ، عَرَّفَ يُوسُفُ إخْوَتَهُ بِنَفسِهِ. فَأصبَحَتْ عائِلَةُ يُوسُفَ مَعرُوفةً لِفِرعَونَ.

14 И осиф прати да повикат баща му Якова и целия му род, седемдесет и пет души.

فَأرسَلَ يُوسُفُ رَجُلاً وَدَعا أباهُ يَعقُوبَ وَكُلَّ عائِلَتِهِ، فَكانُوا خَمسَةً وَسَبعِينَ شَخصاً.

15 И тъй, Яков слезе в Египет, гдето умря, той и бащите ни;

ثُمَّ نَزَلَ يَعقُوبُ إلَى مِصرَ، وَهُناكَ ماتَ هُوَ وَآباؤُنا.

16 и пренесоха ги в Сихем, та ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил, с цена в сребро от синовете на Емора.

وَحُمِلَتْ أجسادُهُمْ إلَى شَكِيمَ ثانِيَةً، وَوُضِعَتْ فِي القَبرِ الَّذِي كانَ إبراهِيمُ قَدِ اشتَراهُ مِنْ أبناءِ حامُورَ فِي شَكِيمَ بِمَبلَغٍ مِنَ المالِ.

17 А като наближаваше времето <да се изпълни> обещанието, което Бог беше утвърдил на Авраама, людете <бяха> нарасли и се умножили в Египет,

«وَمَعَ اقتِرابِ مَوعِدِ تَحَقُّقِ الوَعدِ الَّذِي قَطَعَهُ اللهُ لإبراهِيمَ، ازدادَ شَعبُنا فِي مِصرَ وَتَكاثَرَ،

18 д окле се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Иосифа.

إلَى أنْ جاءَ مَلِكٌ آخَرُ لِيَحكُمَ مِصرَ. وَلَمْ يَكُنْ هَذا المَلِكُ قَدْ عَرَفَ يُوسُفَ.

19 Т ой с коварно постъпване против нашия род <дотолкова> притесняваше бащите ни, <щото> да хвърля децата им, за да не остават живи.

فَاسْتَغَلَّ شَعبَنا بِدَهائِهِ، وَقَسَى عَلَى آبائِنا مُجبِراً إيّاهُمْ عَلَى أنْ يَتَخَلَّوا عَنْ أطفالِهِمْ لِكَي يَمُوتُوا.

20 В това време се роди Моисей, който беше прекрасно <дете>, и когото храниха три месеца в бащиния му дом.

«فِي ذَلِكَ الوَقتِ، وُلِدَ مُوسَى، وَكانَ طِفلاً جَمِيلاً جِدّاً. نَشَأ فِي بَيتِ أبِيهِ لِمُدَّةِ ثَلاثَةِ أشهُرٍ.

21 И когато го хвърлиха, Фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син.

وَلَمّا وُضِعَ خارِجاً، أخَذَتْهُ ابنَةُ فِرعَوْنَ وَرَبَّتْهُ كابْنٍ لَها.

22 И Моисей беше научен на всичката египетска мъдрост, и бе силен в слово и в дело.

فَتَثَقَّفَ مُوسَى بِكُلِّ حِكمَةِ المِصرِيِّيْنَ. وَكانَ قَوِيّاً فِي كُلِّ ما قالَهُ وَفَعَلَهُ.

23 А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си израилтяните.

«وَعِندَما صارَ فِي الأربَعِينَ مِنْ عُمرِهِ، قَرَّرَ أنْ يَزُورَ إخْوَتَهُ بَنِي إسرائِيلَ.

24 И виждайки един <от тях> онеправдан, защити го, и отмъсти за притеснения като порази египтянина,

فَلَمّا رَأى واحِداً مِنهُمْ يَتَعَرَّضُ لِسُوءِ مُعامَلَةٍ، دافَعَ عَنهُ. وَانتَقَمَ لِلمَظلُومِ بِأنْ قَتَلَ الرَّجُلَ المَصرِيَّ.

25 м ислейки, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха.

ظَنَّ أنَّ إخْوَتَهُ سَيَفهَمُونَ بِذَلِكَ أنَّ اللهَ سَيُحَرِّرُهُمْ عَلَى يَدِهِ، لَكِنَّهُمْ لَمْ يَفهَمُوا هَذا.

26 Н а следния ден той им се яви, когато <двама от тях> се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Човеци, вие сте братя; защо се онеправдавате един друг?

«وَفِي اليَومِ التّالِي، رَأى بَعضاً مِنْ بَنِي جِنسِهِ يَتَقاتَلُونَ. فَحاوَلَ أنْ يُصلِحَ بَينَهُمْ فَقالَ: ‹أيُّها الرِّجالُ، أنتُمْ إخْوَةٌ. فَلِماذا تُسِيئُونَ أحَدُكُمْ إلَى الآخَرِ؟›

27 А тоя, който онеправдаваше ближния си, го отблъсна, и рече: Кой те е поставил началник и съдия над нас?

لَكِنَّ الرَّجُلَ الَّذِي كانَ يُسِيئُ إلَى جارِهِ دَفَعَ مُوسَى بَعِيداً وَهُوَ يَقولُ: ‹مَنْ نَصَّبَكَ حاكِماً وَقاضِياً عَلَينا؟

28 И мене ли искаш да убиеш както уби вчера египтянина?

أتُرِيدُ أنْ تَقتُلَنِي كَما قَتَلتَ المِصرِيَّ يَومَ أمسِ؟›

29 П оради тая дума, Моисей побягна и стана пришелец в мадиамската земя, гдето роди двама сина.

فَلَمّا سَمِعَ مُوسَى هَذا، هَرَبَ وَتَغَرَّبَ فِي أرْضِ مِديانَ، حَيثُ أنجَبَ وَلَدَيْنِ.

30 И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел <Господен> в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на една запалена къпина.

«وَبَعدَ مُرُورِ أربَعِينَ عاماً، ظَهَرَ لَهُ مَلاكُ الرَّبِّ فِي لَهِيبِ شُجَيرَةٍ مُحتَرِقَةٍ فِي البَرِّيَّةِ، قُربَ جَبَلِ سِيناءَ.

31 А Моисей, като видя гледката, почуди й се; но когато се приближаваше да прегледа, дойде глас от Господа;

فَلَمّا رَأى مُوسَى هَذا، ذُهِلَ مِنَ المَنظَرِ. وَعِندَ اقتِرابِهِ مِنها لِيُمعِنَ النَّظَرَ، سَمِعَ صَوتَ الرَّبِّ يَقُولُ:

32 " Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов". И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.

‹أنا إلَهُ آبائِكَ، إلَهُ إبراهِيمَ وَإلَهُ إسْحاَقَ وَإلَهُ يَعقُوبَ.› فَلَمْ يَجرُؤْ مُوسَى أنْ يَنظُرَ مُرتَجِفاً مِنَ الخَوفِ.

33 И Господ му рече: "Изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя.

ثُمَّ قالَ لَهُ الرَّبُّ: ‹اخلَعْ حِذاءَكَ مِنْ قَدَمَيكَ، فَالمَكانُ الَّذِي تَقِفُ عَلَيهِ أرْضٌ مُقَدَّسَةٌ.

34 В идях, видях злостраданието на людете Ми, които са в Египет, чух стенанието им, и слязох за да ги избавя. Дойди, прочее, и ще те изпратя в Египет".

لَقَدْ تَطَلَّعتُ وَرَأيتُ سُوءَ مُعامَلَةِ شَعبِي الَّذِينَ فِي مِصرَ، وَسَمِعتُ أنِينَهُمْ، وَنَزَلتُ لِكَي أُحَرِّرَهُمْ. فَالآنَ هَيّا لِأُرسِلَكَ إلَى مِصرَ.›

35 Т ози Моисей, когото бяха отказали <да приемат>, като му рекоха: Кой те постави началник и съдия? него Бог, чрез ръката на ангела, който му се яви в къпината, прати и за началник и за избавител.

«هَذا هُوَ مُوسَى الَّذِي سَبَقَ أنْ رَفَضُوهُ وَقالوا: ‹مَنْ نَصَّبَكَ حاكِماً وَقاضِياً عَلَينا؟› هُوَ الَّذِي أرسَلَهُ اللهُ، مِنْ خِلالِ المَلاكِ الَّذِي ظَهَرَ لَهُ فِي الشُّجَيرَةِ، لِيَكُونَ قائِداً وَمُخَلِّصاً.

36 Т ой ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червеното море и в пустинята през четиридесет години.

فَقادَهُمْ خارِجَ مِصْرَ بَعدَ أنْ أجرَى عَجائِبَ وَمُعْجِزاتٍ فِي أرْضِ مِصرَ وَفِي البَحرِ الأحمَرِ وَفِي البَرِّيَّةِ مُدَّةَ أربَعِينَ عاماً.

37 Т ова е същият Моисей, който рече на израилтяните: "Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както <въздигна> и мене",

«هَذا هُوَ مُوسَى الَّذِي قالَ لِبَنِي إسْرائِيلَ: ‹سَيُعطِيكُمُ اللهُ نَبِيّاً مِثلِي مِنْ بَينِ شَعبِكُمْ.›

38 Т ова е оня, който е бил в църквата в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас:

وَهُوَ الَّذِي كانَ مَعَ الجَماعَةِ فِي البَرِّيَّةِ، مَعَ آبائِنا وَمَعَ المَلاكِ الَّذِي كَلَّمَهُ عَلَى جَبَلِ سِيناءَ حَيثُ أخَذَ مِنَ اللهِ كَلِماتٍ مُحيِيَةً لِيُعطِيَها لَنا.»

39 к огото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха, и се повърнаха със сърцата си в Египет,

«لَكِنَّ آباءَنا لَمْ يَشاءُوا أنْ يُطِيعُوهُ، بَلْ إنَّهُمْ رَفَضُوهُ، وَحَنَّتْ قُلُوبُهُمْ إلَى العَودَةِ إلَى مِصرَ.

40 к азвайки на Аарона: "Направи ни богове, които да ходят пред нас, защото тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана".

وَقالُوا لِهارُونَ: ‹اصنَعْ لَنا آلِهَةً لِتَقُودَنا فِي الطَّرِيقِ. فَنَحنُ لا نَدرِي ما الَّذِي حَلَّ بِمُوسَى هَذا الَّذِي أخرَجَنا مِنْ أرْضِ مِصرَ.›

41 И през ония дни те <си> направиха теле, и принесоха жертва на идола и, се веселяха с това, което техните ръце бяха направили.

وَكانَ ذَلِكَ هُوَ الوَقتُ الَّذِي صَنَعُوا فِيهِ تِمثالاً لِعِجلٍ. فَقَدَّمُوا الذَّبائِحَ لِلصَّنَمِ، وَاحتَفَلُوا بِما صَنَعُوهُ بِأيدِيهِمْ.

42 З атова Бог се отвърна <от тях>, и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: - "Доме Израилев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви Четиридесет години в пустинята?

لَكِنَّ اللهَ تَحَوَّلَ عَنهُمْ، وَتَرَكَهُمْ يَعبُدُونَ نُجُومَ السَّماءِ. كَما هُوَ مَكتُوبٌ فِي كِتابِ الأنبِياءِ: ‹يَقولُ اللهُ: يا بَنِيْ إسرائِيلَ، لَمْ يَكُنْ أنا مَنْ قَدَّمتُمْ لَهُ ذَبائِحَ وَقَرابِينَ مُدَّةَ أربَعِينَ عاماً فِي البَرِّيَّةِ،

43 & lt;Напротив>, носехте скинията на Молоха, И звездата на бога Рефана, Изображенията, които <си> направихте, за да им се кланяте; <Затова>, ще ви преселя оттатък Вавилон".

بَلْ حَمَلتُمْ خَيمَةَ عِبادَةِ إلَهِكُمْ مُولُوكَ، وَنَجمَ إلَهِكُمْ رَمْفانَ. وَهِيَ الأوثانُ الَّتِي صَنَعتُمُوها لِتَعبُدُوها. لِهَذا سَأنفِيكُمْ إلَى ما وَراءَ بابِلَ.›»

44 С кинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, според както заповяда Оня, Който каза на Моисея да я направи по образа, който бе видял;

«وَكانَتْ خَيمَةُ الشَّهادَةِ مَعَ آبائِنا فِي الصَّحراء، وَقَدْ صُنِعَتْ كَما أمَرَ اللهُ الَّذِي كَلَّمَ مُوسَى إيّاهُ أنْ يَصنَعَها، حَسَبَ النَّمُوذَجِ الَّذِي رَآهُ.

45 к оято нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исуса Навиева във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи; <и така стоеше> до дните на Давида,

وَأدخَلَها آباؤُنا عِندَما دَخَلُوا الأرْضَ مَعَ يَشُوعَ، مُخرِجِينَ الأُمَمَ الَّتِي طَرَدَها اللهُ مِنْ أمامِهِمْ. وَبَقِيَتِ الخَيمَةُ هُناكَ حَتَّى زَمَنِ داوُدَ.

46 к ойто придоби Божието благоволение, и поиска да намери обиталище за Якововия Бог.

وَحازَ داوُدُ عَلَى رِضَى اللهِ. وَاستَأْذَنَ بِأنْ يَبنِيَ بَيتاً لإلَهِ يَعقُوبَ،

47 А Соломон му построи дом.

لَكِنَّ سُلَيْمانَ هُوَ الَّذِي بَنَى الهَيكَلَ.

48 Н о Всевишният не обитава в ръкотворени <храмове>, както казва пророка:

غَيرَ أنَّ العَلِيَّ لا يَسكُنُ فِي هَياكِلَ تُصْنَعُ بِالأيدِي. فَكَما يَقُولُ النَّبِيُّ:

49 " Небето ми е престол, А земята е Мое подножие; Какъв дом ще построите за Мене? Казва Господ, Или какво е мястото за Моя покой?

‹يَقُولُ الرَّبُّ: السَّماءُ عَرشٌ لِي، وَالأرْضُ مَداسٌ لِقَدَمَيَّ. فَأيُّ بَيتٍ تُرِيدُونَ أنْ تَبنُوهُ لِي؟ أوْ هَلْ أحتاجُ إلَى مَكانٍ لِلرّاحَةِ؟

50 Н е направи ли Моята ръка всичко това?"

ألَمْ تَصنَعْ يَدَيَّ هَذِهِ الأشياءَ كُلَّها؟›

51 К оравовратни и с необрязано сърце и уши! вие всякога се противите на Светия Дух; както <правеха> бащите ви, така <правите> и вие.

«أيُّها الشَّعبُ العَنِيدُ، وَيا ذَوِي القُلُوبِ وَالآذانِ غَيرِ المَختُونَةِ! أنتُمْ تُقاوِمُونَ الرُّوحَ القُدُسَ دائِماً. تَماماً كَما فَعَلَ آباؤُكُمْ.

52 К ого от пророците не гониха бащите ви? а още и избиха ония, които предизвестиха за дохождането на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци, -

فَهَلْ مِنْ نَبِيٍّ لَمْ يَضطَهِدْهُ آباؤُكُمْ؟ فَقَدْ قَتَلُوا الَّذِينَ سَبَقُوا أنْ تَنَبَّأُوا عَنْ مَجِيءِ البارِّ. وَأنتُمُ الآنَ قَدْ غَدَرتُمْ بِهِ وَقَتَلتُمُوهُ.

53 в ие, които приехте закона чрез ангелско служение, и го не опазихте.

فَأنتُمُ الَّذِينَ تَسَلَّمْتُمُ الشَّرِيعَةَ بِواسِطَةِ المَلائِكَةِ، لَكِنَّكُمْ لَمْ تُطِيعُوها.» استِشهادُ إستِفانُوس

54 А като слушаха това, сърцата им се късаха <от яд>, и те скърцаха със зъби на него.

فَلَمّا سَمِعَ اليَهُودُ هَذا، اشتَعَلُوا غَيظاً، وَصَرُّوا أسنانَهُمْ عَلَيهِ مِنَ الغَضَبِ.

55 А <Стефан>, бидейки пълен със Светия Дух, погледна на небето, и видя Божията слава и Исуса стоящ отдясно на Бога;

لَكِنَّهُ نَظَرَ إلَى السَّماءِ مُمتَلِئاً مِنَ الرُّوحِ القُدُسِ. وَرَأى مَجدَ اللهِ وَيَسُوعَ واقِفاً عَلَى يَمِينِ اللهِ.

56 и рече: Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога.

فَقالَ: «ها أنا أرَى السَّماءَ مَفتُوحَةً وَابنَ الإنسانِ واقِفاً عَنْ يَمِينِ اللهِ.»

57 Н о те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и единодушно се спуснаха върху него.

عِندَ هَذا بَدَأُوا يَصرُخُونَ وَغَطُّوا آذانَهُمْ. ثُمَّ اندَفَعُوا جَمِيعاً نَحوَهُ،

58 И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни върху него. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък на име Савел.

وَجَرُّوهُ خارِجَ المَدِينَةِ، وَبَدَأُوا يَرجُمُونَهُ. وَتَرَكَ الشُّهُودُ عَباءاتِهِمْ عِندَ قَدَمَي شابٍّ اسْمُهُ شاوُلُ.

59 И хвърляха камъни върху Стефана, който призоваваше <Христа>, казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми.

وَفِيما هُمْ مُستَمِرُّونَ فِي رَجمِ إستِفانُوسَ، كانَ هُوَ يَدْعُو وَيَقُولُ: «أيُّها الرَّبُّ يَسُوعُ، تَقَبَّلْ رُوحِي.»

60 И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай тоя грях. И като рече това, заспа.

ثُمَّ رَكَعَ وَصَرَخَ بِصَوتٍ عَظِيمٍ: «يا رَبُّ، لا تَحْسِبْ هَذِهِ الخَطِيَّةَ ضِدَّهُمْ.» وَلَمّا قالَ هَذا ماتَ.