1 ( По слав. 93). Господи Боже, Комуто принадлежи отмъщението, Боже, Комуто принадлежи отмъщението, възсияй.

اللهُ هُوَ إلَهُ الانتِقامِ. فَيا إلَهَ الانتِقامِ اظهَرْ!

2 И здигни се, Ти Съдия на земята, Отдай на горделивите това, което им се пада.

يا قاضِيَ الأرْضِ قُمْ، وَعاقِبِ المُتَغَطرِسِينَ بِما يَستَحِقُّونَ.

3 Г осподи, до кога нечестивите, До кога нечестивите ще тържествуват?

يا اللهُ ، إلَى مَتَى يَسرَحُ أُولَئِكَ الأشرارُ وَيَمرَحُونَ؟ حَتَّى مَتَى يَعْمَلُونَ ما يُرِيدُونَ؟

4 Т е бъбрят, говорят надменно; Всички, които вършат беззаконие, се хвалят.

حَتَّى مَتَى يَظَلُّ أُولَئِكَ المُجرِمُونَ بِحَماسَةٍ يَتَبَجَّحُونَ!

5 Т е съкрушават людете Ти, Господи, И притесняват наследството Ти;

سَحَقُوا شَعبَكَ يا اللهُ! وَاضطَهَدُوا الَّذِينَ يَخُصُّونَكَ!

6 У биват вдовицата и чужденеца, И умъртвяват сирачетата.

يَقتُلُونَ الأرامِلَ وَالغُرَباءَ، وَيَذْبَحُونَ اليَتامَى!

7 И казват: Господ няма да види, Нито ще обърне внимание Якововият Бог.

يَقُولُونَ: « اللهُ لا يَرَى ما نَفعَلُ! إلَهُ يَعقُوبَ لا يَدرِي.»

8 Р азсъдете, вие безумни между людете! Вие глупави, кога ще поумнеете? -

تَعَقَّلُوا أيُّها البُلَهاءُ! مَتَى تَتَعَلَّمُونَ أيُّها الحَمقَى؟

9 О ня, Който е поставил {Еврейски: Насадил.} ухото, не чува ли? Който е създал окото, не вижда ли?

اللهُ الَّذِي صَنَعَ آذانَكُمْ، ألا يَسمَعُ! وَالَّذِي صَنَعَ عُيُونَكُمْ، ألا يَرَى!

10 О ня, Който вразумява народите, Който учи човека знание, Не изобличава ли?

اللهُ يُؤَدِّبُ الأُمَمَ، فَلا بُدَّ أنَّهُ يَقدِرُ أنْ يُوَبِّخَهُمْ! اللهُ يُعَلِّمُ النّاسَ ما لا يَعلَمُونَ.

11 Г оспод знае, че човешките мисли са лъх.

يَعلَمُ اللهُ ما يُفَكِّرُ بِهِ النّاسُ. يَعلَمُ أنَّهُمْ لَيسُوا سِوَى بُخارٍ!

12 Б лажен оня човек, когото Ти, Господи, вразумяваш, И <когото> учиш от закона Си,

هَنِيئاً لِلإنسانِ الَّذِي تُؤَدِّبُهُ يا اللهُ ، وَتُعَلِّمُهُ تَعالِيمَكَ.

13 З а да го успокояваш през дните на злощастието, Докато се изкопае ров за нечестивия.

تُهَدِّئُهُ فِي وَقتِ الضِّيقِ إلَى أنْ يَفصِلَ المَوتُ بَينَ الأشرارِ وَبَينَهُ.

14 З ащото Господ не ще отхвърли людете Си, Нито ще остави наследството Си;

لَنْ يَترُكَ اللهُ شَعبَهُ، أوْ يَهجُرَ الَّذِينَ لَهُ.

15 П онеже съдбата пак ще се съобразява с {Еврейски: Ще се върне при.} правдата, И всички, които са с прави сърца, ще я последват.

سَيَعُودُ العَدلُ وَيَتَحَقَّقُ الإنصافُ، وَسَيَراهُ كُلُّ مُستَقِيمِي القَلبِ.

16 К ой ще стане за мене против злодейците Кой ще стане с мене против ония които вършат беззаконие?

مَنْ سَيَنصُرُنِي عَلَى هَؤُلاءِ الأشرارِ؟ مَنْ سَيَتَصَدَّى لِهَؤُلاءِ المُجرِمِينَ؟

17 А ко не беше ми помогнал Господ, Душата ми без малко би се преселила в мълчанието.

لَولا أنَّ اللهَ هُوَ عَونِي، لَسَكَنَتْ نَفسِي سَرِيعاً فِي أرضِ المَوتِ.

18 К огато казвах: Подхлъзва се ногата ми, <Тогава>, Господи, Твоята милост ме подпря.

حَتَّى عِندَما ظَنَنتُ أنَّ قَدَمِي سَتَزِلُّ، سَنَدَتْنِي مَحَبَّةُ اللهِ.

19 В сред множеството грижи на сърцето ми Твоите утешения веселят душата ми.

قَلِقاً كُنتُ وَمُضطَرِباً، لَكِنَّكَ عَزَّيتَنِي وَفَرَّحتَنِي.

20 Щ е има ли съобщение с Тебе седалището на беззаконието, Което е хитро да върши зло чрез закон?

أنتَ لا تَصنَعُ تَحالُفاً مَعَ المَلِكِ الشِّرِّيرِ، الَّذِي يَستَخدِمُ الشَّرِيعَةَ لِخَلْقِ المَتاعِبِ.

21 Т е се опълчват против душата на праведния И осъждат невинна кръв.

يُهاجِمُونَ الصّالِحِينَ، وَيُدِينُونَ الأبرِياءَ وَيَقتُلُونَهُمْ!

22 Н о Господ е високата моя кула, И Бог мой <е> канара, при която прибягвам.

لَكِنَّ اللهَ سَيَكُونُ مَلْجَأِي المُرتَفِعَ. إلَهِي سَيَكُونُ حِصنِي الَّذِي ألُوذُ بِهِ.

23 Т ой ще обърне върху тях собственото им беззаконие, И ще ги отсече в нечестието им; Господ нашият Бог ще ги отсече.

عَلَى جَرائِمِهِمْ سَيُعاقِبُهُمْ، وَعَلَى سَيِّئاتِهِمْ سَيُحَطِّمُهُمْ. اللهُ إلَهُنا سَيُحَطِّمُهُمْ!