1 С лед това Господ каза на Моисея: Издялай си две каменни плочи, като първите; и ще напиша на тия плочи думите, които бяха на първите плочи, които ти строши.

وَقالَ اللهُ لِمُوسَى: «انحَتْ لَوحَينِ مِنْ حَجَرٍ مَثلَ الَّلوحَينِ الأوَّلَينِ. وَسَأكتُبُ عَلَى اللَّوحَينِ الوَصايا الَّتِي كانَتْ عَلَى اللَّوحَينِ الأوَّلِيْنِ اللَّذَينِ حَطَّمتَهُما.

2 Б ъди готов за утринта, и на утринта качи се на Синайската планина та застани пред Мене, там на върха на планината.

كُنْ مُستَعِدّاً فِي الصَّباحِ لِلصُّعُودِ إلَى جَبَلِ سِيناءَ، وَانتَظِرْنِي عَلَى قِمَّةِ الجَبَلِ.

3 Н о никой да не дохожда с тебе, нито да се яви някой по цялата планина; и овците и говедата да не пасат пред тая планина.

لا يَصعَدْ أحَدٌ مَعَكَ فِي كُلِّ الجَبَلِ. وَلا يَرْعَ أحَدٌ الغَنَمَ وَالبَقَرَ مُقابِلَ ذَلِكَ الجَبَلِ.»

4 И така, Моисей издяла две каменни плочи, като първите; и на утринта, като стана рано, изкачи се на Синайската планина, както му заповяда Господ, и взе в ръцете си двете каменни плочи.

فَنَحَتَ مُوسَى لَوحَي حِجارَةٍ كَاللَّوحَينِ الأوَّلَيْنِ، وَقامَ فِي الصَّباحِ باكِراً، وَصَعِدَ إلَى جَبَلِ سِيناءَ كَما أمَرَهُ اللهُ ، وَبِيَدِهِ لَوحا الحِجارَةِ.

5 И Господ слезе в облака, застана там до него, и прогласи Господното Име.

فَنَزَلَ اللهُ فِي السَّحابِ وَوَقَفَ مَعَ مُوسَى هُناكَ، فَدَعا مُوسَى اللهَ بِاسْمِ «يهوه.»

6 Г оспод замина пред него и прогласи: Господ, Господ, Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност,

ثُمَّ مَرَّ اللهُ مِنْ أمامِهِ وَهُوَ يُعلِنُ ما يَلِي: «يهوه، يهوه، إلَهٌ حَنُونٌ رَحِيمٌ، بَطِيءُ الغَضَبِ. رَحمَتُهُ وَوَفاؤُهُ عَظِيمانِ.

7 К ойто пази милост за хиляди <поколения>, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява <виновния>, въздава беззаконието на бащите върху чадата и върху внуците им, до третото и до четвъртото поколение.

يَحفَظُ الأمانَةَ لِأُلُوفِ الأجيالِ، وَيَغفِرُ الذَّنبَ وَالمَعصِيَةَ وَالخَطِيَّةَ، لَكِنَّهُ لا يُلْغِي العُقُوبَةَ، بَلْ يَحْسِبُ خَطايا الآباءِ عَلَى أبْنائِهِمْ وَأحفادِهِمْ وَأحفادِ أبْنائِهِمْ.»

8 Т огава Моисей бързо се наведе до земята и се поклони;

فَأسرَعَ مُوسَى وَسَجَدَ عَلَى الأرْضِ عابِداً.

9 и рече: Господи, ако съм придобил сега Твоето благоволение, нека дойде моля Господ между нас; защото тия са коравовратни люде; и прости беззаконието ни и греха ни, и вземи ни за Свое наследство.

وَقالَ مُوسَى: «بِما أنِّي حَظِيتُ بِرِضاكَ يا رَبُّ، فَسِرْ يا رَبُّ مَعَنا، وَاغفِرْ مَعصِيَتَنا وَخَطِيَّتَنا، وَاقبَلْنا مُلكاً لَكَ.»

10 И <Господ му> каза: Ето, Аз правя завет; пред всичките твои люде ще извърша чудеса такива, каквито не са ставали нито в един народ по целия свят; и всичките люде, между които си ти, ще видят Господното работене; защото това, което Аз ще сторя с вас, е страшно.

فَقالَ اللهُ: «ها أنا سَأقطَعُ عَهداً مَعَكَ، أمامَ كُلِّ شَعبِكَ، سَأصنَعُ مُعجِزاتٍ لَمْ تُصنَعْ قَبلاً فِي كُلِّ الأرْضِ مَعَ شَعبٍ آخَرَ. وَسَيَرَى كُلُّ الشَّعبِ الَّذِي تَسكُنُ فِي وَسَطِهِ عَمَلَ اللهِ ، لِأنِّي سَأعمَلُ أمراً رَهِيباً مَعَكَ.

11 П ази това, което ти заповядвам днес. Ето Аз изгонвам пред тебе аморееца, ханаанеца, хетееца, ферезееца, евееца и евусееца;

احفَظْ ما أُوصِيكَ بِهِ اليَومَ. سَأطرُدُ مِنْ أمامِكَ الأمُورِيِّينَ وَالكَنعانِيِّينَ وَالحِثِّيِّينَ وَالفِرِزِّيِّينَ وَالحِوِّيِّينَ وَاليَبُوسِيِّينَ.

12 н о внимавай да не направиш договор с жителите на земята, гдето отиваш, да не би да стане примка между вас.

احرِصْ عَلَى أنْ لا تَقْطَعْ عَهداً مَعَ سُكّانِ الأرْضِ الَّتِي سَتَدخُلُها، لكَي لا يَكُونُوا فَخّاً لَكَ.

13 Н о жертвениците им да събориш, стълбовете им да строшиш и ашерите им да изсечеш;

بَلِ اهْدِمْ مَذابِحَهُمْ وَحَطِّمْ أنْصابَهُمُ التَّذكارِيَّةَ، وَاقطَعْ أعمِدَةَ عَشْتَرُوتَ الَّتِي يَعبُدُونَها.

14 з ащото ти не бива да се кланяш на друг Бог, понеже Иеова, чието име е Ревнив, е ревнив Бог.

لا تَعبُدْ إلَهاً سِوايَ، فاسْمِي هُوَ ‹يهوه الغَيُورُ،› لأنَّي إلَهٌ غَيُورُ!

15 & lt;Внимавай> да не би да направиш договор с жителите на земята, та когато те блудствуват след боговете си, и жертвуват на боговете си, ти, ако те поканят да ядеш от жертвите им;

«لا تَقْطَعْ عَهْداً مَعَ سُكّانِ هَذِهِ الأرْضِ، خَوفاً مِنْ أنْ يَدعُوكَ وَهُمْ يَعبُدُونَ آلِهَتِهِمْ وَيَذبَحُونَ لَها، فَتأكُلَ مِنْ ذَبائِحِهِمْ!

16 и да не вземеш от дъщерите им за синовете си, та <тия> техни дъщери, като блудствуват след боговете си, да направят и твоите синове да блудствуват след боговете им.

لا تَأخُذْ مِنْ بَناتِهِمْ لِأبنائِكَ، إذْ سَتَزنِي بَناتُهُمْ وَراءَ آلِهَتِهِنَّ، وَيَجعَلْنَ أبْناءَكَ يَزنُونَ وَراءَ آلِهَتِهِنَّ.

17 Д а не си направиш леяни богове.

«لا تَصنَعْ لَكَ آلِهَةً مَسبُوكَةً.

18 П разника на безквасните да пазиш. Седем дена да ядеш безквасен хляб, както съм ти заповядал, на отреденото време в месец Авив; защото в месец Авив ти излезе из Египет.

«احفَظْ عِيدَ الخُبزِ غَيرِ المُختَمِرِ. تَأكُلُ خُبزاً بِلا خَمِيرٍ لِسَبعَةِ أيّامٍ فِي الوَقتِ المُعَيَّنِ فِي شَهرِ أبِيبَ، كَما أمَرتُكَ لِأنَّكَ فِي شَهرِ أبِيبَ خَرَجتَ مِنْ مِصرَ.

19 В сичко, което отваря утроба, е Мое, и всяко мъжко първородено между добитъка ти, говедо или овца.

«كُلُّ الأبْكارِ لِي. كُلُّ الذُّكُورِ الأبْكارِ مِنْ ماشِيَتِكَ، بَقَراً كانَتْ أوْ غَنَماً، يَكُونُونَ لِي.

20 А първороденото на осела да откупиш с агне {Или: яре.}; и ако го не откупиш, тогава да му пресечеш врата. Всичките си първородни синове да откупуваш. И никой да се не яви пред Мене с празни ръце.

وَتَسْتَبْدِلُ بِبِكْرِ الحِمارَ خَرُوفاً. فَإنْ لَمْ تُرِدْ أنْ تَفتَدِيَهُ بِخَرُوفٍ، اكْسِرْ عُنقَهُ. كَما يَنبَغِي أنْ تَفتَدِيَ أبْكارَ أبْنائِكَ، فَلا يَأتُوا أمامِي فارِغِي الأيدِي.

21 Ш ест дена да работиш, а в седмия ден да си почиваш: <даже> и във време на сеитба и на жетва да си почиваш.

«اعمَلْ لِسِتَّةِ أيّامٍ، وَاسْتَرِحْ فِي اليَومِ السّابِعِ، حَتَّى فِي أوقاتِ الحِراثَةِ وَالحَصادِ.

22 И да пазиш празника на седмиците, <то ест>, на първите плодове на жетвата на житото, и празника на беритбата в края на годината.

«احْفَظْ عِيدَ الأسابِيعِ فِي بِدايَةِ حَصادِ القَمحِ، وَعِيدَ الجَمعِ فِي خَرِيفِ السَّنَةِ.

23 Т ри пъти през годината всичките твои от мъжки пол да се явят пред Господа Иеова, Израилевия Бог.

«يَنبَغِي أنْ يَحضُرَ جَمِيعُ الذُّكُورِ أمامَ اللهِ ، إلَهِ إسْرائِيلَ، ثَلاثَ مَرّاتٍ فِي السَّنَةِ.

24 З ащото ще изгоня пред тебе народи, и ще разширя пределите ти; и никой не ще пожелае твоята земя, когато отиваш да се явиш пред Господа твоя Бог три пъти през годината.

«وَسَأطرُدُ الأُمَمَ مِنْ أمامِكَ وَأُوَسِّعُ أرْضَكَ. وَلَنْ يَطْمَعَ أحَدٌ فِي أرْضِكَ حِينَ تَأتِيَ لِلحُضُورِ أمامَ إلَهِكَ ثَلاثَ مَرّاتٍ فِي السَّنَةِ.

25 Д а не принасяш кръвта на жертвата Ми с квасни хлябове; нито да остане <нещо от> жертвата на пасхалния <празник> до утринта,

«لا تُقَدِّمْ دَمَ ذَبِيحَتِي مَعَ خَمِيرٍ. وَلا يَبقَ مِنْ ذَبِيحَةِ الفِصحِ شَيءٌ إلَى صَباحِ اليَومِ التَّالِي.

26 Н ай-първите плодове от земята си да принесеш в дома на Господа твоя Бог. Да не свариш яре в млякото на майка му.

«أَحْضِرْ أفَضَلَ أوَّلِ إنتاجِ أرْضِكَ إلَى بَيتِ إلَهِكَ. «وَلا تَطبُخْ جَدْياً فِي حَلِيبِ أُمِّهِ.»

27 Т огава Господ рече на Моисея: Напиши си тия думи; защото според тия думи направих Аз завет с тебе и с Израиля.

وَقالَ اللهُ لِمُوسَى: «اكتُبْ هَذِهِ الوَصايا، لِأنِّي بِحَسَبِ هَذِهِ الوَصايا قَدْ عَمِلتُ عَهداً مَعَكَ وَمَعَ إسْرائِيلَ.»

28 И <Моисей> стоя там с Господа четиридесет дена и четиридесет нощи без да яде хляб, или да пие вода. И <Господ> написа на плочите думите на завета, Десетте Заповеди.

وَبَقِيَ مُوسَى هُناكَ مَعَ اللهِ أرْبَعِينَ نَهاراً وَأربَعِينَ لَيلَةً، لَمْ يَأكُلْ فِيها طَعاماً وَلَمْ يَشرَبْ ماءً. وَكَتَبَ وَصايا العَهدِ العَشْرَ عَلَى لَوحَيِّ الحَجَرِ. وَجهُ مُوسَى الَّلامِع

29 И като слизаше Моисей от Синайската планина, държащ двете плочи на откровението в ръката си, при слизането си от планината Моисей не знаеше, че кожата на лицето му блестеше понеже бе говорил с <Бога>.

وَنَزَلَ مُوسَى مِنْ جَبَلِ سِيناءَ. وَكانَ لَوحا الشَّهادَةِ فِي يَدِهِ. وَلَمْ يَكُنْ مُوسَى يَعرِفُ أنَّ جِلدَ وَجهِهِ يَلمَعُ لأنَّهُ تَكَلَّمَ مَعَ اللهِ.

30 Н о Аарон и всичките израилтяни, като видяха Моисея, че, ето, кожата на лицето му блестеше, бояха се да се приближат при него.

وَحِينَ رَأى هارُونُ وَكُلُّ بَنِي إسْرائِيلَ أنَّ جِلدَ مُوسَى يَلمَعُ، خافُوا أنْ يَقتَرِبُوا مِنْهُ.

31 З а това Моисей ги повика; тогава Аарон и всичките началници на обществото се върнаха при него, и Моисей говори с тях.

فَدَعاهُمْ مُوسَى إلَيهِ. فَرَجِعَ هارُونُ وَكُلُّ قادَةِ الشَّعبِ إلَيهِ، وَتَكَلَّمَ مُوسَى إلَيْهِمْ.

32 С лед това се приближиха и всичките израилтяни; и той им заповяда всичко що Господ му беше говорил на Синайската планина.

بَعدَ ذَلِكَ، اقتَرَبَ إلَيهِ كُلُّ بَنِي إسْرائِيلَ. وَأوصاهُمْ مُوسَى بِجَميعِ الوَصايا الَّتِي أعْطاها إيّاهُ اللهُ عَلَى جَبَلِ سِيناءَ.

33 И когато Моисей свърши говоренето си с тях, тури на лицето си покривало.

وَحِينَ انتَهَى مُوسَى مِنَ الكَلامِ مَعَهُمْ، وَضَعَ لِثاماً عَلَى وَجهِهِ.

34 Н о когато влизаше пред Господа да говори с него, Моисей вдигаше покривалото догде да излезе; тогава излизаше и говореше на израилтяните онова, което му беше заповядано.

فَحِينَ كانَ مُوسَى يَأتِي فِي حَضرَةِ اللهِ لِيَتَكَلَّمَ مَعَهُ، كانَ يَرفَعُ اللِّثامَ إلَى أنْ يَخرُجَ مِنَ الخَيمَةِ. وَحِينَ كانَ يَخرُجُ لَيَقُولَ لِبَنِي إسرائِيلَ ما أُمِرَ بِهِ،

35 И израилтяните виждаха лицето на Моисея, че кожата на лицето му блестеше; а Моисей пак туряше покривалото на лицето си, догде да влезе да говори с <Господа>.

يَرَى بَنُو إسْرائِيلَ جِلدَ مُوسَى يَلمَعُ، فَيَضَعُ مُوسَى اللِّثامَ عَلَى وَجهِهِ إلَى أنْ يَذهَبَ لِيَتَكَلَّمَ مَعَ اللهِ مِنْ جَدِيدٍ.