1 П осле пристигна и в Дервия и Листра; и, ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а чийто баща беше грък.

وَجاءَ بُولُسُ أيضاً إلَى دَربَةَ وَلِسْتَرَةَ. وَكانَ هُناكَ تِلمِيذٌ اسْمُهُ تِيمُوثاوُسُ، أُمُّهُ امْرأةً يَهُودِيَّةً آمَنَتْ بِالمَسيحِ، وَأبوهُ يُونانِيٌّ.

2 Т оя <ученик> имаше характер одобрен от братята в Листра и Икония.

وَكانَ الإخوَةُ فِي لِسْتَرَةَ وَإيقُونِيَةَ يَمدَحُونَهُ.

3 Н его Павел пожела да води със себе си, затова взе та го обряза поради юдеите, които бяха по ония места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък.

فَأرادَ بُولُسُ أنْ يَصطَحِبَ تِيمُوثاوُسَ فِي السَّفَرِ. فَأخَذَهُ وَخَتَنَهُ بِسَبَبِ اليَهُودِ المَوجُودِينَ فِي تِلكَ المَناطِقِ. فَقَدْ كانُوا جَمِيعاً يَعرِفُونَ أنَّ أباهُ يُونانِيٌّ.

4 И като ходеха по градовете, предаваха им наредбите определени от апостолите и презвитерите в Ерусалим, за да ги пазят.

وَأثناءَ مُرُورِهِما بِالمُدُنِ، كانا يُسَلِّمانِ الأحكامَ الَّتِي قَرَّرَها الرُّسُلُ وَالشُّيُوخُ فِي القُدسِ لِلمُؤمِنِينَ.

5 Т ака църквите се утвърждаваха във вярата, и от ден на ден се умножаваха числено.

فَتَقَوَّتِ الكَنائِسُ فِي الإيمانِ، وَكانَتْ تَنمُو فِي العَدَدِ كُلَّ يَومٍ. دَعوَةُ بُولُسَ إلَى مَكدُونِيَّة

6 И <апостолите> преминаха фригийската и галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия;

وَاجتازا فِي فَرِيجِيَّةَ وَغَلاطِيَّةَ بَعدَ أنْ مَنَعَهُما الرُّوحُ القُدُسُ مِنَ التَّكَلُّمِ بِالرِّسالَةِ فِي مُقاطَعَةِ أسِيّا.

7 и като дойдоха срещу Мизия опитаха се да отидат във Витания, но Исусовият Дух не им допусна.

وَلَمّا وَصَلا إلَى حُدُودِ مِيسِيّا، حاوَلا الذَّهابَ إلَى بِيثِينِيَّةَ، لَكِنَّ رُوحَ يَسُوعَ لَمْ يَدَعْهُما.

8 И тъй, като изминаха Мизия, слязоха в Троада.

فَمَرّا عَلَى مِيسِيّا وَجاءا إلَى تَراوُسَ.

9 И яви се на Павла нощем видение: един македонец стоеше та му се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни.

وَأثناءَ اللَّيلِ رَأى بُولُسُ فِي رُؤْيا رَجُلاً مَكدُونِيّاً واقِفاً يَرجُوهُ وَيَقولُ: «تَعالَ إلَى مَكدُونِيَّةَ وَساعِدنا.»

10 И като видя видението, веднага потърсихме <случай> да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.

فَبَعدَ أنْ رَأى بُولُسُ الرُّؤْيا، بَدَأنا عَلَى الفَورِ نَسعَى لِلعُبُورِ إلَى مَكدُونِيَّةَ، فَقَدْ تَيَقَّنّا أنَّ اللهَ قَدْ دَعانا لِكي نُبَشِّرَهُمْ. اهتِداءُ لِيْدِيَّة

11 И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се право към Самотрак, на следния ден в Неапол,

فَأبحَرْنا مِنْ تَرْواسَ مُباشَرَةً إلَى سامُوثراكِي. وَفِي اليَومِ التّالِي أبحَرْنا إلَى نِيابُولِيسَ.

12 и оттам във Филипи, който е главният град на оная част от Македония, и <римска> колония. В тоя град преседяхме няколко дни.

وَمِنْ هُناكَ ذَهَبْنا إلَى فِيلِيبِّي، وَهِيَ أهَمُّ مَدِينَةٍ فِي ذَلِكَ الجُزءِ مِنْ مُقاطَعَةِ مَكدُونِيَّةَ، وَهِيَ مُستَوطَنَةٌ رُومانِيَّةٌ. فَأمضَيْنا عِدَّةَ أيّامٍ فِيْها.

13 А в събота излязохме вън от портата край една река, гдето предполагахме, че става молитва; и седнахме та говорихме на събраните <там> жени.

وَفِي السَّبْتِ خَرَجنا خارِجَ بَوّابَةِ المَدِيْنَةِ إلَى النَّهرِ، حَيثُ تَوَقَّعْنا أنْ نَجِدَ مَكاناً لِلصَّلاةِ. فَجَلَسْنا وَبَدَأنا نُحَدِّثُ النِّساءَ اللَّواتِي اجتَمَعْنَ هُناكَ.

14 И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави <платове>, слушаше и Господ отвори сърцето й да внимава на това, което Павел говореше.

وَكانَتْ هُناكَ امْرأةٌ مُتَعَبِّدَةٌ للهِ اسْمُها لِيْدِيَّةُ مِنْ مَدِينَةِ ثَياتِيرا تَعمَلُ في بَيعِ الأقْمِشَةِ. فَبَينَما هِيَ تُصغِي إلَينا، فَتَحَ الرَّبُّ قَلبَها لِتَنتَبِهَ إلَى كَلامِ بُولُسَ.

15 И като се кръсти тя и домът й, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна Господу, влезте в къщата ми и седнете. И принуди ни.

وَبَعدَ أنْ تَعَمَّدَتْ هِيَ وَأهلُ بَيتِها رَجَتنا وَقالَتْ: «إذا كُنتُمْ تَعتَبِرُونَنِي مُؤمِنَةً حَقّاً بِالرَّبِّ، فَتَعالَوا وَأقِيمُوا فِي بَيتِي.» فَأقنَعَتنا بِالإقامَةِ فِي بَيتِها. بُولُسُ وَسِيلا فِي السِّجن

16 И <един ден>, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една мома, която имаше предсказателен дух и чрез прокобяването си докарваше голяма печалба на господарите си.

وَبَينَما كُنّا ذاتَ يَومٍ ذاهِبَينِ إلَى مَكانِ الصَّلاةِ، قابَلَتْنا جاريَةٌ فِيها رُوحُ تَبصِيرٍ، كانَتْ تُدِرُّ رِبحاً وَفِيراً عَلَى أصحابِها بِقِراءَةِ البَختِ.

17 Т я вървеше подир Павла и нас та викаше, казвайки: Тия човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.

فَتَبِعَتْنا نَحنُ وَبُولُسَ وَهِيَ تَصرُخُ: «هَؤُلاءِ الرِّجالُ هُمْ عَبيدُ اللهِ العَلِيِّ! وَهُمْ يُعلِنُونَ لَكُمْ طَرِيقَ الخَلاصِ!»

18 Т ова тя правеше много дни <наред>. А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час.

وَفَعَلَتْ هَذا أيّاماً كَثِيرَةً. لَكِنَّ بُولُسَ انزَعَجَ كَثِيراً، فَالتَفَتَ وَقالَ لِلرُّوحِ: «أنا آمُرُكَ بِاسْمِ يَسُوعَ المَسِيحِ أنْ تَخرُجَ مِنها،» فَخَرَجَ مِنها فَوراً.

19 А господарите й като видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила та ги завлякоха на пазара пред началниците.

فَلَمّا رَأى أصحابُها أنَّ ما كانُوا يَعتَمِدُونَ عَلَيْهِ فِي كَسبِ المالِ قَدْ ضاعَ، أمسَكُوا بِبُولُسَ وَسِيلا وَجَرُّوهُما إلَى السُّوقِ أمامَ السُّلُطاتِ.

20 И като ги изведоха при градските съдии, рекоха: Тия човеци са юдеи и смущават града ни,

وَعِندَما أحضَرُوهُما أمامَ القُضاةِ قالُوا: «هَذانِ الرَّجُلانِ يَهُودِيّانِ، وَهُما يُثِيرانِ البَلبَلَةَ فِي مَدِينَتِنا،

21 к ато проповядват обичаи, които не е позволено на нас, като римляни, да приемаме или да пазим.

وَيَدعُوانِ إلَى عاداتٍ لا يَجُوزُ لَنا كَرُومانِيِّينَ أنْ نَقبَلَها أوْ أنْ نُمارِسَها.»

22 Н а това народът купно се подигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.

وَانضَمَّ إلَيْهِمُ النّاسُ فِي الهُجُومِ عَلَيهِما. فَمَزَّقَ القُضاةُ ثِيابَ بُولُسَ وَسِيلا، وَأمَرُوا بِضَرْبِهِما بِالعِصِيِّ.

23 И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния началник да ги варди здраво;

وَبَعدَ أنْ ضَرَبُوهُما كَثِيراً، ألقَوا بِهِما فِي السِّجنِ، وَأمَرُوا السَّجانَ بِأنْ يُراقِبْهُما جَيِّداً.

24 к ойто, като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада.

وَبَعدَ أنْ تَلَقَّى السَّجانُ هَذا الأمرَ الصّارِمَ، ألقَى بِهِما فِي الزِّنزانَةِ الدّاخِلِيَّةِ، وَثَبَّتَ أقدامهُما بَينَ لَوحَينِ خَشَبِيَّيْنِ كَبِيرَينِ.

25 Н о по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,

وَنَحْوَ مُنتَصَفِ اللَّيلِ، كانَ بُولُسُ وَسِيلا يُصَلِّيانِ وَيُرَنِّمانِ للهِ. وَكانَ المَساجِينُ يَستَمِعُونَ إلَيهِما.

26 в незапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха.

وَفَجأةً حَدَثَ زِلزالٌ كَبِيرٌ جِدّاً هَزَّ أساساتِ السِّجنِ، فَانفَتَحَتِ الأبوابُ كُلُّها عَلَى الفَورِ، وَانحَلَّتْ سَلاسِلُ الجَمِيعِ.

27 И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна ножа си и щеше да се убие, мислейки че затворниците са избягали.

فَاسْتَيقَظَ السَّجانُ. وَلَمّا رَأى أبوابَ السِّجنِ مَفتُوحَةً، ظَنَّ بِأنَّ المَساجِينَ قَدْ هَرَبُوا. فَاسْتَلَّ سَيفَهُ لِكَي يَقتُلَ نَفسَهُ.

28 Н о Павел извика със силен глас, думайки: Недей струва никакво зло на себе си, защото всички сме тука.

لَكِنَّ بُولُسَ صَرَخَ وَقالَ لَهُ: «لا تُؤذِ نَفسَكَ! فَنَحنُ جَمِيعاً هُنا.»

29 Т огава <началникът> поиска светила, скочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила;

فَطَلَبَ السَّجّانُ مَشاعِلَ، وَاندَفَعَ إلَى الدّاخِلِ. وَوَقَعَ عَلَى الأرْضِ أمامَ بُولُسَ وَسِيلا وَهُوَ يَرتَجِفُ خَوفاً.

30 и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя, за да се спася?

ثُمَّ قادَهُما إلَى الخارِجِ وَسَألَ: «يا سَيِّدِيَّ، ماذا يَنبَغي أنْ أفعَلَ لِكَي أحصُلَ عَلَى الخَلاصِ؟»

31 А те казаха: Повярвай в Господа, Исуса, и ще се спасиш, ти и домът ти.

فَأجاباهُ: «آمِنْ بِالرَّبِّ يَسُوعَ، وَسَتَخلُصُ أنتَ وَعائِلَتُكَ.»

32 И говориха Господното учение на него и на всички, които бяха в дома му.

وَكَلَّماهُ مَعَ كُلِّ الَّذِينَ فِي بَيتِهِ بِرِسالَةِ الرَّبِّ.

33 И той ги взе в същия час през нощта та им изми раните; и без забава се кръсти, той и всичките негови.

وَأخَذَهُما السَّجّانُ فِي تِلكَ السّاعَةِ مِنَ اللَّيلِ وَغَسَلَ جُرُوحَهُما، ثُمَّ تَعَمَّدَ هُوَ وَجَمِيعُ أفرادِ عائِلَتِهِ.

34 И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и, повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.

وَاستَضافَهُما السَّجّانُ في بَيتِهِ، وَقَدَّمَ لَهُما الطَّعامَ، وَابتَهَجَ مَعَ جَمِيعِ أفرادِ عائِلَتِهِ، لِأنَّهُ قَدْ آمَنَ بِاللهِ.

35 А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да рекат: Пусни ония човеци.

وَلَمّا حَلَّ الصَّباحُ، أرسَلَ القُضاةُ جُنُوداً يَقُولُونَ لِلسَّجّانِ: «أطلِقْ سَراحَ هَذَينِ الرَّجُلَينِ.»

36 И началникът съобщи думите на Павла, <казвайки>: Градските съдии са пратили да ви пуснем; сега, прочее, излезте и си идете с мир.

فَقالَ السَّجّانُ لِبُولُسَ: «لَقَدْ أرسَلَ القُضاةُ أمراً بِإطلاقِ سَراحِكُما، فَاخرُجا الآنَ وَاذْهَبا بِسَلامٍ.»

37 Н о Павел им рече: Биха ни публично без да сме били осъдени, нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? То не става; но те нека дойдат и ни изведат.

لَكِنَّ بُولُسَ قالَ لِلجُنُودِ: «ضَرَبُونا عَلَى مَرأىً مِنَ النّاسِ دُونَ أنْ يُثبِتُوا عَلَينا ذَنباً، مَعَ أنَّنا مُواطِنانِ رُومانِيِّانِ، ثُمَّ ألقَوْا بِنا فِي السِّجنِ. وَها هُمُ الآنَ يُرِيدُونَ أنْ يَصرِفُونا سِرّاً؟ وَهَذا لَنْ يَكُونَ! عَلَيهِمْ أنْ يَأْتُوا بِأنفُسِهِمْ وَيُخرِجُونا.»

38 И палачите съобщиха тия думи на градските съдии; а те, като чуха, че били римляни, уплашиха се;

فَأبلَغَ الجُنُودُ القُضاةَ بِهَذا الكَلامِ. فَلَمّا سَمِعُوا أنَّ بُولُسَ وَسِيلا مُواطِنانِ رُومانِيّانِ، خافُوا.

39 и дойдоха та ги помолиха <да бъдат снизходителни> и като ги изведоха поканиха ги да си отидат от града.

فَجاءُوا وَاعتَذَرُوا، ثُمَّ أخرَجُوهُما، وَرَجَوهُما أنْ يُغادِرا المَدِينَةَ.

40 А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидиини, и, като видяха братята, увещаваха ги и, си заминаха.

فَلَمّا خَرَجا مِنَ السِّجنِ، ذَهَبا إلَى بَيتِ لِيدِّية. وَعِندَما رَأيا الإخوَةَ هُناكَ، شَجَّعاهُمْ ثُمَّ انصَرَفا.