1 Т и, прочее, чадо мое, заяквай в благодатта, която е в Христа Исуса.

أمّا أنتَ يا بُنَيَّ، فَتَقَوَّى بِالنِّعمَةِ الَّتِي لَنا فِي المَسِيحِ يَسُوعَ.

2 И каквото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни човеци, които да са способни и други да научат.

أمّا التَّعالِيمَ الَّتِي سَمِعْتَها مِنِّي بِحُضُورِ شُهُودٍ كَثِيرِينَ، فَأودِعها لِآخَرِينَ جَدِيرِينَ بِالثِّقَةِ، قادِرِينَ عَلَى تَعلِيمِ آخَرِينَ أيضاً.

3 С ъучаствувай в страданията като добър войник Исус Христов.

وَاشتَرِكْ مَعِي كَجُندِيٍّ صالِحٍ مِنْ جُنُودِ المَسِيحِ فِي احتِمالِ المَشَقّاتِ.

4 Н икой, служещ като войник, не се вплита в житейски работи, за да угоди на този, който го е записал за войник.

فَما مِنْ أحَدٍ يَنخَرِطُ فِي الجُندِيَّةِ يُوَرِّطُ نَفسَهُ بِأُمُورِ الحَياةِ المَدَنِيَّةِ، لِأنَّهُ يُحاوِلُ أنْ يَرضِيَ قائِدَهُ.

5 И ако се подвизава някой в игрите, не се увенчава, ако не се е подвизавал законно.

وَإذا اشتَرَكَ أحَدٌ فِي مُسابَقَةٍ رِياضِيَّةٍ فَإنَّهُ لا يَفُوزُ بِالجائِزَةِ إلّا إذا نافَسَ وَفْقَ القَوانِيْنِ.

6 & lt;Само> трудещият се земеделец трябва пръв да вкуси от плодовете.

وَيَنبَغي أنْ يَكُونَ الفَلّاحُ المُجِدُّ أوَّلَ مَنْ يَحصُلُ عَلَى نَصِيبٍ مِنَ الحَصادِ.

7 Р азмишлявай върху това, което <ти> казвам; и Господ ще ти даде да разбереш всичко.

فَكِّرْ بِما أقُولُهُ، وَسَيُعطِيكَ الرَّبُّ القُدرَةَ عَلَى فَهمِ هَذِهِ الأُمُورِ كُلِّها.

8 П омни Исуса Христа, от Давидовото потомство, Който възкръсна от мъртвите според моето благовестие;

تَذَكَّرْ دائِماً يَسُوعَ المَسِيحَ الَّذِي قامَ مِنَ المَوتِ، وَالَّذِي هُوَ مِنْ نَسلِ داوُدَ. فَهَذا هُوَ جَوهَرُ البِشارَةِ الَّتِي أُبَشِّرُ بِها.

9 з а което страдам до окови, като злодеец. Но Божието слово не се връзва.

وَهِيَ البِشارَةُ الَّتِي أُعانِي مِنْ أجلِها إلَى دَرَجَةِ أنْ أُقَيَّدَ بِالسَّلاسِلِ، لَكِنَّ رِسالَةَ اللهِ لا تُقَيَّدُ.

10 З атова аз всичко издържам заради избраните, за да получат и те спасението, което е в Христа Исуса, заедно с вечна слава.

لِذَلِكَ فَإنِّي أحتَمِلُ كُلَّ شَيءٍ مِنْ أجلِ الَّذِينَ اختارَهُمُ اللهُ. فَقَدِ اختارَهُمْ لِيَحصُلُوا هُمْ أيضاً عَلَى الخَلاصِ الَّذِي لَنا فِي المَسِيحِ يَسُوعَ، مَعَ مَجدٍ أبَدِيٍّ.

11 В ярно е това слово; "Защото ако сме умрели с Него, то ще и да живеем с Него;

وَهَذا قَولٌ جَدِيرٌ بِالثِّقَةِ: إنْ كُنّا قَدْ مُتْنا مَعَهُ، فَسَنَحيا أيضاً مَعَهُ.

12 А ко устоим, то ще и да царуваме с Него; ако се отричаме от Него, и той ще се отрече от нас;

وَإنْ كُنّا نَصبِرُ، فَسَنَملُكُ أيضاً مَعَهُ. إنْ أنكَرْناهُ، فَإنَّهُ سَيُنكِرُنا.

13 а ко сме неверни, Той верен остава; защото не може да се отрече от Себе Си".

وَإنْ كُنّا غَيرَ أُمَناءٍ، فَسَيَبقَى أمِيناً لِأنَّهُ لَنْ يَستَطِيعَ أنْ يُنكِرَ نَفسَهُ. الخادِمُ المَقبُولُ مِنَ الله

14 Т ова им напомнювай и заръчвай им пред Господа да не влизат в препирни за дребнавости, което никак не ползува, а е за развращаване на слушателите.

ذَكِّرِ المُؤمِنِينَ عَلَى الدَّوامِ بِهَذِهِ الأُمُورِ. وَحَذِّرْهُمْ أمامَ اللهِ أنْ لا يَدخُلُوا فِي مُجادَلاتٍ كَلامِيَّةٍ. فَمِثلُ هَذا لا نَفْعَ مِنهُ، بَلْ إنَّهُ يَهدِمُ السّامِعِينَ.

15 С тарай се да се представиш одобрен пред Бога работник, който няма от що да се срамува, като излагаш право словото на истината.

اجتَهِدْ أنْ تُقَدِّمَ نَفسَكَ للهِ، فَتَنالَ رِضاهُ كَخادِمٍ لا يُخزِيهِ شَيءٌ، يُفَسِّرُ كَلِمَةَ الحَقِّ عَلَى نَحوٍ صَحِيحٍ.

16 А отдалечавай се от скверните празнословия, защото те ще отиват още по-далеч в нечестие,

أمّا الأحادِيثُ الفارِغَةُ الدُّنيَوِيَّةُ فَتَجَنَّبْها، لِأنَّها لا تَعمَلُ إلّا عَلَى إبعادِ النّاسِ أكثَرَ عَنِ اللهِ.

17 и учението на <такива> ще разяжда като живеница; от които са Именей и Филет,

وَتَعالِيمُ الَّذِينَ يُرَوِّجُونَ لِهَذِهِ الأحادِيثِ تَنتَشِرُ كَالسَّرَطانِ. وَمِنْ بَينِ هَؤُلاءِ هِيمِيْنايَسُ وَفِيلِيتُسُ.

18 к оито се отстраниха от истината, като казват, че възкресението е вече станало, та събарят вярата на някои.

فَهَذانِ انحَرَفا عَنِ الحَقِّ. يَقُولانِ إنَّ قِيامَةَ كُلِّ النّاسِ مِنَ المَوتِ قَدْ حَصَلَتْ بِالفِعلِ، وَقَدْ أفسَدا بِكَلامِهِما هَذا إيمانَ بَعضَهُمْ.

19 Н о твърдата основа, <положена> от Бога, стои, имайки тоя печат: Господ познава Своите Си, и: Всеки, който изповяда Господното име, да отстъпи от неправдата.

غَيْرَ أنَّ الأساسَ المَتِيْنَ الَّذِي وَضَعَهُ اللهُ راسِخٌ، وَهُوَ يَحمِلُ دائِماً هَذا النَّقشَ: « الرَّبُّ يَعرِفُ الَّذِينَ يَنتَمُونَ إلَيهِ.» وَكَذَلِكَ «لِيَبتَعِدْ عَنِ الإثمِ كُلُّ مَنْ يَنتَمِي إلَى الرَّبِّ.»

20 А в един голям дом съдовете не са само златни и сребърни, но и дървени и пръстни; и едни са за почтена <употреба>, а други за непочтена.

لا يَحتَوِي البَيتُ الكَبِيرُ عَلَى أوانٍ ذَهَبِيَّةٍ وَفِضِّيَّةٍ فَقَطْ، بَلْ عَلَى أوانٍ خَشَبِيَّةٍ وَخَزَفِيَّةٍ أيضاً. بَعضُها لِلِاستِخدامِ الكَرِيمِ، وَبَعضُها لِلِاستِخدامِ الحَقِيرِ.

21 П рочее, ако някой очисти себе си от тия <заблуждения>, той ще бъде съд за почтена <употреба>, осветен, полезен на стопанина, приготвен за всяко добро дело.

فَإذا طَهَّرَ إنسانٌ نَفسَهُ مِنْ هَذِهِ الشَّوائِبِ، يَكُونُ إناءً لِلِاستِخدامِ الكَرِيمِ، وَيَكُونُ مُكَرَّساً وَمُفِيداً لِلسَّيِّدِ، جاهِزاً عَلَى الدَّوامِ لِأيِّ عَمَلٍ صالِحٍ.

22 Н о отбягвай младежките страсти; и заедно с тия, които призовават Господа от чисто сърце, следвай правдата, вярата, любовта, мира.

أمّا الشَّهَواتُ الَّتِي تَستَهوِي الشَّبابَ فَاهرُبْ مِنها، وَاسعَ إلَى حَياةِ الاستِقامَةِ، وَالإيمانِ، وَالمَحَبَّةِ، وَالسَّلامِ، مُنضَمّاً بِهَذا إلَى كُلِّ الَّذِينَ يَدعُونَ الرَّبَّ بِقَلبٍ نَظِيفٍ.

23 А отричай се от глупавите и просташките разисквания, като знаеш, че пораждат крамоли.

وَابْتَعِدْ دائِماً عَنِ المُجادَلاتِ السَّخِيفَةِ الغَبِيَّةِ، لِأنَّكَ تَعرِفُ أنَّها تُوَلِّدُ المُشاجَراتِ.

24 А Господният слуга не бива да е крамолник, но трябва да бъде кротък към всичките, способен да поучава, търпелив;

فَلا يَنبَغي لِخادِمُ الرَّبِّ أنْ يَتَشاجَرَ، بَلْ يَنبَغي أنْ يَكُونَ لَطِيفاً مَعَ جَمِيعِ النّاسِ، وَبارِعاً فِي التَّعلِيمِ، وَصَبُوراً.

25 с кротост да увещава противниците, та дано би им дал Бог покаяние, за да познаят истината

كَما يَنبَغي أنْ يُرشِدَ مُعارِضِيهِ بِلُطفٍ، آمِلاً أنْ يُتَوِّبَ اللهُ قُلُوبَهُمْ، وَيُعطِيَهُمْ مَعرِفَةَ الحَقِّ.

26 и да изтрезнеят, <като се избавят> от примката на дявола, (от когото са уловени живи), за <да вършат Божията> воля.

فَلَعَلَّ اللهَ يُعِيدُهُمْ إلَى صَوابِهِمْ، فَيَهرُبُونَ مِنْ فَخِّ إبلِيسَ الَّذِي أخضَعَهُمْ لإرادَتِهِ.