1 Т огава Божият дух дойде на Азария, Одидовия син,

وَحَلَّ رُوحُ اللهِ عَلَى عَزَرْيا بْنِ عُودِيدَ.

2 и излезе да посрещне Аса и му рече: Слушайте ме, Асо и целий Юдо и Вениамине: Господ е с вас докато сте вие с Него; и ако Го търсите, ще бъде намерен от вас, но ако Го оставите, Той ще ви остави.

فَذَهَبَ عَزَرْيا لِلقاءِ آسا وَقالَ لَهُ: «اسمَعُوني يا آسا، وَيا كُلَّ شَعبِ يَهُوذا وَبَنْيامِيْنَ! اللهُ مَعَكُمْ ما دُمتُمْ مَعَهُ. وَإذا طَلَبْتُمْ اللهَ ، فَسَتَجِدُونَهُ. لَكِنْ إنْ تَرَكْتُمُوهُ، فَسَيَترُكُكُمْ.

3 Д ълго време Израил остана без истинския Бог, без свещеник, който да поучава, и без закон;

ظَلَّتْ إسْرائِيلُ زَمَناً طَويلاً مِنْ غَيْرِ اللهِ الحَقيقِيِّ. وَظَلَّ بَنُو إسْرائِيلَ مِنْ غَيرِ كاهِنٍ يُعَلّمُهُمْ، وَمِنْ غَيرِ شَريعَةٍ.

4 н о когато в бедствието си се обърнаха към Господа Израилевия Бог и Го потърсиха, Той биде намерен от тях.

لَكِنْ عِندَما كانَ بَنُو إسْرائِيلَ يُواجهُونَ ضِيقاً، كانُوا يَلجَأُونَ إلَى اللهِ ، إلَهِ إسْرائِيلَ، مِنْ جَدِيْدٍ. كانُوا يَطلُبُونَهُ فَيَجِدُونَهُ.

5 И в ония времена не е имало мир нито за излизащия, нито за влизащия, но големи смутове върху всичките жители на земите.

«وَفِي أيّامِ الضِّيقِ تِلكَ، لَمْ يَكُنْ أحَدٌ يَستَطِيعُ أنْ يَتَنَّقَلَ بِأمانٍ. فَقَدْ سادَتِ الاضْطِراباتُ بَينَ الشُّعُوبِ.

6 Н арод се сломяваше от народ, и град от град; защото Бог ги смущаваше с всякакво бедствие.

فَكانَتْ أُمَّةٌ تَقُومُ عَلَى أُمَّةٍ، وَمَدينَةٌ عَلَى مَدِينَةٍ، لأنَّ اللهَ ابتَلاهُمْ بكُلِّ أنواعِ الضِّيقِ.

7 А вие се усилвайте, и да не ослабват ръцете ви; защото делото ви ще се възнагради.

أمَّأ أنتَ وَشَعبُكَ يا آسا، فَتَشَجَّعُوا، وَلا تَضْعُفُوا، لِأنَّكُمْ سَتُكافَأُونَ عَلَى عَمَلِكُمُ الحَسَنِ!»

8 И когато чу Аса тия думи и предсказанието на пророк Одида, ободри се, и отмахна мерзостите от цялата Юдова и Вениаминова земя, и от градовете, които бе отнел от Ефремовата хълмиста земя; и поднови Господния олтар, който бе пред Господния трем.

وَتَشَجَّعَ آسا حِينَ سَمِعَ كَلامَ النَّبِيِّ عُودِيدَ وَالرِّسالَةَ الَّتِي أعلَنَها. فَأزالَ الأوثانَ البَغِيضَةَ مِنْ كُلِّ مِنطَقَةِ يَهُوذا وَبَنْيامِيْنَ، وَمِنَ المُدُنِ الَّتِي استَولَى عَلَيها فِي مِنطَقَةِ أفْرايِمَ الجَبَليَّةِ. وَرَمَّمَ مَذبَحَ اللهِ الَّذِيِ أمامَ دِهلِيزِ بَيتِ اللهِ.

9 И събра целия Юда и Вениамина, и живеещите между тях пришелци от Ефрема, Манасия и Симеона; защото мнозина от Израиля прибягваха при него като виждаха, че Господ неговият Бог бе с него.

ثُمَّ جَمَعَ آسا كُلَّ الشَّعبِ منْ يَهُوذا وَبَنْيامِيْنَ. وَجَمَعَ أيضاً مِنْ عَشائِر أفْرايِمَ وَمَنَسَّى وَشَمْعُونَ الجَماعاتِ الَّتِي انتَقَلَتْ مِنْ أرْضِ إسْرائِيلَ إلَى أرْضِ يَهُوذا. وَقَدْ جاءَ هَؤُلاءِ النّاسُ بِأعْدادٍ كَبِيرَةٍ إلَى يَهُوذا لِأنَّهُمْ رَأَوْا أنَّ إلَهَهُ مَعَهُ.

10 Т е се събраха в Ерусалим в третия месец, в петнадесетата година от царуването на Аса.

اجتَمَعَ آسا وَكُلُّ هَؤُلاءِ النّاسِ مَعاً فِي القُدسِ فِي الشَّهرِ الثّالِثِ مِنَ السَّنَةِ الخامِسَةَ عَشْرَةَ لِحُكْمِ آسا.

11 В това време принесоха жертви Господу от донесените користи, седемстотин говеда и седем хиляди овци.

وَذَبَحُوا للهِ سَبْعَ مِئَةِ ثَورٍ وَسَبعَ مِئَةِ خَرُوفٍ وَماعِزٍ. وَكانَ جَيشُ آسا قَدِ استَولَى عَلَى هَذه المَواشِي وَأشياءَ ثَمِينَةٍ أُخْرَى منْ أعدائِهمْ.

12 И стъпиха в завет да търсят Господа Бога на бащите си от цялото си сърце и от цялата си душа,

ثُمَّ تَعاهَدُوا عَلَى أنْ يَتْبَعُوا اللهَ ، إلَهَ آبائِهُمْ، بِكُلِّ قَلُوبِهِمْ وَبِكُلِّ نَفُوسِهِمْ.

13 и да се умъртвява всеки, малък или голям, мъж или жена, който не би потърсил Господа Израилевия Бог.

وَكانَ كُلُّ مَنْ لا يَطلُبُ اللهَ إلَهَ إسْرائِيلَ يُقتَلُ، مَهما عَلا شَأنُهُ أوْ صَغُرَ، رَجُلاً كانَ أمِ امْرأةً.

14 И заклеха се Господу със силен глас, с възклицание, с тръби, и с рогове.

وَتَعَهَّدَ آسا وَالشَّعْبُ بِصَوتٍ مُرتَفِعٍ أنْ يَظَلُّوا أوفِياءَ للهِ. وَنَفَخُوا فِي الأبْواقِ الَّتِي مِنْ قُرُونِ الكِباشِ.

15 И целият Юда се развесели поради клетвата; защото се заклеха от цялото си сърце, и потърсиха <Бога> с цялата си воля; и Той биде намерен от тях, и Господ им даде покой от всякъде.

وَفَرِحَ كُلُّ شَعبِ يَهُوذا بِهَذا العَهدِ لِأنَّهُمْ نَذَرُوا للهِ بِكُلِّ قُلُوبِهِمْ، وَطَلَبُوهُ طَوعاً. طَلَبُوهُ بكُلِّ قُلُوبِهِمْ فَوَجَدُوهُ، فَأعطاهُمْ اللهُ سَلاماً وَراحَةً عَلَى كُلِّ حُدُودِهِمْ.

16 А още и майка си Мааха цар Аса свали да не бъде царица, понеже тя бе направила отвратителен идол на Ашера; и Аса съсече нейния идол, стри го, та го изгори при потока Кедрон.

وَخَلَعَ آسا أُمَّهُ مَعْكَةَ كَمَلِكَةٍ أُمٍّ، لِأنَّها نَصَبَتْ عَمُوداً بَغِيضاً إكراماً للإلَهَةِ عَشْتَرُوتَ. وَهَدَمَ آسا عَمُودَ عَشْتَرُوتَ وَكَسَّرَهُ تَكسِيراً، ثُمَّ أحرَقَ أجزاءَهُ فِي وادِي قَدْرُونَ.

17 Н о високите места не се премахнаха от Израиля; сърцето, обаче, на Аса бе съвършено през всичките му дни.

لَمْ تُنزَعِ المُرتَفَعاتُ مِنْ يَهُوذا، غَيرَ أنْ قَلْبَ آسا كانَ وَفِيّاً لِلرَّبِّ طَوالَ حَياتِهِ.

18 И той донесе в Божия дом посветените от баща му вещи, и посветените от самия него, сребро, злато и съдове.

وَوَضَعَ آسا كُلَّ ما خَصَّصَهُ هُوَ وَأبُوهُ مِنْ أشْياءَ مَصْنُوعَةٍ مِنْ ذَهَبٍ وَفِضَّةٍ للهِ في بَيتِ اللهِ.

19 И нямаше вече война до тридесет и петата година от царуването на Аса.

وَلَمْ تَنشُبْ حَربٌ حَتَّى السَّنَةِ الخامسَةِ وَالثَّلاثِينَ منْ حُكمِ آسا.