1 З ащото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.

«وَيُشبِهُ مَلَكُوتُ السَّماواتِ رَجُلاً صاحِبَ أرْضٍ، خَرَجَ فِي الصَّباحِ باكِراً لِيَستَأجِرَ عُمّالاً لِكَرْمِهِ.

2 И като се погоди с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си.

وَاتَّفَقَ مَعَ العُمّالِ أنْ يَدفَعَ لَهُمْ دِيناراً واحِداً عَنْ كُلِّ يَومٍ، ثُمَّ أرسَلَهُمْ لِلعَمَلِ فِي كَرمِهِ.

3 И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни;

«وَخَرَجَ صاحِبُ الكَرمِ نَحوَ السّاعَةِ التّاسِعَةِ، فَرَأى بَعْضَ الرِّجالِ يَقِفُونَ فِي مِنْطَقَةِ السُّوقِ لا يَعمَلُونَ شَيئاً.

4 и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право ще ви дам. И те отидоха.

فَقالَ لَهُمْ: ‹اذهَبُوا أنتُمْ أيضاً لِلعَمَلِ فِي كَرْمِي وَسَأُعطِيكُمُ الأجْرَ الَّذي تَستَحِقونَهُ.›

5 П ак, като излезе около шестия и около деветия час направи същото.

فَذَهَبُوا لِلعَمَلِ فِي الكَرْمِ. «وَخَرَجَ ثانِيَةً نَحوَ السّاعَةِ الثّانِيَةَ عَشْرَةَ وَكَذَلِكَ السّاعَةَ الثّالِثَةَ، وَاستَأجَرَ عُمّالاً آخَرِينَ.

6 А , като излезе около единадесетия <час>, намери други че стоят, и каза им: Защо стоите тук цял ден празни?

وَنَحوَ السّاعَةِ الخامِسَةِ خَرَجَ مَرَّةً أُخْرَى، وَوَجَدَ آخَرِينَ يَقِفُونَ فِي مِنْطَقَةِ السُّوقِ، فَسَألَهُمْ: ‹لِماذا وَقَفْتُمُ اليَومَ كُلَّهُ مِنْ دُونِ عَمَلٍ؟›

7 Т е му казаха: Защото никой не ни е условил. Каза им: Идете и вие на лозето,.

«فَقالُوا لَهُ: ‹لَمْ يَستاجِرْنا أحَدٌ.› فَقالَ لَهُمْ: ‹اذهَبُوا أنتُمْ أيضاً لِلعَمَلِ فِي كَرْمِي.›

8 К ато се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и <следваш> до първите.

«وَفِي نِهايَةِ اليَومِ، قالَ صاحِبُ الكَرْمِ لِوَكِيلِهِ: ‹ادْعُ العُمّالَ وَادفَعْ لَهُمْ أُجُورَهُمْ، مُبتَدِئاً بِمَنْ جاءَ آخِرَ الكُلِّ، وَمُنتَهِياً بِمَنْ جاءَ فِي البِدايَةِ.›

9 И тъй, дойдоха <условените> около единадесетия час, и получиха по един пеняз.

«فَجاءَ الَّذِينَ استُئْجِرُوا السّاعَةَ الخامِسَةَ، وَأخَذَ كُلُّ واحِدٍ مِنْهُمْ دِيناراً.

10 А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз.

ثُمَّ جاءَ الَّذِينَ اسْتُئجِرُوا أوَّلاً، فَظَنُّوا أنَّهُمْ سَيَأخُذُونَ أكثَرَ، فَأخَذَ كُلٌّ مِنْهُمْ دِيناراً أيضاً.

11 И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:

فَأخَذُوها، وَابتَدَأُوا يَتَذَمَّرُونَ عَلَى صاحِبِ الكَرْم.

12 Т ия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.

وَيَقولونَ: ‹الَّذِينَ استُئجِرُوا آخِرَ الكُلِّ، عَمِلُوا ساعَةً واحِدَةً فَقَطْ، وَقَدْ دَفَعْتَ لَهُمْ بِقَدْرِ ما دَفَعْتَ لَنا، مَعَ أنَّنا عَمِلْنا كُلَّ النَّهارِ فِي حَرِّ الشَّمْسِ!›

13 А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз?

«فَقالَ صاحِبُ الكَرْمِ لِواحِدٍ مِنْهُمْ: ‹لَمْ أظلِمْكَ ياَ صَديقي! ألَمْ تَتَّفِقْ مَعِي عَلَى العَمَلِ مُقابِلَ دِينارٍ واحِدٍ؟

14 В земи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе.

فَخُذُ أجْرَكَ وَاذْهَبْ. فَأنا أُرِيدُ أنْ أُعطِيَ الَّذِي استَأجَرْتُهُ آخِرَ النَّهارِ، الأجرَ نَفسَهُ الَّذِي أعطَيتُهُ لَكَ.

15 Н е ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо {Гръцки: Лошо.}, защото аз съм добър?

ألَيسَ لِيَ الحَقُّ أنْ أفعَلَ ما أُرِيدُ بِما أملِكُ؟ أمْ أنَّكَ غِرْتَ لِأنِّي صالِحٌ مَعَ غَيرِكَ؟›

16 Т ака последните ще бъдат първи, а първите последни.

«هَكَذا يَصيرُ أوَّلُ النّاسِ آخِرَ النّاسِ، ويَصيرُ آخِرُ النّاسِ أوَّلَ النّاسِ.» يَسُوعُ يُنبِئُ بِمَوتِهِ وَقِيامَتِه

17 И , когато възлизаше Исус за Ерусалим, взе дванадесетте ученици на саме, и по пътя им рече:

وَبَينَما كانَ يَسُوعُ فِي طَرِيقِهِ إلَى مَدِينَةِ القُدْسِ، أخَذَ الاثْنَي عَشْرَ عَلَى انفِرادٍ وَقالَ لَهُمْ:

18 Е то, възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжници; и те ще Го осъдят на смърт,

«ها نَحنُ ذاهِبُونَ إلَى مَدينَةِ القُدْسِ حَيثُ سَيُسَلَّمُ ابْنُ الإنسانِ إلَى كِبارِ الكَهَنَةِ وَمُعَلِّمِي الشَّرِيعَةِ فَيَحكُمُونَ عَلَيهِ بِالمَوْتِ،

19 и ще го предадат на езичниците, за да Му се поругаят, да Го бият и Го разпнат; и на третия ден ще бъде възкресен.

وَيُسَلِّمُونَهُ إلَى غَيرِ المُؤمِنينِ لِيَستَهزِئُوا بِهِ وَيَجلِدُوهُ وَيَصلِبُوهُ. وَلَكِنَّهُ فِي اليَومِ الثّالِثِ سَيَقُومُ مِنَ المَوتِ.» الأعظَمُ هُوَ الَّذي يَخدِم

20 Т огава майката на Заведеевите синове се приближи при Него заедно със синовете си, кланяше Му се и искаше нещо от Него.

ثُمَّ جاءَتْ إلَيهِ أُمُّ ابْنَيْ زَبَدِي مَعَ ابْنَيها، فَسَجَدَتْ لَهُ لِتَطلُبَ مِنْهُ شَيئاً.

21 А Той й рече: Какво искаш? Каза Му: Заповядай тия мои два сина да седнат, един отдясно Ти, а един отляво Ти в Твоето царство.

فَقالَ لَها يَسُوعُ: «ماذا تُرِيدِينَ؟» فَقالَتْ لَهُ: «عِدْنِي أنْ يَجلِسَ ابنايَ هَذانِ فِي مَلَكُوتِكَ، واحِدٌ عَنْ يَمِينِكَ وَالآخَرُ عَنْ يَسارِكَ.»

22 А Исус в отговор рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? Казват Му: Можем.

فَقالَ يَسُوعُ: «أنتُما لا تَعرِفانِ ما تَطلُبانِ. هَلْ تَستَطِيعانِ أنْ تَشرَبا الكَأسَ الَّتِي سَأشرَبُها؟» فَقالا لَهُ: «نَعَمْ نَستَطِيعُ.»

23 Т ой им рече: Моята чаша наистина ще пиете,; но да седнете отдясно Ми и отляво Ми не е Мое да дам<, а ще се даде на ония>, за които е било приготвено от Отца Ми.

فَقالَ لَهُما: «أمّا كَأسِي فَسَتَشرَبانِها، أمّا الجُلوسُ عَنْ يَمِينِي وَعَنْ يَسارِي، فَلا أستَطيعُ أنْ أُعطِيَهُ إلّا لِمَنْ أعَدَّهُ الآبُ لَهُمْ.»

24 И десетимата като чуха това, възнегодуваха против двамата братя.

فَلَمّا سَمِعَ العَشْرَةُ الباقُونَ هَذا الطَّلَبَ، اغْتاظوا جِدّاً مِنَ الأخَوَينِ.

25 Н о Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях, и големците им властвуват над тях.

حِينَئِذٍ دَعاهُمْ يَسُوعُ إلَيهِ وَقالَ: «تَعرِفُونَ أنَّ حُكّامَ الأُمَمِ يُمارِسُونَ حُكماً مُطلَقاً عَلَى شُعُوبِهِمْ، وَقادَتُهُمْ يُمارِسُونَ سُلُطاتِهِمْ عَلَيهِمْ.

26 Н о между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;

لَكِنَّ هَذا لا يَنْبَغِي أنْ يَكُونَ بَينَكُمْ، بَلْ مَنْ أرادَ أنْ يَكُونَ عَظِيماً بَينَكُمْ، فَعَلَيهِ أنْ يَكُونَ خادِمَكُمْ.

27 и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;

وَمَنْ أرادَ أنْ يَكُونَ الأوَّلَ بَينَكُمْ، فَعَلَيهِ أنْ يَكُونَ عَبْداً لَكُمْ.

28 с ъщо както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.

كَذَلِكَ ابْنُ الإنسانِ الَّذِي لَمْ يَأتِ لِيُخدَمَ، بَلْ لِيَخدِمَ، وَلِيُقَدِّمَ حَياتَهُ فِديَةٍ لِتَحرِيرِ كَثِيرِينَ.» يَسُوعُ يَشْفِي أعمَيَين

29 И като излизаха от Ерихон, голямо множество отиваше подире Му.

وَبَينَما كانُوا يُغادِرُونَ مَدِينَةَ أرِيحا، تَبِعَتْهُ جُمُوعٌ كَثِيرَةٌ مِنَ النّاسِ.

30 И , ето, двама слепци, седящи край пътя, като чуха, че Исус минавал, извикаха казвайки: Смили се над нас, Господи Сине Давидов!

وَكانَ هُناكَ أعمَيانِ جالِسانِ عَلَى جانِبِ الطِّرِيقِ. وَعِندَما سَمِعا أنَّ يَسُوعَ كانَ مارّاً فِي الطَّرِيقِ، صَرَخا: «يا سَيِّدُ، يا ابْنَ داوُدَ، ارحَمْنا.»

31 А народът ги смъмрюваше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се за нас, Господи сине Давидов!

فَوَبَّخَهُما النّاسُ وَأمَروهُما بِأنْ يَسكُتا، لَكِنَّهُما رَفَعا صَوتَهُما أكثَرَ: «يا سَيِّدُ، يا ابْنَ داوُدَ، ارحَمْنا.»

32 И тъй, Исус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя!

فَتَوَقَّفَ يَسُوعُ وَدَعاهُما وَقالَ: «ماذا تُرِيدانِ أنْ أفعَلَ لَكُما؟»

33 К азват Му: Господи, да се отворят очите ни.

فَقالا: «يا سَيِّدُ، افتَحْ أعْيُنَنا.»

34 А Исус се смили и се допря до очите им; и веднага прогледаха и тръгнаха подире Му.

فَتَحَنَّنَ يَسُوعُ عَليهِما، وَلَمَسَ أعْيُنَهُما، فَأبصَرا حالاً وَتَبِعاهُ.