1 И настана глад по земята, освен първия глад, който беше в Авраамовите дни, та Исаак отиде в Герар, при филистимския цар Авимелех,

وَحَدَثَتْ فِي البِلادِ مَجاعَةٌ غَيرُ المَجاعَةِ الأُولَى الَّتِي حَدَثَتْ فِي زَمَنِ إبْراهِيمَ. فَذَهَبَ إسْحاقُ إلَى مَدِينَةِ جَرارَ، إلَى أبِيمالِكَ مَلِكِ الفِلِسْطِيِّينَ.

2 з ащото Господ беше му се явил и рекъл: Не слизай в Египет; живей в земята, за която ще ти кажа;

فَظَهَرَ اللهُ لإسْحاقَ وَقالَ لَهُ: «لا تَنْزِلْ إلَى مِصْرَ. بَلِ امْكُثْ فِي الأرْضِ الَّتِي سَأقُولُ لَكَ عَنْها.

3 о стани в тая земя и Аз ще бъда с тебе и ще те благословя, защото на тебе и на потомството ти ще дам всички тия земи, в утвърждение на клетвата, с която се заклех на баща ти Авраама;

عِشْ فِي هَذِهِ الأرْضِ غَرِيباً، وَسَأكُونُ مَعَكَ وَسَأُبارِكُكَ. إذْ سَأُعطِيكَ وَنَسلَكَ كُلَّ هَذِهِ الأراضِي. وَسَأفِي بِقَسَمِي الَّذِي أقْسَمْتُهُ لإبْراهِيمَ أبِيكَ.

4 и ще умножа потомството ти като небесните звезди, и ще дам на потомството ти всички тия земи; и в твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята;

سَأُضاعِفُ نَسلَكَ لِيَكُونُوا بِعَدَدِ نُجُومِ السَّماءِ. وَسَأُعطِي نَسلَكَ كُلَّ هَذِهِ الأراضِي، وَسَتنالُ كُلُّ اًمَمِ الأرْضِ بَرَكَةً بِنَسلِكَ.

5 п онеже Авраам послуша гласа Ми, и опази заръчването Ми, заповедите Ми, повеленията Ми и законите Ми.

لِأنَّ إبْراهِيمَ أطاعَ كَلامِيَ، وَعَمِلَ بِوَصايايَ وَأحكامِي وَشَرائِعِي.»

6 З атова Исаак се настани в Герар.

فَاسْتَقَرَّ إسْحاقُ فِي جَرارَ.

7 И местните жители го запитаха за жена му; а той рече: Сестра ми е; защото се боеше да каже: Жена ми е, <като си думаше>: Да не би местните жители да ме убият поради Ревека; понеже тя беше красива на глед.

فَسَألَهُ أهلُ تِلْكَ المَنْطَقَةِ عَنْ زَوْجَتِهِ. فَقالَ: «إنَّها أُختِي.» فَقَدْ خافَ أنْ يَقُولَ: «إنَّها زَوْجَتِي.» إذْ قالَ فِي نَفسِهِ: «سَأقُولُ إنَّها أُختِي لِئَلّا يَقْتُلُونِي طَمَعاً فِي رِفْقَةَ، لِأنَّها جَمِيلَةٌ.»

8 А след като беше преседял там дълго време, филистимският цар Авимелех, като погледна от прозореца, видя, че Исаак играеше с жена си Ревека.

وَبَعْدَ أنْ طالَتْ بِهِ الأيّامُ هُناكَ، نَظَرَ أبِيمالِكُ مَلِكُ الفِلِسْطِيِّينَ مِنْ نافِذَةٍ، وَرَأى إسْحاقَ يُلاطِفُ زَوْجَتَهُ رِفْقَةَ.

9 Т огава Авимелех повика Исаака и рече: Ето, тя наистина ти е жена; а защо каза ти: Сестра ми е? Исаак му каза: Защото си рекох: да не би да бъда убит поради нея.

فَدَعا أبِيمالِكُ إسْحاقَ وَقالَ: «هِيَ امْرَأتُكَ إذاً! فَلِماذا قُلْتَ إنَّها أُخْتُكَ؟» فَقالَ إسْحاقُ لِأبِيمالِكَ: «خِفْتُ أنْ أمُوتَ بِسَبَبِها.»

10 И рече Авимелех: Що е това, което си ни сторил? Лесно можеше някой от людете да лежи с жена ти, и ти щеше да ни навлечеш грях.

فَقالَ أبِيمالِكُ: «ما هَذا الَّذِي فَعَلْتَهُ بِنا؟ كانَ مُمْكِناً أنْ يُعاشِرَ واحِدٌ مِنْ جَماعَتِنا امْرَأتَكَ. لَوْ حَدَثَ هَذا، لَكُنْتَ قَدْ جَلَبْتَ عَلَينا ذَنْباً عَظِيماً.»

11 З атова Авимелех заръча на всичките люде, казвайки: Който докачи тоя човек или жена му непременно ще се умъртви.

حِينَئِذٍ، أمَرَ أبِيمالِكُ كُلَّ قَوْمِهِ وَقالَ: «مَنْ يُؤذِي هَذا الرَّجُلَ أوْ زَوْجَتَهُ يُقْتَلُ.» ثَراءُ إسْحاق

12 И Исаак пося в оная земя и събра през същото лято стократно; и Господ го благослови.

وَزَرَعَ إسْحاقُ بُذُوراً فِي تِلْكَ الأرْضِ. وَفِي السَّنَةِ نَفْسِها حَصَدَ مِئَةَ ضِعْفٍ. وَبارَكَ اللهُ إسْحاقَ.

13 Ч овекът се възвеличаваше и продължаваше да става велик, додето стана твърде велик.

فَصارَ غَنِيّاً. ثُمَّ ازْدادَ غِنَىً أكثَرَ فَأكْثَرَ حَتَّى صارَ ثَرِيّاً جِدّاً.

14 Т ой придоби овци, придоби и говеда и много слуги; а филистимците му завиждаха;

فَكانَتْ لَهُ قُطْعانٌ كَثِيرَةٌ مِنَ المَواشِي وَالبَقَرِ وَخُدّامٌ كَثِيرُونَ. فَحَسَدَهُ الفِلِسْطِيُّونَ.

15 и филистимците затрупаха и напълниха с пръст всичките кладенци, които бащините му слуги бяха изкопали в дните на баща му Авраама.

وَكانَ الفِلِسْطِيُّونَ قَدْ طَمُّوا كُلَّ الآبارِ الَّتِي سَبَقَ أنْ حَفَرَها خُدّامُ أبِيهِ إبْراهِيمَ فِي زَمَنِهِ وَمَلأُوها تُراباً.

16 И Авимелех каза на Исаака: Иди си от нас, защото си станал много по-силен от нас.

فَقالَ أبِيمالِكُ لإسْحاقَ: «فارِقْنا، فَقَدْ أصْبَحتَ أقْوَى مِنّا بِكَثِيرٍ.»

17 З атова Исаак си отиде от там, разпъна шатрите си в Герарската долина и там живееше.

فانصَرَفَ إسْحاقُ مِنْ هُناكَ، وَخَيَّمَ فِي وادِي جَرارَ، وَاسْتَقَرَّ هُناكَ.

18 А Исаак изкопа наново водните кладенци, които бяха изкопани в дните на баща му Авраама, (защото филистимците ги бяха затрупали след Авраамовата смърт) и нарече ги по имената, с които баща му беше ги нарекъл.

وَحَفَرَ إسْحاقُ آبارَ الماءِ الَّتِي حُفِرَتْ فِي أيّامِ أبِيهِ إبْراهِيمَ مِنْ جَدِيدٍ. إذْ كانَ الفِلِسْطِيُّونَ قَدْ طَمَرُوها بَعْدَ مَوْتِ إبْراهِيمَ. وَدَعاها إسْحاقُ بِالأسْماءَ نَفْسِها الَّتِي دَعاها بِها أبوْهُ.

19 И Исааковите слуги копаха в долината и намериха там кладенец с текуща вода.

فَحَفَرَ خُدّامُ إسْحاقَ فِي الوادِي، وَوَجَدُوا نَبْعاً ذا مِياهٍ عَذْبَةٍ.

20 Н о Герарските говедари се караха с Исааковите говедари, казвайки: Наша е водата: затова <Исаак> нарече кладенеца Есен {Т.е., Каране.}, понеже се караха за него.

لَكِنَّ رُعاةَ جَرارَ تَنازَعُوا مَعَ رُعاةِ إسْحاقَ وَقالُوا: «الماءُ ماؤُنا.» فَسَمَّى إسْحاقُ المَكانَ عِسِقَ، لِأنَّهُمْ تَنازَعُوا مَعَهُ عَلَيها.

21 П осле изкопаха друг кладенец, но и за него се караха; затова го нарече Ситна {Т.е., Вражда.}.

ثُمَّ حَفَرَ خُدّامُ إسْحاقَ بِئْراً أُخْرَى. فَنازَعَهُ أهلُ جَرارَ عَلَيها أيضاً. فَسَمّاها إسْحاقُ سِطْنَةَ.

22 Т огава той се премести от там и изкопа друг кладенец, и за него не се караха; и нарече го Роовот {Т.е., Широта.}, като думаше: Защото сега Господ ни даде пространно място, и ние ще се наплодим в тая земя.

فانْتَقَلَ إسْحاقُ مِنْ هُناكَ وَحَفَرَ بِئْراً أُخْرَى. فَلَمْ يُنازِعُوهُ عَلَيها. فَسَمّاها رَحُوبُوتَ، وَقالَ: «الآنَ وَسَّعَ اللهُ لَنا، وَسَنَصِيرُ أكثَرَ عَدَداً فِي الأرْضِ.»

23 О т там отиде във Вирсавее.

وَانْتَقَلَ إسْحاقُ مِنْ هُناكَ إلَى بِئْرِ السَّبْعِ.

24 И Господ му се яви през същата нощ и рече: Аз съм Бог на баща ти Авраама; не бой се, защото Аз съм с тебе, ще те благословя и ще умножа твоето потомство, заради слугата Ми Авраама.

وَظَهَرَ لَهُ اللهُ فِي تِلْكَ اللَّيلَةِ وَقالَ: «أنا إلَهُ إبِيكَ إبْراهِيمَ، فَلا تَخَفْ، لِأنِّي مَعَكَ، وَسَأُبارِكُكَ. وَسَأُكَثِّرُ نَسلَكَ مِنْ أجلِ إبْراهِيمَ عَبْدِي.»

25 И той издигна там олтар и призва Господното Име; разпъна и шатъра си там, и там Исааковите слуги изкопаха кладенец.

فَبَنَى إسْحاقُ مَذبَحاً هُناكَ، وَدَعا بِاسمِ اللهِ. وَنَصَبَ هُناكَ خَيمَتَهُ. وَحَفَرَ خُدّامُ إسْحاقَ بِئْراً هُناكَ.

26 Т огава Авимелех отиде при него от Герар с приятеля си Охозата {В изданието от 1940 г. - Оховата, вероятно печатна грешка.} и военачалника си Фихола.

وَجاءَ إلَيهِ أبِيمالِكُ مِنْ جَرارَ مَعَ صاحِبِهِ أحُزّاتَ وَفِيكُولَ آمِرِ جَيشِهِ.

27 И Исаак им рече: Защо сте дошли при мене, като ме мразите и ме изпъдихте изпомежду си?

فَقالَ لَهُمْ إسْحاقُ: «لِماذا جِئْتُمْ إلَيَّ؟ فَأنْتُمْ تُبْغِضُونَنِي، وَقَدْ صَرَفْتُمُونِي مِنْ أرْضِكُمْ.»

28 А те казаха: Видяхме явно, че Господ е с тебе, и си рекохме: Нека се положи клетва между нас, между нас и тебе, и нека направим договор с тебе,

فَقالُوا لَهُ: «الآنَ تَأكَّدْنا أنَّ اللهَ مَعَكَ. فَقُلْنا: ‹لِيَحلِفْ أحَدُنا لِلآخَرِ عَلَى الوَفاءِ، وَلْنَقطَعْ مَعَكَ عَهْداً.›

29 ч е няма да ни сториш зло, както и ние не те докачихме, и както само добро ти правихме и те изпратихме с мир. Сега <виждаме, че> ти си благословеният от Господа.

عِدْ بِأنَّكَ لَنْ تُؤْذِيَنا. فَنَحْنُ لَمْ نُؤْذِكَ. بَلْ لَمْ نَصنَعْ مَعَكَ إلّا خَيراً. وَقَدْ صَرَفْناكَ فِي سَلامٍ. وَأنتَ الآنَ مُبارَكٌ مِنَ اللهِ.»

30 Т огава <Исаак> им даде угощение и те ядоха и пиха.

فَأعَدَّ لَهُمْ وَلِيمَةً، فَأكَلُوا وَشَرِبُوا.

31 Н а сутринта станаха рано и се заклеха един за друг; после Исаак ги изпрати, и те си отидоха от него с мир.

وَبَكَّرُوا فِي الصَّباحِ وَتَعاهَدُوا. ثُمَّ وَدَّعَهُمْ إسْحاقُ، فَمَضُوا فِي سَلامٍ.

32 И в същия ден Исааковите слуги дойдоха и му известиха за кладенеца, който бяха изкопали, и му рекоха: Намерихме вода.

وَفِي ذَلِكَ اليَوْمِ جاءَ خُدّامُ إسْحاقَ وَأخبَرُوهُ عَنِ البِئْرِ الَّتِي حَفَرُوها. قالُوا لَهُ: «لَقَدْ وَجَدْنا ماءً!»

33 И нарече го Савее; от това името на града е Вирсавее до днес.

فَسَمّاها شِبْعَةَ. وَلِهَذا فَإنَّ اسْمَ المَدِينَةِ هُوَ بِئْرُ السَّبْعِ حَتَّى يَومِنا هَذا. زوجتا عِيسُو

34 А когато Исав беше на четиридесет години взе за жена Юдита, дъщеря на хетееца Веири, и Васемата, дъщеря на хетееца Елон.

وَلَمّا بَلَغَ عِيسُو الأربَعِينَ مِنَ العُمْرِ، تَزَوَّجَ يَهُودِيتَ ابْنَةَ بِيرِيَ الحِثِّيِّ، وَبَسْمَةَ ابْنَةَ إيلُونَ الحِثِّيِّ.

35 Т е бяха горчивина за душата на Исаака и Ревека.

فَكانَتا مَصْدَرَ حُزْنٍ لإسْحاقَ وَرِفْقَةَ.