1 С лед това <Исус> влезе в Ерихон, и минаваше през града.

وَدَخَلَ يَسُوعُ أرِيحا وَراحَ يَمشِي فِيها.

2 И , ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат,

فَجاءَ رَجُلٌ اسْمُهُ زَكّا، وهُوَ رَجُلٌ غَنيٌ مِنْ كِبارِ جامِعِي الضَّرائِبِ،

3 и скаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст.

وَأرادَ أنْ يَرَى مَنْ يَكُونُ يَسُوعُ. لَكِنَّهُ عَجِزَ عَنْ رُؤيَتِهِ بِسَبَبِ الحَشدِ، لأنَّهُ قَصِيْرَ القامَةِ.

4 И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине.

فَرَكَضَ وَسَبَقَ الجَمِيعَ، وَتَسَلَّقَ شَجَرَةَ جُمِّيْزٍ راجِياً أنْ يَرَى يَسُوعَ الَّذِي كانَ سَيَمُرُّ مِنْ ذَلِكَ المَكانِ.

5 И сус като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.

وَعِندَما وَصَلَ يَسُوعُ إلَى المَكانِ، رَفَعَ بَصَرَهُ وَقالَ لَهُ: «يا زَكّا، عَجِّلْ بِالنُّزُولِ، لِأنَّهُ لا بُدَّ أنْ أمْكُثَ اليَومَ فِي بَيتِكَ.»

6 И той побърза да слезе, и прие Го с радост.

فَنَزَلَ بِسُرعَةٍ وَاستَضافَهُ فِي بَيتِهِ فَرِحاً.

7 И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи.

فَلَمّا رَأى النّاسُ ذَلِكَ، بَدَأُوا يَتَذَمَّرُونَ وَيَقولونَ: «لَقَدْ ذَهَبَ لِيَحِلَّ ضَيفاً عَلَى إنسانٍ خاطِئٍ.»

8 А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето <от сега> давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам <му> четверократно.

أمّا زَكّا فَقَدْ وَقَفَ وَقالَ لِلرَّبِّ: «يا رَبُّ! ها أنا سَأُعطِي نِصفَ ما أملكُهُ لِلفُقَراء. وَإنْ كُنْتُ قَدِ ظَلَمْتُ أحَداً، فَإنِّي سَأُعَوِّضُهُ بِأربَعَةِ أضعافٍ.»

9 И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.

فَقالَ يَسُوعُ: «اليَومَ جاءَ الخَلاصُ إلَى هَذا البَيتِ. فَهَذا الرَّجُلُ هُوَ أيضاً ابنٌ لإبراهِيمَ.

10 П онеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.

لِأنَّ ابنَ الإنسانَ جاءَ لِكَي يَجِدَ الضّائِعِيْنَ فَيُخَلِّصَهُمْ.» استَخدِمْ ما يُعطِيكَ الله

11 И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.

وَبَينَما كانَ النّاسُ يَستَمِعُونَ إلَى هَذِهِ الأُمُورِ، رَوَى لَهُمْ يَسوعُ مَثَلاً لِأنَّهُ كانَ قَرِيباً مِنَ مَدينَةِ القُدْسِ، وَظَنَّ النّاسُ أنَّهُ سَيُعلِنُ قِيامَ مَلَكوتَ اللهِ عَلَى الفورِ!

12 З атова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне.

فَقالَ لَهُمْ: «ذَهَبَ رَجُلٌ مِنْ أصلٍ كَرِيمٍ إلَى بَلَدٍ بَعِيدٍ لِكَي يُتَوَّجَ مَلِكاً ثُمَّ يَعُودُ.

13 И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с <това> докле дойда.

فَدَعا خُدّامَهُ العَشْرَةَ وَأعطَى كُلَّ واحِدٍ مِنهُمْ قِطعَةً ذَهَبِيَّةً وَقالَ لَهُمْ: ‹تاجِرُوا بِها إلَى أنْ أعُودَ.›

14 Н о неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланици да кажат: Не щем този да царува над нас.

لَكِنَّ أهلَ بِلادِهِ كانُوا يُبغِضُونَهُ، فَأرسَلُوا وَفداً بَعدَهُ لِيَقُولَ: ‹لا نُرِيدُ أنْ يَكُونَ هَذا الرَّجُلُ مَلِكاً عَلَينا!›

15 А като получи царската власт и се върна, заповяда да му повикат ония слуги, на които бе дал парите за да знае какво са припечелили чрез търгуване.

«إلّا أنَّهُ تُوِّجَ مَلِكاً وَعادَ إلَى وَطَنِهِ. ثُمَّ استَدعَى خُدّامَهُ الَّذِينَ أعطاهُمُ المالَ لِيَعرِفَ مِقدارَ الرِّبحِ الَّذِي حَقَّقُوهُ.

16 Д ойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.

فَجاءَ الأوَّلُ وَقالَ: ‹يا سَيِّدُ، لَقَدْ رَبِحَتْ قِطعَتُكَ الذَّهَبِيَّةُ عَشْرَ قِطَعٍ أُخْرَى.›

17 И рече му: Хубаво, добри слуго! понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.

فَقالَ لَهُ سَيِّدُهُ: ‹أحسَنتَ أيُّها العَبدُ الصّالِحُ. كُنتَ أمِيناً فِي أمرٍ صَغِيرٍ، لِهَذا سَأُعَيِّنُكَ والِياً عَلَى عَشْرِ مُدُنٍ.›

18 Д ойде и вторият и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.

«ثُمَّ جاءَ الخادِمُ الثّانِي وَقالَ: ‹يا سَيِّدُ، لَقَدْ رَبِحَتْ قِطعَتُكَ الذَّهَبِيَّةُ خَمسَ قِطَعٍ أُخْرَى.›

19 А рече и на него: Бъди и ти над пет града.

فَقالَ لِهَذا الخادِمِ: ‹سَأُعَيِّنُكَ والِياً عَلَى خَمسِ مُدُنٍ.›

20 Д ойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа;

«ثُمَّ جاءَ خادِمٌ آخَرُ وَقالَ: ‹يا سَيِّدُ، خُذْ قِطعَتُكَ الذَّهَبِيَّةُ. لَقَدْ حَفِظتُها فِي مِندِيلٍ.

21 З ащото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.

فَأنا كُنتُ أخشاكَ، لِأنَّكَ إنسانٌ قاسٍ، تَأخُذُ ما لَيسَ لَكَ، وَتَحصُدُ ما لَمْ تَبذُرْ.›

22 & lt;Господарят> му казва: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял;

«فَقالَ السَّيِّدُ لَهُ: ‹بِكَلامِكَ سَأحكُمُ عَلَيكَ أيُّها الخادِمُ الشِّرِّيرُ. أنتَ تَقُولُ إنَّكَ عَرَفْتَ أنِّي إنسانٌ قاسٍ، آخُذُ ما لَيسَ لِي، وَأحصُدُ ما لَمْ أبذُرْ.

23 т огава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?

فَلِماذا لَمْ تَضَعْ مالِي فِي المَصرِفِ، فَاسْتَرِدَّهُ مَعَ الفائِدَةِ مَتَى عُدْتُ؟›

24 И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата, и дайте я на този, който има десетте мнаси.

وَقالَ لِلواقِفِينَ عَلَى مَقرُبَةٍ مِنهُ: ‹خُذُوا قِطعَتَهُ الذَّهَبِيَّةَ مِنهُ، وَأعطُوها لِصاحِبِ القِطَعِ الذَّهَبِيَّةِ العَشرَةِ.›

25 ( Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)

«فَقالُوا لَهُ: ‹يا سَيِّدُ، لَدَيهِ عَشرُ قِطَعٍ ذَهَبِيَّةٍ.›

26 К азвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който, няма, от него ще се отнеме и това, което има.

«فَأجابَ السَّيِّدُ: ‹أقُولُ لَكُمْ، سَيُعطَى المَزِيدُ لِمَنْ يَملِكُ، أمّا الَّذِي لا يَملِكُ شَيئاً، فَسَيُنتَزَعُ مِنهُ حَتَّى ما يَملِكُهُ.

27 А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.

أمّا أعدائِي الَّذِينَ لَمْ يَرضُوا بِأنْ أكُونَ مَلِكاً عَلَيهِمْ، فَأحضِرُوهُمْ إلَى هُنا، وَاذبَحُوهُمْ أمامي.›» يَسُوعُ يَدخُلُ مَدينَةَ القُدس

28 И като изрече това, <Исус> вървеше напред, възлизайки за Ерусалим.

وَبَعدَ أنْ قالَ يَسُوعُ هَذا الكَلامَ تابَعَ طَرِيقَهُ مُتَوَجِّهاً إلَى مَدينَةِ القُدْسِ.

29 И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече <им:>

وَاقتَرَبَ مِنْ بَيتِ فاجِي وَبَيتِ عَنيا عِندَ التَّلَّةِ الَّتِي تُدعَى جَبَلَ الزَّيتُونِ. فَأرسَلَ اثْنَينِ مِنْ تَلامِيذِهِ

30 И дете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.

وَقالَ لَهُما: «اذهَبا إلَى القَريَةِ الَّتِي أمامَكُما. وَعِندَما تَدخُلانِها، سَتَجِدانِ حِماراً صَغِيراً مَربُوطاً لَمْ يَركَبْهُ أحَدٌ مِنْ قَبلُ، فَحُلّاهُ وَأحضِراهُ إلَى هُنا.

31 И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? кажете така: На Господа трябва.

وَإذا سَألَكُمْ أحَدٌ: ‹لِماذا تَحُلّانِهِ؟› قُولا: ‹الرَّبُّ يَحتاجُ إلَيهِ.›

32 И изпратените отидоха и намериха както им беше казал.

فَذَهَبَ التِّلمِيذانِ وَوَجَدا كُلَّ شَيءٍ كَما قالَ لَهُما يَسُوعُ.

33 И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето?

وَفيما هُما يَحُلّانِ الحِمارَ، سَألَهُما أصحابُهُ: «لِماذا تَحُلّانِهِ؟»

34 А те казаха: На Господа трябва.

فَقالا: «الرَّبُّ يَحتاجُ إلَيهِ.»

35 И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса.

فَجاءا بِهِ إلَى يَسُوعَ، وَوَضَعا رِداءَيْهِما عَلَيْهِ، وَأركَبا يَسُوعَ.

36 И като вървеше Той, <людете> постилаха дрехите си по пътя.

وَبَينَما كانَ يَسُوعُ مُجتازاً، أخَذَ النّاسُ يَفرِشُونَ أردِيَتَهُمْ عَلَى الطَّرِيقِ.

37 И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки:

وَاقتَرَبَ مِنْ مُنحَدَرِ جَبَلِ الزَّيتُونِ. حينَئِذٍ ابْتَدَأتْ حُشُودُ أتباعِهِ كُلُّهِمْ يُسَبِّحُونَ اللهَ بِفَرَحٍ بِأصواتٍ عالِيَةٍ مِنْ أجلِ كُلِّ المُعجِزاتِ الَّتِي رَأوها.

38 Б лагословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!

فَسَبَّحُوا وَقالوا: ‹مُبارَكٌ المَلِكُ الَّذِي يَأْتِي بِاسْمِ الرَّبِّ! فِي السَّماءِ سَلامٌ، وَالمَجدُ للهِ فِي الأعالِي!›

39 А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си.

فَقالَ بَعضُ الفِرِّيسِيِّينَ الَّذِينَ فِي جُمُوعِ النّاسِ لِيَسُوعَ: «يا مُعَلِّمُ، وَبِّخْ تَلامِيذَكَ!»

40 И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.

فَأجابَ: «أقُولُ لَكُمُ الحَقَّ، إنْ سَكَتُوا هُمْ، فَسَتَصرُخُ الحِجارَةُ!» يَسُوعُ يَبكِي عَلَى مَدينَةِ القُدْس

41 И като се приближи и видя града, плака за него и каза:

وَعِندَما اقتَرَبَ يَسُوعُ، رَأى المَدِينَةَ فَبَكَى عَلَيها.

42 Д а беше знаел ти, да! ти, поне в този ден, това което служи за мира ти! но сега е скрито от очите ти.

وَقالَ: «لَيتَكِ اليَومَ تَعرِفِينَ مَصدَرَ سَلامِكِ، لَكِنَّ ذَلِكَ مَخفِيٌّ عَنْ عَينَيكِ الآنَ.

43 З ащото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те отеснят отвред,

سَتَأْتِي عَلَيكِ أيّامٌ، يَبنِي فِيها أعداؤُكِ الحَواجِزَ حَولَكِ. سَيُحاصِرُونَكِ وَيَضغَطُونَ عَلَيكِ مِنْ كُلِّ الجِهاتِ.

44 и ще те разорят и <ще избият> жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.

سَيُدَمِّرُونَكِ أنتِ وَأهلَكِ، وَلَنْ يَترُكُوا حَجَراً عَلَى حَجَرٍ داخِلَ أسوارِكِ، لِأنَّكِ لَمْ تُدرِكِي وَقتَ مَجِيءِ اللهِ إلَيكِ لِكَي يُخَلِّصَكِ.›» يَسُوعُ يَطرُدُ التُّجّارَ مِنْ ساحَةِ الهَيكَل

45 И като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха; и казваше им:

وَدَخَلَ يَسُوعُ ساحَةَ الهَيكَلِ، وَبَدَأ يَطرُدُ الَّذِينَ كانُوا يَبِيعُونَ هُناكَ.

46 П исано е: "И домът Ми ще бъде молитвен дом": а вие го направихте "разбойнически вертеп".

وَقالَ: «مَكتُوبٌ: ‹بَيتِي بَيتُ صَلاةٍ،› لَكِنَّكُمْ حَوَّلتُمُوهُ إلَى ‹وَكْرِ لُصُوصِ!›»

47 И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят;

وَكانَ يَسُوعُ يُعَلِّمُ كُلَّ يَومٍ فِي ساحَةِ الهَيكَلِ، فيما كانَ كِبارُ الكَهَنَةِ وَمُعَلِّمُو الشَّرِيعَةِ وَقادَةُ الشَّعبِ يَبحَثُونَ عَنْ طَرِيقَةٍ يَقتُلُونَهُ بِها.

48 Н о не намериха какво да сторят, понеже всичките люде бяха прилепнали при Него да Го слушат.

غَيْرَ أنَّهُمْ لَمْ يَجِدُوا إلَى ذَلِكَ سَبِيلاً، فَقَدْ كانَ كُلُّ النّاسِ مُتَعَلِّقِينَ بِكَلامِهِ.